Eurochicago.com продължава публикациите си по темата Избори, изборно законодателство и българите зад граница (линк). В очакване сме най-накрая проектът за Изборния кодекс да бъде внесен в пленарната зала в НС. За да дадем на нашите читатели ключ към неговото разбиране, се обърнахме към проф. Михаил Константинов, който според нас е най-известният експерт сред математиците по изборно законодателство в България. Той е доктор по математика и бе зам.-председател на Централната избирателна комисия (ЦИК). Преподава в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Работил е в Института по техническа кибернетика и роботика на БАН. Почетен гост и лектор в университети в Англия, Германия и Франция. Съветник е на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), сътрудник на Международната фондация за избирателни системи.
Проф. Константинов, тема, която неотменно съпътства всеки избор, са съмненията за опорочаване на резултатите чрез двойно гласуване – моля обяснете ни как ЦИК проверява има ли избиратели, които са гласували повече от един път и колко бяха те на последните избори? Довело ли е двойното гласуване до опорочаване на избора?
След всички национални избори Главна дирекция ГРАО към МРРБ извършва проверка за евентуално двойно гласували избиратели. Такива случаи всеки път има между 300 и 1500 (напоследък са по-скоро 300). В някои от тях двойно гласуване всъщност няма, а се оказва, че е станала някаква грешка. Подозрителните случаи се дават на прокуратурата. През 2005 г. хванахме един юнак, гласувал 20 пъти и няколко други по 15 пъти – просто една група келеши от Бургас решила да се разходи до Варна и да погласува там. За целта си извадили на цветен копир копия от удостоверенията за гласуване на друго място. Хванахме ги, те си признаха и бяха глобени по 500 лв. Общо взето двойно гласувалите, доколкото ги има, не променят резултата при парламентарни, европейски и президентски избори. А иначе проверката на ГРАО струва няколко десетки хиляди лева.
Друга, не по-малко дискутирана тема са удостоверенията за гласуване на друго място. В проекта за кодекс е разписано, че такива вече няма да могат да се издават освен на лицата, служебно заети в гласуването. Колко удостоверения бяха издадени и използвани на последните избори? Ако на национални избори за президент, евродепутати или Народно събрание избирател гласува на друго място, това променя ли резултата?
Удостоверенията за гласуване на друго място на едни избори са от 20 до 60 хиляди. Не е малко и затова решихме да махнем тази възможност – има начини с това да се спекулира. Ако на избори за Народно събрание, членове на Европейския парламент от Република България или президент някой гласува на друго място, това не променя резултата. Теоретично би могло да се промени само разпределението на мандатите по райони вътре в една партия, но тоталният резултат на партията в брой мандати не се променя.
След като КС констатира, че в 23 секции в Турция няма доказателство за реалността на подадените в тях 18358 гласа (от които 18140 за ДПС), той касира изборите там и преизчисли изборните резултати. В резултат на това ДПС загуби един депутат, в полза на ГЕРБ. И докато звучи логично, че след като на една партия се касират толкова много гласове, тя губи и мандат, за обикновения избирател остава пълна мистерия механизмът, по който отписването на 12 гласа за РЗС и 15 гласа за Синята коалиция подадени в тези 23 секции, води до касирането на по един техен народен представител и подмяната им с други!? Идентичен бе ефектът на техническата грешка с 24 гласа в Русенско. Те бяха подадени за Синята коалиция, но грешно отчетени в протокола на СИК за друга партия. След като КС ги присъди на СК, това доведе до изваждането на един депутат от Стара Загора и вкараването на друг на негово място, от Русе.
Бихте ли обяснили за нашите читатели българската избирателна система?
Какво води до това, че тя е толкова „чувствителна“ математически?
За да обясня подробно нещата ще трябва да изпиша няколко страници математически текст, което ще досади на повечето читатели. Накратко, нашата изборна система е двойно пропорционална (bi-proportional). Мандатите първо се разпределят на национално ниво, като всяка партия или коалиция, получила поне 4% от действителните гласове, получава мандати строго пропорционално на подадените за нея гласове в страната и чужбина. През първите години след избухването на демокрацията това ставаше по метода на Д’Ондт, а сега се прави по Хеър-Нимайер. Разликата в резултата по двата метода е незначителна.
