В Германия днес ситуацията е такава, че повече хора напускат страната, отколкото се заселват в нея. И България е страна на заминаващи хора, но паралелът с Германия е неуместен. Защо?
„Гудбай, Дойчланд” се нарича едно предаване, което от години върви по германски телевизионен канал. Всяко негово издание показва по 3 до 4 германски семейства, които стягат куфарите и напускат страната завинаги. Всеки ден думите „Гудбай, Дойчланд” произнасят 424-ма германски граждани! Звучи стряскащо.
За причините трябва да попитаме самите заминаващи. Например лекарят на частна практика, който заради неудачната здравна реформа решава да затвори кабинета си и да го отвори отново в Швейцария; или пък научният работник, който е пропищял от бюрократичните капани у дома и намира спасение чак в Америка… Списъкът може да бъде продължен и с други професии, изискващи академична образователна степен. И точно в това се състои основната разлика с България.
Българската армия от гурбетчии
Докато гръб на Германия обръщат основно хора с висока квалификация, които търсят навън по-добри условия за професионална реализация, то България напускат хора, които представляват евтина работна ръка – строители, детегледачки и болногледачки, камериерки и друг обслужващ персонал. Не казвам, че в странство не живеят български артисти, художници, писатели, инженери и учени. Но те са само преден пост в армията от гурбетчии, излизащи от България.
За това говори и фактът, че парите, които емигрантите изпращат годишно на роднини и близки в България, надвишават в пъти усвоените по различните еврофондове! Твърди си, че страната напускат предимно младите и образованите българи. Но като цяло те продължават да са незначителна част от по-голямата категория на слабо или среднообразованите напускащи.
След несъстоялото се (в разгара на кризата) завръщане на българите от Испания, Италия или Великобритания, сега българските управници се опитват да ни убедят как все по-малко българи вече напускали страната, и как все повече чужденци кандидатствали за българско гражданство. Но услужливо се пропускат следните факти: че и повече българи в чужбина кандидатстват за чуждо гражданство (например в Германия); че българите във Великобритания са все по-уседнали на Острова; и че при „американските“ българи се наблюдава тенденция към трайна натурализация.
Паралелно с това традиционно висок остава броят на българските студенти в Западна Европа и САЩ. Имал съм възможност да разговарям с много млади българи в Германия, и ви уверявам, че в основни линии се връщат онези от тях, които след дипломирането си не намират бързо и лесно достатъчно атрактивна работа в Германия. Затова пък всички споделят, че не желаят в България да бъдат оценявани по това, кого познават, а не какво умеят или могат.
По следите на „Келтския тигър
Ако България желае да си върне армията напуснали страната, не трябва да пише скучни административни програми за обратното им привличане или веднъж в годината да се отчита с инициативи като „Българският Великден“. А да се поучи от опита на Ирландия, която през 90-те години на миналия век създаде условията за успешно завръщане – устойчива инвестиционна среда, ниско корпоративно данъчно облагане, добри постижения в инфраструктурата и образованието, отстъпки за бизнеса.
Останалото го знаем – ирландският бум се превърна в синоним за завръщането към страната, към която принадлежиш по паспорт, език и корени. Питам се, възможно ли е „Келтският тигър“ да пробуди съзнанието на заспалия „Български лъв“? Радостно е, че при сегашното управление има първи наченки на такова развитие, каквото напр. беше въвеждането на плоския данък. Като цяло обаче промените са плахи, липсва размах.
За да се завърнат българите.
Не само на Великден.
Емилиян Лилов-Дойче веле
Част от интервюто на преподавателя по политология в УНСС проф. д.и.н. Трендафил Митев пред Агенция „Фокус” от 21 септември 2010
Фокус: Възможно ли е до 5-6 години България да стане средноевропейска държава…
Проф. Трендафил Митев:… предварително комплексно бъдат разрешени една серия от проблеми.На първо място българската политика трябва да доведе до окончателно преустановяване на демографската криза в българското общество. Според последните статистически данни за 20 години от 9,7 млн. души, ние сме вече към 7 млн. души. Ако се сбъдне прогнозата на статистиците, че след 15-20 години България ще бъде някъде към 5-5,5 млн. души, това много ще затрудни перспективата ние да изградим икономически потенциал, който да бъде на средноевропейско равнище. На второ място аз смятам, че задължително българката политика трябва да определи, аз ги наричам три-четири носещи кита на българската икономика – онези отрасли, които ще се бъдат с приоритет в нашето национално развитие, за да можем действително да се превърнем отново във водеща, ако не световна, то европейска сила в три-четири направления на икономиката…На всяка цена ние трябва да разрешим проблема с пустеещите български земи. Нашият петрол е българската земя…Задължително трябва да решим проблема с осигуряването на едно спокойно, подпомагано от държавата оптимизирано развитие на науката и на културата…
Фокус: Според Вас възможно ли е до 5-6 години българските емигранти да се завърнат в страната?
