Православната църква отбелязва днес деня на всехвален апостол Андрей Първозвани (Андреевден). Празнува се главно като имен ден.
Честит имен ден на Андрей, Андриян, Андрея, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Дешка, Първан, Пръвка и всички други, които празнуват днес.
Св. ап. Андрей се нарича Първозвани, понеже пръв от апостолите бил повикан да тръгне след Христа. От ранни години той жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил от Юдея, той станал един от неговите ученици. Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан Предтеча, посочвайки на народа минаващия Иисус, казал: „Ето Агнецът Божий!“ Като чул тези думи, Андрей тръгнал подир Спасителя и прекарал с Него целия ден.
След това отишъл да намери брата си Симон (Петър), съобщил му радостната вест: „Намерихме Месия“, и го довел при Христа. Двамата братя обаче продължавали своя предишен живот и се занимавали с риболовство. Те били родом от ВитсаидаРечник. По-късно Спасителят ги видял на брега на Галилейското море и им казал: „Вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци“. От тогава те навсякъде вървели подир Спасителя и били свидетели на Неговите чудеса, смърт и възкресение.
Името на св. Андрей често се среща в Евангелието. За него се споменава в разказа за нахранване на народа с пет хляба
Андрей бил наречен Първозвани, защото станал последовател и ученик на Иисус Христос преди всички други апостоли. А когато след доброволните страдания на Господа, след възкресението Му, свети Андрей приел, както и другите апостоли, Светия Дух, слязъл върху него във вид на огнен език, и когато били разпределяни страните, на него му се паднали по жребий страните Витински и Пропонтидски, с Халкидон и Византион, Тракия и Македония, простиращи се до самото Черно море и Дунав, а също – Тесалия, Елада, Ахаия, Аминтин, Трапезунт, Ираклия и Амастрида.
Свети Андрей минал през тези градове и страни, проповядвайки Христовата вяра и във всеки град приел много скърби и страдания.
По Божий промисъл той достигнал до река Днепър и до днешните руски земи. За мястото, където след време възникнал град Киев, казал следните думи:
„Вярвайте ми, че по тези хълмове ще възсияе благодатта Божия; тук ще има велик град и Господ ще въздигне в него много църкви и ще просвети със свето кръщение цялата тази земя.“
Той посетил още и Рим, след това се върнал в гръцката област Епир, и отново дошъл в Тракия, като утвърждавал християните и им поставял епископи и наставници. Като минал през много страни, той достигнал Пелопонес и като влязъл в ахайския град Патра, се установил при един почтен мъж, на име Сосий; той го изправил на крака след тежко боледуване и след това обърнал към Христа целия град Патра.
Свети Андрей смело се застъпвал за християните, а управителят продължавал да хули Спасителя и Неговото учение.
” Удивлявам се – казал управителят – как ти можеш да вярваш в един човек, който доброволно или неволно е бил прикован на кръст!
Апостол Андрей започнал да слави Господа и обявил, че радостно ще приеме кръстна смърт за името Господно.
” Поради своето безумие ти хвалиш кръста – казал Егеат – и поради дързостта си не се боиш от смъртта.”
” Не поради дързостта, а поради вярата не се боя от смъртта ” отговорил Андрей.
Затворили апостола в тъмницато. Християните искали да го видят, но тъмничните врати били затворени. Тогава св. Андрей направил кръст и вратите се отворили пред християните. Цяла нощ те се молили заедно, беседвали, апостолът извършил тайнството Евхаристия, причастил всички и ръкоположил Стратоклий за епископ. Развълнувани християните искали да убият Егеат и да освободят ап. Андрей, но той ги спрял: “Не обръщайте мира на нашия Господ Иисус в дяволски метеж, не пречете на моето мъченичество, но сами бъдете готови за изпитания и страдания”.
На другия ден, след като ап. Андрей отново отказал да се отрече от Господа, Егеат го осъдил на кръстна смърт. Но за да продължи страданията му, заповядал не да го приковат, а да го привържат към кръста. Народът негодувал и се вълнувал, апостолът се стараел да успокои хората и продължил да ги поучава с Божието слово.
Християните погребали светия мъченик. След няколко дни Егеат се самоубил. Вдовицата и брат му до своята смърт посещавали гроба на апостола, служели усърдно на Бога и помагали на бедните.
При император Констанций (337-361) мощите на св. Андрей Първозвани били пренесени в Цариград и били поставени в църквата “Св. апостоли”. Когато обаче кръстоносците завладели Цариград, те ги пренесли в италианския град Амалта.Това станало на 6 май 1208 г. Там те почиват и досега.
Св. апостол Андрей се смята за апостол на православните славяни, защото той именно ръкоположил първия епископ в Цариград – апостол Стахий, а св. Кръщение и миропомазание православните славяни, българи, сърби руси са получили от Цариградската патриаршия .
Трапезата за Андреевден
Вари се жито, боб, леща, грах, просо, ечемик. Всичко е посно заради Коледните пости.
Традицията повилява сутринта рано да се взима от наедрялото зърно и да се хвърли в камината – нагоре, за да растат високо всички житни растения и да са едри като набъбналата царевица. На особена почит на този ден са младите булки, а именно на тях се пада ритуалът с хвърлянето на варените семена, та както бързо наедряват те, тъй и булките да пълнеят с новите рожби.
Според народното вярване Андреевден се нарича още и Мечкинден. Легендата разказва, че свети Андрей единствен от апостолите нямал празник, та възседнал една мечка и отишъл при Бога. Господ му казал “Който тебе не празнува, да го язди твоя кон”. Затова на 30 ноември в определени региони на България варят царевица и я прехвърлят през комина, като викат: “На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците.”
Народът свързва този ден с разбирането, че светлината в денонощието започва да расте – наедрява, затова някъде се нарича Едреевден, а слънцето да помръдва “както пиле в яйце”, всеки ден по-малко денят се увеличава колкото с просено зърно. Макар и оскъдна, надеждата за светлина внася свежест и ведрина в душите на хората.
pravoslavieto.com, gotvarstvo.georgievi.net