След това мандатите на всяка партия се разпределят между нейните районни листи също пропорционално на подадените за листите гласове. До този момент всичко е пропорционално и разбираемо. Проблемът е, че във всеки район има предварително определен брой мандати пропорционално на населението. Поради това се оказва, че има райони с излишък и райони с недостиг на мандати. Започва една трета част от процедурата, която е достатъчно сложна. При нея именно се получават чудни за публиката неща.
Накратко, един глас в Силистра за партията А може да промени броя на мандатите на партията Б в Благоевград – системата е силно чувствителна. Има математическа теорема, според която при двойно пропорционалните системи са възможни немонотонности: в даден район партийна листа с по-малко гласове може да получи повече мандати от друга партийна листа с повече гласове. Това хората не го разбират. Между другото, и в САЩ при избирането на сенатори в рамките на всеки щат действа вариант на двойно пропорционална система, която на свой ред поощрява игрите с изборната география.
Повтарям, при българската изборна система немонотонностите не влияят на тоталния партиен резултат, а само “ощетяват” един партиен апаратчик за сметка на друг. Предложил съм няколко начина това да се избегне, но по различни причини политическите сили ги отхвърлят.
Mного се говори за окрупняване на избирателните райони – решава ли то проблемите на избирателната система? Споменават се различни предложения за брой на райните – 20, 10, 6… Коя е най-удачната схема за окрупняване?
Най-добре е районите да се намалят от 31 на 20 чрез лепене на съседни райони, без те да се разкъсват. Това го предложих преди 3 години заедно с всички възможни изчисления – резултатите просто “заспиват”. Но не го пощяха. Щели били да се изпокарат партийните апаратчици в отделните райони. Да правят каквото щат.
На последните парламентарни избори, избирателите в страната гласуваха едновременно за мажоритарни кандидати и за партийни листи. Българските граждани извън страната обаче не можеха да гласуват за мажоритарни кандидати, а само по пропорционалната система. Беше ли в такъв случай техният глас равен на този на сънародниците им в страната?
Не, не беше. Един глас в чужбина беше равен на 87% от един глас в България (толкова е 209/240). На последните избори това с псевдомажоритарните кандидати беше пълна глупост. Глупостта я предложи БСП, въпреки че най-честно ги предупредих какво ще стане. Те, естествено, решиха, че ги лъжа. В резултат на това БСП загуби 8 мандата, а ГЕРБ спечели 13 в сравнение с чисто пропорционалния резултат, който иначе би се получил. Ако БСП не бяха се издънили така, със само 103 мандата Бойко Борисов щеше да се принуди да направи коалиция, най-вероятно със “Синята коалиция” – заради ЕНП. Така или иначе поредният опит за прекрояване на изборното законодателство в последния момент беше наказан. Както винаги и неизменно се е случвало досега.
За разлика от избирателните райони в страната, в чужбина бюлетините не съдържат имена на кандидат-депутати, а се гласува само за партии и коалиции. Къде отиват гласовете от чужбина, над 150 000 на последните избори? Как те се отчитат? Изкривяват ли те резултатите в страната?
Гласовете от чужбина се отчитат на национално ниво и партиите не ги губят. Така например, ако имате 16 000 гласа от чужбина, това ще ви донесе един мандат. В кой район обаче ще вземете този мандат, не се знае предварително. В този смисъл гласовете от чужбина могат да “изкривят” профила на вота по райони. Примерно гласовете от Турция дават всички (или всички без един) мандати в Кърджали на ДПС. Така местните българи остават без представителство.
При въвеждане на преференциален вот, каквото е предложението, залегнало в новия Изборен кодекс, липсата на кандидатски листи в чужбина и съответно на преференциален вот, няма ли отново да е нарушение на равното избирателно право на българите в чужбина?
Да, ще бъде нарушено това право. Но то и досега се нарушаваше по различни поводи. Примерно, на изборите за ВНС през 1990 г. българите в чужбина изобщо не гласуваха на втори тур в 3 района, където имаше балотаж (тогава системата беше смесена).