Проф. Трендафил Митев: Ако ние създадем три-четири високотехнологични направления на икономиката, където да има потребност от млада работна сила, от сиво вещество, от компютри, аз смятам, че ние ще осигурим условия емигрантите да се завърнат. Тези три-четири направление ще дръпнат икономиката напред. Вземете да кажем Финландия. Те хванаха „Нокия”, хванаха производството на хартия, производството на мебели, тоест на базата на специфичните си възможности намериха три-четири кита, които дръпнаха цялостното развитие и естествено младите хора се закотвиха, защото имат високи доходи, престижни направления на развитие с възможности за усъвършенстване на растежа в кадрово отношение. Възможно е да се постигне, ако се намери консенсуса за това какво трябва да прави българската държава в сферата на своето вътрешно стратегическо развитие.
Фокус: Не е ли, обаче, твърде оптимистичен този период от 5-6 години, за който страната да стигне средноевропейско ниво?
Проф. Трендафил Митев: Оптимистичен е, но защо пък да не кажем, че имаме нужда и от някакви по-конкретни цели. В този аспект разглеждам тезата на премиера, че в края на краищата вече имаме някакъв конкретен ориентир, за който имаме представа какво представлява – средноевропейското равнище – Хърватия, Словения, Словакия, Чехия. Това са държавите, които са в този ареал, в тази зона – приблизително като нас като територия, приблизително като нас като население, но със своите водещи отрасли в икономиката, което ги дърпа напред и ги води. Ето го средноевропейското равнище. Намирам смисъл в това, че се поставя реалистична цел като понятие, като нещо, което трябва да постигаме. Дай боже и като реалност да се опитаме да го реализираме в близките 5-10 години.
Фокус: Споменахте, че България е била средноевропейска държава преди началото на прехода.
Проф. Трендафил Митев: Аз съм дълбоко убеден в това. В селското стопанство – България беше на трето място в света по напоявано земеделие, по площи, произвеждахме три пъти повече от необходимото зърно. Сега се радваме, ако произведем 3 млн. тона, тогава сме стигали до 11-13 млн. тона зърно. Пристанищата във Варна, в Балчик просто се задушаваха, не можеха да изнесат за арабския свят производството на селското ни стопанство. Нашия нефт е земеделието. Дръпне ли земеделието, ще дръпне хранително-вкусовата, текстилната и всички онези промишлености, които са свързани с него. Това е нашето естествено предимство и нашето богатство, което трябва да се използва.
Населението на България се е стопило до 7,563 млн. души, приблизително колкото сме били през 1956 г.
Разликата е, че днес средната продължителност на живота ни е по-голяма. За жените тя се е увеличила с 10 години до 77 г., а за мъжете – с 5 години до 69 г.
От м. г. у нас вече се раждат над 80 000 бебета.
Това показват данни на справочник “Здравеопазване – 2010 г.” на Националния център по здравна информация към МЗ.
Въпреки увеличаването на раждаемостта естественият ни прираст продължава да е отрицателен. През м. г. той е бил минус 3,5 на 1000 души от населението. Докато преди 5 г. е стигнал до рекордните минус 5,4 на хиляда.
Според статистиката в България живеят 428 столетници. Естествено жените са повече, те са точно 274 на брой. Има обаче още 3186 българи, които са кандидати да навъртят век – те са на възраст от 95 до 99 години.
19. И ако кажете: „-Защо нашият Господ Бог ни направи всичко това?“, отговори: „-Понеже ме оставихте и служихте на чужди богове в своя земя, то ЩЕ СЛУЖИТЕ НА ЧУЖДЕНЦИ НЕ ВЪВ ВАША ЗЕМЯ“. Иеремия 5:19