Опитът сочи, че изборните хитрини на всяка власт се обръщат срещу създателя си
Автор: Галя Горанова /Сега/
Планът на Бойко Борисов за рязане на ленти до 2016 г. може и да се осъществи, ако се съди по новия изборен кодекс. Документът, който имаше за цел да уеднакви изборните практики за различните вотове, е написан от ГЕРБ за ГЕРБ, при това с любов.
От кодекса прозира една възгруба технология за запазване на партокрацията от прехода. Макар и да е писан с цел да съхрани властта на днешните управляващи, той ще облагодетелства всяко следващо управление, всяка партийна олигархия.
По израза на Андрей Райчев новият изборен кодекс бележи края на прехода за партиите, сиреч на възможността за разбиване на монопола на досегашните политически играчи. Така както 20-годишните икономически реформи в режим на пълна безнаказаност сложиха край на възможността за преразпределение на заграбеното държавно богатство.
Освен че утвърждава върховенството на партийните централи при определяне на народните избраници, новият кодекс на практика предотвратява възможността от спонтанни пробиви на нови, нелабораторни политически формации в отдавна парцелираното политическо пространство. Замислени уж като лекарство срещу фантомни партии, някои от разпоредбите на кодекса се явяват спирачка пред всеки опит за
„несертифицирано“ от старите партии
участие в политиката. Клопките са заложени в регистрационния режим за участие в избори. За целта ще са нужни цял наръч удостоверения и документи от няколко институции, всяка от които може да спъне малката партия по пътя й към голямата политика.
Това изискване бе въведено в края на предишното НС с цел да възпре напиращите към властта зелени организации, но не попречи на маргинали като РЗС да се промушат в парламента, благодарение на щедрите дарения от неизвестен благодетел. Експериментът показа, че мерките няма да възпрат бизнес партиите.
Съдът и Сметната палата на практика ще са първата цедка за участниците в изборите. Като се има предвид реномето на съдебната система и политическата зависимост на държавния одитор, съмненията се засилват още повече. Към това се добавя следващата сериозна спънка пред прохождащите партии – покачването на бариерата за получаване на държавна субсидия.
Досега бе достатъчно партия или коалиция да спечели 1% от реалните гласове, за да получи право на държавно подпомагане. С кодекса този праг става 2%. Което автоматично запраща политическите новопроходци в небитието, защото политика без пари не се прави. Допълнително обезсърчаващо въздействие имат високите депозити и големите подписки.
Коварството на управляващите от ГЕРБ обаче не се ограничава до отстраняването на дребните риби от полето на конкуренцията. Кодексът разчиства сметки и с по-влиятелните съперници като БСП и „Синята коалиция“. Социалистите ще бъдат шкартирани от кметските места по селата, където влиянието им е най-силно.
Това ще стане с отмяната на изборите за кметове на населените места под 500 избиратели, които занапред ще се назначават. Десните пък ще бъдат посечени с районни кметове в големите градове, където са традиционните им избиратели.
Кодексът предвижда занапред тези кметове да се назначават. На предишните местни избори, например, ДСБ успя да завоюва две районни кметски места в столицата, въпреки герберското цунами. И въпреки нищожните правомощия на тези подизпълнители на големия градоначалник, това бе шанс за трудоустройване на активисти. А това е жизнено важно условие за съхраняване на партийните апарати.
Намерението е повече от прозрачно – с тези похвати ГЕРБ цели да обезпечи собствените си кадри с достатъчно престижни постове. Бойко Борисов е наясно, че
лоялността минава през консумирането на властта
В същия дух са мислени и бариерите за преференциите, които затвърждават властта на Лидера като работодател на най-верните си сподвижници. Непреодолимите прагове за преподреждане на парламентарните и европейските листи стимулират слагачеството и онази кучешка преданост, която партийците са склонни да проявяват при вида на размахания от шефа кокал. Всичко това затвърждава господството на партийните върхушки над редовите членове и бетонира статуквото.
Добре изчислен е и ходът с орязване на бройката на общинските съветници. Не че количеството прави качеството, но по-малкият брой общинари дава предимство на спечелилата партия, нараства шансът й да има мнозинство. Разбира се, подобно на всяка управляваща партия и ГЕРБ се възприема като неизбежен победител на следващите избори.
Всички тези сметки обаче се правят без кръчмар. Опитът показва, че често хитрините на управляващите имат ужасното свойство да се обръщат срещу създателите си. Бумерангът на задните помисли може да халоса изневиделица ГЕРБ на следващите парламентарни избори, както вече се случи с Костов, Сакскобургготски, Станишев. Трябва ли да припомняме злощастния опит на БСП с мажоритарните кандидати на предния вот, които наляха вода в мелницата на основния й опонент.
В никой изборен кодекс обаче няма предвидени мерки срещу спонтанния изблик на народното недоволство. А този фактор е определящ на всички избори.