В чужбина живеят над 1 млн. български граждани потенциални гласоподаватели. Вие лично подкрепяте ли възможността да се регистрират избирателни листи и независими кандидати в 32-ри многомандатен избирателен район „Чужбина“, така че българските граждани извън страната да могат да избират представители в парламента, както сънародниците ни в районите в страната? Как може да стане това?
Не само че го подкрепям, но съм предложил и съответен начин това да стане. За целта мандатите по райони следва да се определят пропорционално на гласувалите (а не на населението). Така през 2005 г. щеше да има 32 МИР за чужбина с 5 мандата, а през 2009 г. в този МИР щяха да се избират цели 9 депутата. Естествено, наличието на такъв МИР не променя общия резултат (в брой мандати) на партиите.
Вие вече няколко години предлагате да бъде въведено дистанционно електронно гласуване по интернет. В проекта за изборен кодекс е залегнало такова предложение – кажете ни нещо повече за него. Как ще се получават кодовете за гласуване, по-специално в чужбина? Как системата ще бъде защитена от контролиран вот и купуване на гласове?
Още не е решено как ще се получават кодовете. Може евентуално да стане с препоръчана поща. Има и други начини. За съжаление, системата не може да бъде защитена от контролиран вот (на Запад му викат family voting и той е характерен за малцинствените затворени общности). Същото се отнася и за купения вот – неизбежен е. Именно тези причини се изтъкват най-често от противниците на дистанционното електронно гласуване. Но рано или късно това гласуване ще се наложи. Ако не ни забърше някоя опашка на комета междувременно, защото тогава ще изчезнат и компютрите и телекомуникациите. А може и ние да изчезнем.
Ще се приеме ли все пак Изборният кодекс до края на годината?
Надявам се. Може би, защото го чувствам малко като свой – все пак първия такъв кодекс го предложих още през 1997 г. Участвах в писането и на втория. Сегашният трети кодекс е по същия модел. А иначе на управляващите просто им трябва нещо успешно, извън ловенето на престъпници и строежа на магистрали. Така че, ако имат малко акъл (а те имат добри пиари), спешно ще вкарат и приемат Изборния кодекс. Впрочем, ще видим. Както беше казал Айнщайн, водородът и човешката глупост са най-разпространените неща във Вселената.
––––––––––-
Б.Р. Друга публикация от проф.Костантинов на нашия сайт – ELECTIONS IN BULGARIA.
“ПИЯНСТВОТО И… МАХМУРЛУКА НА ЕДИН НАРОД”
от 1989-та…
Двадесет години “преход”….?! Към… Същото!
Двадесет години “реформи”….?! На… Нищото!
Двадесет години обещания…..?! От… Същите!
Двадесет години надежда….?! За… Нещото!
Двадесет години чакане …..?! За… Нищото!
Двадесет години избори….?! Без … избор!!!
Двадесет години “гласуване”…?! Като на…хазарт!!!
СЛЕД ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ…..вече и една,
ПАК Е СЪЩОТО И ПАК СА СЪЩИТЕ!!!
Един вожд, една партия и…“ченгета” със самочувствие на недосегаеми, които брутално и безцеремонно демонстрират, че цялата държавна власт нито произтича, нито се осъществява от народа; че държавата не принадлежи на българските граждани; че наложената политическа и избирателна система произвеждат власт, която не е нито по волята, нито за интересите на народа;
че исконното човешко и гражданско право на избор е само хазарт, в който ние българските граждани /избирателите/ мълчеливо и безропотно можем единствено – да даваме или продаваме своя глас за вече избраното от властващите!
А преди двадесет години, даже и една, обещаваха ПРОМЯНА!!!
Обещаваха ДЕМОКРАЦИЯ!!!
Обещаваха прозрачност, открито управление, справедливост и благоденствие”;
ОБЕЩАВАХА И…”ИСКАХА” ВЛАСТ!!!
