Автор: Николай Флоров
Съдбата им устрои жестока шега – направи от комунистите капиталисти. Проблемът е, че вариантите на капитализъм са много, и те избраха най-ретроградния, най-нереформирания, the John Wayne capitalism, тоест капитализъм за тоя, който по-бързо си вади пистолета.
Раздиплена пред всички, тая комунистическа – обърната в капиталистическа менажерия, показва безапелационно хулиганските си маниери – с очевидното самочувствие, че е права, че трябва да се защитава със зъби и нокти, през трупове, зад високи дувари, зад тъмни стъкла, яки битанги, изобщо демонстрация на сила и тестостерон.
Външният свят ги наблюдава с малко жалка усмивчица и с оправданието, че един ден момчетата ще се оправят, ще улегнат, живота ще потече мирно, правдата криво-лево ще надделее. Ако това не стане, не може да има нова Европа. Тая нова Европа още гледа на тях като на комунистически «enfant terrible» и дори и наум не й минава, че има пред себе си кръвожадни дегенерати, изобщо непасващи с никакви нови идеи.
Пред нас като българи, драги читателю, стои една дълбоко засегната от идеологическия си провал пасмина, която далеч не е готова да приеме падението си, напротив, готова е да се озъби на собствения си народ и да реже гърла при най-малката заплаха.
За двадесет години пред очите ни се оформи и върховния символ на властолюбивата комунистическа мегаломания – един президент-ченге и неговия огледален образ – гангстера Алексей Петров, неразделни и безкомпромисни в методите си, близнаци като двата лъва на националния герб. Безсрамието е тяхната най-очебийна характеристика, а своеволието е другата. За петдесет години своеволие те не могат да си представят, че са смъртни – и продължават да предизвикват хората.
Оплетени в мръсотии, в които затъват все повече, за да пазят властта си, те не искат да признаят, че не могат да преминат нито икономическия, нито моралния предел към един нов свят, на който са били смъртни врагове за последните петдесет години.
Лишена от свободите си, неспособна да търси правата си по организиран път, българската нация се влачи неминуемо към втория си шанс за промени. Но този път тълпата няма да е толкова послушна, както неотдавна й наредиха «да се разотива по домовете си». Върховният символ-ченге и неговия огледален образ този път няма да избегнат неизвестността, с която не са свикнали.
Бавно, но сигурно, тия два близнака приканват българите към втора революция. А революцията, както знаем, е непредсказуема. Няма да ги опазят нито високите стени, нито бронираните лимузини. Бъдете сигурни, че битангите, които ги пазят, са последните хора, които ще излезат да ги защитават.
Основното нещо, което затлачените им мозъци не разбират, защото никога не са учени на това, е да разпределят справедливо благата за всички. Да им припомним един марксистки урок, с който Европа изживя целия деветнайсти век и който те много бързо забравиха: «Share the wealth, or it will be taken from you!»
http://www.svobodata.com
Какви комунисти, какви „пост“комунисти, какви „капиталисти“ („олигарси“)?!
Та тия са най-долни крадци, пладнешки разбойници, безогледни престъпници, банални клептократи, довели собствения си народ до просешка тояга, каквато българската история не познава дори от романа „Под игото“ (спомнете си сцената, с която започва книгата).
За двадесет години тия некадърници успяха да „построят“ само собствения си „комунизъм“ – с цената на геноцида над българската нация. (За съжаление чрез демократичните „избори“ те бяха овластявани от същата тази нация, която после плачеше на рамото на онези, които перманентно не допускаше до властта).
Демократичният Запад – дали от недоглеждане, дали от неразбиране или поради корупционни практики на гнилата част от своите елити – благосклонно гледаше (и все още гледа) на довчерашните си гробокопачи, за една нощ трансмутирали в негови демократични партньори (вложили „своите“ милиарди в трезорите на свято пазещите тайната на влога западни банки).
И едните, и другите са убедени, че няма Бог. Няма значение, че дори „пост“комунистът-президент показно се кръсти, целува кръста и ръка на православния патриарх. Сатанисти са и техните корумпирани западни демократични партньори, които потриват ръце за още кървави печалби от геноцида над българина.
Но има Бог, и гневът Му ще бъде безпощаден над готовите да поемат „вината, но само ако е с мезе“. Защото It is a dreadful thing to fall into the hands of the living God! (Hebrews 10:31)
Тогава наистина ще бъде късно за поемане на вина и покаяние. Впрочем, „пост“комунист, Сатана и покаяние са несъвместими понятия. Последните двадесет години от българската история го доказаха по най-убедителен начин.