Скандалът РЗС – Цветанов не е в търсене на справедливост, а само за политическа употреба
Диян Божидаров /Сега/
Като заваля скандал, та цяла неделя. Яне Янев отваря папки, Алексей Петров му ги дава, Цветан Цветанов се оправдава. Публиката е като в епохата на великите географски открития – май ГЕРБ не бори престъпността, а е част от нея.
Нямам обаче усещането, че това е скандал, по-различен от многократно виждано досега лично разчистване на сметки. Нещо повече – това не е скандал, в който обществото научава нещо ново, възмущава се и оздравява. Точно обратното – това е скандал, в който всички сме засилени по шейната на манипулацията. С наше неволно съгласие.
На 24 октомври 2009 г. премиерът на България Бойко Борисов прие Алексей Петров в кабинета си в Министерския съвет. Получи от него доклад, който послужи за обвинение срещу бившия премиер Сергей Станишев. Нарече го „лоялен гражданин“.
Три месеца и половина по-късно Петров бе арестуван и посочен от МВР едва ли не като глава на мафията. Но скандал за опасната близост на премиера със сочения за топпрестъпник не последва. Борисов обясни, че били познати от каратето, спортували заедно, ама всеки следвал пътя си и не се интересували много един от друг.
Всеки в държавата знае, че казаното от премиера не е вярно. Но дори официално афишираната им близост
бе подмината от обществото равнодушно
Двойното отношение – като ни носиш папка срещу Станишев, си лоялен, пък после не си, също не направи впечатление.
Сега едно от обвиненията срещу Цветанов е, че Петров е дарявал пари предизборно на ГЕРБ. Защо се учудваме, кое ни възмущава? Нали до ареста Петров бе лоялен гражданин, ходи на крака в Министерския съвет, в негова чест тогава премиерът свика извънреден брифинг? А след като бе арестуван, предишните топли отношения между двамата не стреснаха ни хората, ни партиите, ни Уорлик.
Най-естественото нещо е Петров да е направил дарение. А неестествено е този факт да буди драма сега. Във всяко нормално общество мигновено щеше да се разрази гръмовен скандал заради тесните контакти на ръководителя на изпълнителната власт със сочения от нея за престъпник. Но у нас такъв не последва.
Всяка година Цветан Цветанов чинно подава декларации за лично имущество. И всичките документи, които раздаде Янев на журналистите, са публични. В тях фигурираха „доходите от извън трудова дейност“, многото апартаменти, взетият и бързо погасен кредит за предизборната кампания на ГЕРБ.
Всичко това бе описано от медиите. Не от всички, но от достатъчно. Но нито НАП се сети да прави проверка, нито пък електоратът се усъмни, че около главния борец срещу корупцията може да има нещо гнило. Много имоти, големи спестявания – кой ти гледа такива подробности. Вместо съмнения Цветанов получи рекорден рейтинг.
На парламентарните избори Яне Янев взе 174 582 гласа. Така стори немислимото преди това – влизане в парламента. За целта той
проведе умопомрачително скъпа предизборна кампания –
с билбордове на всеки километър, с лъскав офис на пъпа на София и запазено място в праймтайма. Извади хиляди папки с разкрития. Още тогава се писа и каза, че Алексей Петров стои зад него, че билбордовете хич не са дарения на случайни граждани, че работата и на Яне не е чиста.
Но електоратът хич не се трогна и му подари сърце и бюлетини. С две седмици да бе удължена предизборната кампания, Яне щеше да вземе двойно повече гласове.
Сега има скандал с всички гореизброени герои. От чешмите тече топла вода. Нямаше да тече и нямаше да има скандал, ако всяка от горните случки бе предизвикала гняв, възмущение и подозрение.
От НАП, Сметната палата, партии, медии, редови хора – на мига, веднага след демонстрацията на недопустими действия. Така би било редно при едно общество, което е с остра чувствителност, търси отговорност от политиците и не се оставя те да го влачат по течението.
Но нека признаем – у нас политиците пишат дневния ред. И когато някои от тях решат да има скандал, той се случва.
Цветанов отговори на Янев и Петров с общи приказки и очевидно нарастваща нервност. Борисов пет дни знаково мълча. Но не мълчаха разните глашатаи край него, които провъзгласиха, че би било прекрасно не Цветанов, а Борисов да е кандидат-президент. Даже и изпълнителната власт щяла да се подобри. Първанов е доволен, Станишев е доволен, Доган вече не е единственият вип консултант. Всеки калкулира някакви ползи.
Драматургията си има и подходящ сюжет. Най-любопитна от всички нападки срещу Цветанов е гаранцията от 1 млн. евро, която изчезнала покрай неосъществено дарение на белгийски фонд за видеонаблюдението на столичното метро. Но тя засега е изтласкана в периферията, колкото да се покаже, че втората серия от екшъна ще бъде по-интересна. В зависимост от развръзката на първата.
Вътрешният министър е оставен на амбразурата срещу Петров и може би ще бъде жертван. Как – ще видим. Изглежда, че има доста истини в данните, огласявани от РЗС. Изглежда, че и Борисов ги знае. Наясно е също, че и Петров разполага с много информация.
Резките движения могат да повлекат всички надолу. Надцакват се, надхитрят, държат информация един за друг – скандал не в търсене на справедливост, а за политическа употреба. Каквито сме виждали многократно 20 години и в които няма чисти герои.