И НИЕ …”ДАВАХМЕ” ВЛАСТ с надеждата:
Да бъде “Времето наше”;
Да има “Сполука за България”;
Да дойде “Новото време”;
Да сме в НАТО и Европейския съюз…
Дадохме ВЛАСТ: на Филип, на Жан и на Иван,
на Симеон, на Сергей и на Доган..!
А днес и на Бойко!
И… КАКВО? ДАВАХМЕ ВЛАСТ И ЧАКАХМЕ!
ЧАКАХМЕ И М Ъ Л Ч А Х М Е!!!
Ликвидираха българското селско стопанство! МЪЛЧАХМЕ!
Унищожаваха горите и горската промишленост! МЪЛЧАХМЕ!
Продаваха земята ни на чужди граждани и държави! МЪЛЧАХМЕ!
Предоставяха свещената българска земя и нейните богатства за благото на чужди народи и държави! МЪЛЧАХМЕ!
Разгромяваха българското машиностроене, военно-промишленото производство, производството на електроника, енергетиката и хранително-вкусовата промишленост! МЪЛЧАХМЕ!
Наложиха хаос в банковата ни система и ограбиха парите на народа! МЪЛЧАХМЕ!
Предателски предоставяха територията на България и българската армия за постигане на чужди военни, икономически и политически интереси, а националната сигурност и суверенитета на държавата в пълна зависимост от тези интереси! МЪЛЧАХМЕ!
Принудиха младите хора да напуснат България и да търсят правото си на труд и реализация в чужди държави! МЪЛЧАХМЕ!
Днес когато сме равноправен член на Европейския съюз, цената на труда на българина в България е десетки пъти по-ниска в сравнение с тази на европееца – СРАМНО Е, но… МЪЛЧИМ!
Днес повече от половината млади, работоспособни и здрави българи са без работа и постоянни доходи и не създават семейства главно поради икономическа обреченост! МЪЛЧИМ!
Предизвикаха фатален за българите демографски срив – СТРАШНО Е, но МЪЛЧИМ!
Сториха така, щото днес в България:
– да се шири бедност, отчаяние, апатия, несигурност и необуздана, жестока престъпност – МЪЛЧИМ!
– да нямаме гарантирано право на живот и достойнство, право на здраве и спокойни старини – пак МЪЛЧИМ!
– да нямаме сигурност, нито в собствената си държава, нито в собствения си дом – УЖАСНО Е , НО МЪЛЧИМ!
Убиват децата ни! МЪЛЧИМ!
Правят децата ни неграмотни! МЪЛЧИМ!
Подслушват ни със СРС-та! МЪЛЧИМ!
Организираната престъпност и корупцията са в своя апогей! МЪЛЧИМ!
Направиха ни чужденци в собствената си държава! МЪЛЧИМ!
За 21 години външният дълг на България нарасна с пъти! МЪЛЧИМ!
За 21 години валутен борд и финансово-икономически диктат, България е под пълна икономическа и политическа зависимост от външни фактори! МЪЛЧИМ!
За срам и позор продадоха България за един лев!!! НИЕ пак МЪЛЧИМ!!!
Бедността на българите и в икономически и в духовен аспект непрекъснато катастрофално се задълбочава! НО…ТЪРПИМ и МЪЛЧИМ!!!
Още по-лошото, БЪЛГАРИНЪТ вече НЯМА МЕЧТИ! ОБАЧЕ, НИЕ МЪЛЧИМ!!!
Двадесет и една години преднамерено ни разделят и противопоставят посредством измислени партийно-идеологически и етнически модели с разните му там партийни ЕООД –та и ни лишават от основни конституционни, граждански и човешки права! ТЪРПИМ И МЪЛЧИМ!
Днес Ние, гражданите на България нямаме и никога не сме имали реални избирателни права! Дори нямаме право на мнение! За двадесет и една години в България не е проведено нито едно всенародно обсъждане, нито едно допитване до народа, нито един референдум! МЪЛЧИМ!
