ПРЕДСТАВИ СИ БЪЛГАРИЯ БЕЗ УЧЕНИЦИ, СТУДЕНТИ И УЧЕНИ

Или за “Произход на учените”

Автор: Д-р Георги Чалдъков

От 1971 г. светът възхитено слуша Imagine all the people living life in peace – оптимистична лирика, написана и изпята от Джон Ленън.
Сега пиша за едно песимистично „Представи си”, защото българските реформи за деформиране на образованието и науката продължават. Не само сега, а – през последните 45 + 21 години.
Неделя, 21 ноември 2010 г. – в телевизионните “Отпечатъци” и вечерта по време на синята луна* (1), както тези дни и в протестите на студенти, ректори и учени, основното искане е: пари от държавата за Софийския университет “Свети Климент Охридски” и Българската академия на науките (БАН) – напомня ми негативна българска реплика “който не работи, няма да яде”, вместо “който работи, той ще яде”, или “не искам ум, дай ми пари”, вместо “дайте ми ум, аз ще намеря пари”.
Да, 2-3 милиона лева, дадени от държавата, са като бакшиш, подхвърлен в кабинета на ректора на Софийския университет – няма да стигнат дори за тока, отоплението и водата. Да, без пари за прилични заплати и съвременни научни проекти е много трудно, но без конструктивни идеи и съвременен начин на мислене за реорганизация на живота на университетите и БАН, трудното ще става още по-трудно. Ръководството на тези институции трябва да бъде предадено “в мозъците” на най-способните, най-продуктивните преподаватели и учени – реформата да стане на принципа “отгоре-надолу”, защото там “горе” е ахилесовата пета на много български институции, включително университетите и БАН.. Крайно време е “горе” да бъдат учени, които знаят да търсят “външни”, не само държавни финасови източници за научни проекти – грантовата система, търсеща финансиране от национални и международни фондации е известен модел за “естествен подбор” на добри учени, прилаган в напредналите страни. Одобряването на научни проекти от “външни” рецензенти е гаранция за подбора – международни “съдии” трябват за университетските и БАН-ските “мачове” – “черното оценяване” играе и тези терени!
Да се успокоят обаче политическите интриганти: надявам се, че някой не иска закриване на Софийския университет и БАН, но вярвам, че трябва да се узакони грантовата практика и тя да определя кои са най-способните учени и те, техните институти и лаборатории да оцеляват in the struggle for life* (2) – те ще си избират сътрудниците и от получените грантове ще повишават заплатите им. Тогава научните проекти могат да носят приноси в науката, не – както сега – приноси в българската, предимно хабилитационно-насочена наука. Наукометрични показатели, като импакт фактор, индекс на цитиране, Hirsch index (h-index) и брой на докторанти и сътрудници, които напредват в науката, трябва да са водещи оценъчни критерии при изборите за доценти, професори, член-кореспонденти и академици. За да не продължава БГ-парадоксът: хабилитирани да имат значително по-ниски наукометрични показатели от асистенти в университетите и научни сътрудници в БАН. Страните, където няма такива пародокси, образованието, науката и, като следствие, икономиката напредват. И въпреки това там вече преосмислят как “Университетите могат да бъде по-добри” *(3) – именно това е един от “Големите въпроси и проблеми”.
“Повечето хора мислят, че университетите са само място, където отиват техните деца, за да получат диплома за висше образование. В действителност университетите са най-важната научноизследователска машина на нашата нация” – е написано в книгата “The Great American University”. Там разбират, че “добрият учен е и добър учител” – дефиниция, която е неудобна за много от българските университетски преподаватели.
Страна, която не иска или не може да проведе такава дискусия, за да осъзнае и приложи такава стратегия, и в която емигрирането е спасителен начин на живот на най-талантливите мозъци, изпада в тежка интелектуална, икономическа и демографска криза.
И за пореден път разбирам, че ние трябва да действаме сега, защото косъмът, на който виси мечът, все повече изтънява. Което означава, че се губят пътеките на Любознанието на българите по тяхната собствена земя.
Тежко на народ с политици, безотговорни към образованието и науката – и с учени и учители, които не искат те да бъдат реформирани по правилата на световния опит.

______________________________________________

1. През 1946 г. в мартенския брой на списанието Sky & Telescope Джеймс Прует публикува статия, озаглавена “Once in a Blue Moon” – второто пълнолуние в един месец се нарича “синя луна” – тази година това се случва на 21 ноември.
2. От заглавието на прочутата книга на Чарлз Дарвин: The Origin of Species by Means of Natural Selection, or The Preservation of Favoured Races in the Struggle for Life.
3. Заглавие на статията на професор Джон Качопо от Университета в Чикаго, публикувана на 6 май 2010 г. в Physiology Today.