В продължение на 21 години елита на управляващите политически партии в България, самопровъзгласил се за “политическа класа” направи всичко възможно и си присвои изключителното право безконтролно да формира и осъществява цялата власт в държавата, съобразно собствените си идеологически, икономически, корпоративни и тясно партийни интереси, да нарушава Конституцията, грубо и безцеремонно да потъпкват народния суверенитет, човешките ни и избирателни права, да се отнасят към нас, избирателите, суверена в българската държава, като към безлична маса от хора наричайки ни пренебрежително “гласоподаватели”, “електорат”, “електорални единици”..! НИЕ МЪЛЧИМ !!!
Превърнаха ИЗБОРИТЕ в хазарт! МЪЛЧИМ!
Нещо повече, Върховната законодателна институция на българското общество /Народното събрание/, вместо работеща институция на демократизма, на народовластието, на гражданите, преднамерено стана придатък и инструмент в ръцете на олигархия за реализиране на собствените й интереси. В инструмент за потисничество, корупция и безконтролно властване! Законодателството и държавната власт, вместо да се осъществяват в интерес на България и нейните граждани, целенасочено обслужват интересите на чужди икономически и политически субекти. Узурпирала целият властови ресурс в държавата, управляващата политическата класа затлачи демократичното развитие на българското общество и наложи диктатура на олигархична основа. Фактически “изборът на народа” е изборът на олигархията. ТЪРПИМ и МЪЛЧИМ!!!
И днес “ИЗБОРЪТ” на гражданите на България, е изборът на властващите! Изборът на Бойко!!!
Така е уважаеми български избирателю.
Ако БОЙКОВАТА ОБЕЩАНА ПРОМЯНА е “новия” Избирателен кодекс значи тя ще е както според народната мъдрост:“Пременил се Бойко, натъкмил се Бойко – погледнал се… пак си е Бойко”!
Очевидно, ФИЛОСОФИЯТА на “новия”избирателен кодекс с нищо не се различава от философията на досега действуващите “избирателни закони”:
Първо, защото “избирателния кодекс” не е за радикални промени, а за повърхностна незначителна козметика както на политическата така и на избирателната система, за утвърждаване и по-нататъшно укрепване властовите позиции на наложения партийно-политически модел / модела на политическите ЕООД – та/, на властващите ДНЕС субекти.
Второ, “реформирана” така избирателната система пак ще ражда това, което е раждала до сега – безразличие, апатия, ниска обществено-политическа и избирателна активност. Тя не осигурява свободен и осъзнато ангажиран избор, а гласуване за вече избраното от власт имащите.
Не веднаж сме декларирали, че грубо се нарушава чл.6 на българската Конституция, който не допуска привилегии или ограничаване на права включително и по политическа или партийна принадлежност! Въпреки, че текста на този конституционен член е вмъкнат дословно в кодекса , на практика безапелационно се осигуряват, НЕ, гарантират се, привилегии за партиите!
Нещо повече за една конкретна партия – тази която е на власт и е автор на този така наречен кодекс, като още повече се ограничават правата на гражданите и свободните граждански формации!
Ако действително депутатите на Бойко Борисов, а и не само те, бяха радетели за промяна в политическия модел, радетели за демокрация, то непременно трябваше да са дълбоко убедени и да се съобразяват с това, че единствено народът е, този който дава власт и никой не може да се поставя над НЕГО, че без участието и съгласието на целият български народ не може да се решава съдбата и бъдещето на БЪЛГАРИЯ. Със сигурност нито те, нито Борисов са убедени, защото и те както прежде властващите не желаят да питат народа! Да се съобразяват с неговите интереси, с неговата воля!
И сега, както винаги правилата на избора се определят и налагат от тези, които са на власт и искат власт! А тези, които следва да избират и единствено дават власт, нямат думата! Преднамерено се лишават избирателите от право да участвуват пряко, както в определянето на правилата за даване на вота, така и за активно участие в организирането, провеждането и контрола на изборния процес!
И сега привилигировано се предоставя изключителното право за това, единствено на тези, които са на власт и отново искат властта! По точно казано, избирателите се задъжяват да избират по правилата на тези, които искат непременно да бъдат избрани!?А тава е диктат! ТОВА Е ДИКТАТУРА!
ДИКТАТУРА за която задължително се “гласува” 99.99 %
ПАК Е СЪЩОТО И ПАК СА СЪЩИТЕ!!!
А НИЕ, българските граждани, ИЗБИРАТЕЛИТЕ, СУВЕРЕНА в българската държава ПАК …и ПАК… и ПАК…, за кой ли път мълчаливи, равнодушни, робски смирени и търпеливи, чакаме за да “гласуваме” по сътворения от властващите днес “избирателен кодекс”! ЧАКАМЕ месията, който с гръмки и възвишени обещания отново ще дойде на бял кон за да ни поднесе на тепсия мечтаната свобода и благоденствия!!! ДО КОТА???
Изминалите години след 1989 – та доказаха порочността и безпереспективността на партийно-идеологическата система на управление на обществото. Епохата на нейното господство е епоха на диктатура, демагогия, пладнешки грабежи и нищета. Епоха, в която демокрацията /народовластието/ само се декларира, а властта се осъществява ОТ и ВЪВ интерес на определени партийно-политически и икономически групировки.
Няма и не може да има друго определение за разрухата в икономиката, за социалната нищета и духовния упадък, за липсата на държавност, за неспособността и нежеланието на държавните институции да се справят с престъпността, за растящата несигурност и увеличаващия се брой на имигриращите от България, за потъпканите конституционни, граждански и човешки права на българите, за отнетият държавен и народен суверенитет, освен НАЦИОНАЛНА КАТАСТРОФА!
Няма и неможе да бъде наречено друго това МЪЛЧАНИЕ, това РАВНОДУШИЕ, това ТЪРПЕНИЕ, това ПРИМИРЕНИЕ, това БЕЗДЕЙСТВИЕ освен “ПИЯНСТВО”! Пиянство, при което и тялото, и волята, и съзнанието са живи, но не са в състояние да действуват въпреки надвисналата пропаст, въпреки нуждата за оцеляване! Пиянство, при което стоиш, не помръдваш и чакаш някой да дойде, да те хване за ръцете и да те поведе!
ДО КОГА ЩЕ Е ТОВА ПИЯНСТВО!!!
ПИЯНСТВО НА ЕДИН ЦЯЛ НАРОД!!!
МОЖЕ БИ ДО ТОГАВА ДО КОГАТО НАБЕРЕМ КУРАЖ ЗА ДА ИЗКРЕЩИМ:
ДА СИ ВЪРНЕМ ВЛАСТТА НА ГРАЖДАНИТЕ!
Марин Станев – Председател на Съюза на българските избиратели
най-накрая имаме черно на бяло сериозно експертно мнение, което не оставя място на политическите сили за оправдания, че това или онова не било възможно.
Акцентите на интервюто според мене са :
– проф. Константинов подкрепя MИР чужбина и то горещо и обяснява как това може да стане технически
– казва, че ако няма преференциален вот в чужбина на следващите избори, ще се наруши конституцията (принципът за равно избирателно право)
– че правата на българите в чужбина са били нарушени на предните избори
– че това което се претака от медиите („двойно гласуване“, удостоверения за гласуване на друго място) и т.н. е въздух под налягане и има нулев импакт върху изборните резултати.
Искам да поздравя редакцията на Еврочикаго за постоянството в разработването на темата „гласуване в чужбина“.
за няколко месеца Eurochicago направи Голям шлем от интервюта по темата за гласуването в чужбина, нещо което едва ли друга българска медия е постигнала.
двама министри, 12 политически партии и водещ експерт, взеха думата по покана на Eurochicago.
в интервютата на Eurochicago, за пръв път министри, депутати, експерти дадоха подкрепа за основни искания на българите в чужбина, свързани с тяхното участие в националния живот.
сега остава тези декларации на добри намерения да намерят място в законите и в прилагането им.
Българите в чужбина ще избират догодина собствени органи на самоуправление :
Обществени съвети на българите в чужбина : globalbulgaria.org
Това, което от месеци Eurochicago и българите в чужбина си говорят за изборния кодекс, недвусмислено се потвърждава от проф Константинов, безспорен експерт по избирателни системи. Изглежда сме били прави, но това едва ли е повод за задоволство.
Eurochicago поставя 10 въпроса. Нашите коментари :
по 1ви и 2ри въпрос : това което се претака от медиите за изборните измами като „двойно гласуване“, удостоверения за гласуване на друго място и т.н., не влияе върху изборните резултати. Промените, залегнали в тази връзка в Изборния кодекс са козметика за да се забавлява публиката , докато основни проблеми с изкривяването на вота на хората по области не е решен.
по 3ти и 4ти въпрос :
Несправедливото разпределение на мандатите, е математически дефект на изборната система, който лесно може да се отстрани. Има различни предложения, но както казва проф. Константинов „по различни причини политическите сили ги отхвърлят“. Тези причини изглежда не са известни на широката публика.
по 6ти и 7ми въпрос :
И така, член 26 от българската Конституция “Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция”, систематично не се спазва. Докога ? Докато Венецианската комисия към Съвета на Европа ни обърне внимание ? Докато Европейският съд в Страсбург осъди България ? Надяваме се че новият Омбудсман на Р. България, г-н Константин Пенчев най-после ще предприеме някакви действия.
Проф Константинов казва : Така местните българи остават без представителство.
Но кой има интерес от това ? Нека добавим, че ако в район Кърджали хората все пак имат избрани депутати в НС, на който могат да се оплачат, българите в чужбина и това нямат – избрали са 9 депутата, но всъщност нито един не ги представя !
отговора на 8ми въпрос е изключително важен :
Проф. Константинов подкрепя възможността да се регистрират избирателни листи и
независими кандидати в 32-ри многомандатен избирателен район „Чужбина“. Нещо повече, след неотдавнашното интервю на Еврочикаго, очертава се неочакван
консенсус по въпроса за формирането на МИР чужбина.
https://www.eurochicago.com/2010/06/izbornoto-ni-zakonodatelstvo-i-balgarite-zad-granitsa-obzor/
Как технически това да стане е описано например тук
https://www.eurochicago.com/2010/05/izbiratelna-sistema-8-32/
Въпреки това, предложението за 32МИР чужбина не е намерило място в проекта за изборен кодекс. Защо ?
по 9ти въпрос :
По всичко изглежда, че системата за получаване на ПИН кодовете ще се окаже основна пречка за Интернет гласуването, в частност за гласуването в чужбина.
Хипотезата за купуване на гласове, и за контролиран вот, макар и легитимна за
определени малцинствени общости в България, е неоснователна, когато говорим за българите живеещи в повечето демократични държави в чужбина.
Положително явление е, че мъдри хора като проф.Константинов участват в корегирането на най-голямата несправедливост спрямо принципите на Демокрацията – участието на всички български граждани в изборите. Но в търсенето на нов избибирателен кодекс, преди \"математическата\" логика има друга. Тя е политическа. Не бива \"опасността\" от грешно попълнени декларации, да скрива административното лишаване на емигрантите от правото им на ИЗБИРАЕМОСТ!Науката, техниката и технокрацията, пардон администрацията трябва да са в служба на гражданската представителност, а не обратното. Във всички демократични страни, народните избранници са представители на гоеграфски региони, независимо от границите на страните, в които се намират.Запазената от комунизма мания за подозрителност и недоверие към чужбина е зелегнала в сериозно овехтялата българска конституция.Когато този консервативен документ беше измислен от другарите от БСП, България не беше в Европейския съюз и 2 милиона българи още не бяха напуснали страната.Поради това, преди да се говори за \"забрана\", преди да се поставят пречки пред живеещите в чужбина български граждани, трябва да се УЛЕСНИ участието им в политическия дебат в София, чрез представителност в Парламента. Само по този начин, българите от вън и тези от вътре ще почустват истински принадлежността си към една и съща нация, с една и съща съдба.
А иначе на управляващите просто им трябва нещо успешно, извън ловенето на престъпници и строежа на магистрали. Така че, ако имат малко акъл (а те имат добри пиари), спешно ще вкарат и приемат Изборния кодекс. Впрочем, ще видим.
Ами то и ловенето на престъпници нещо не им се отдава, та си трай коньо за зелена трева…