На изборите вече ще ходят само най-упоритите

Промените в избирателните закони бетонират господстващото положение на партийната аристокрация
                                                                                                

Депутатите най-после сколасаха да напишат Изборен кодекс на България – това е новина, която безспорно трябва да се приветства. Поне едно десетилетие бе необходимо на политическата класа да узрее за идеята, че сходни закони като избирателните трябва да се кодифицират.

Кодексът съдържа един куп положителни промени. Общият план обаче показва, че той е направен от партийци, за да обслужва партийците, а не избирателите.

Депутатите и общинарите остават партийни избраници, а не народни.
Кодексът не предлага нито една голяма промяна в структурирането на вота – българската избирателна система остава двойно пропорционална, такава, каквато е от Великото народно събрание насам. Вместо да бъде коригиран, нелепият начин за въвеждане на мажоритарност в избора на народни представители през 2009 г. е премахнат тотално. Преференциите – възможността избирателите да преподреждат спуснатите от партиите кандидатски листи – са направени така, че да не действат. Няма как всеки пети гласоподавател на дадена партия да си направи труда и да размести един и същ кандидат-депутат в листата. Т.е. изборите ще продължат просто да узаконяват партийното решение кой да влезе в парламента и независим човек няма шанс да се промъкне в НС. Избирателният праг за депутати остава 4%, значи няма как и малка партия да попадне в парламента.

Абсолютно измисленият страх от семеен вот
продължава да спъва електронното гласуване. Преди години партийците решиха, че ако се гласува по интернет, главата на семейството ще накара всички около него да гласуват за дадена партия – и с този мотив бяха спрени всички опити за нововъведението. Сега електронното гласуване, което със сигурност би повишило избирателната активност, все още е на ниво „пилотен проект“ – ще определят с жребий около 200 души, които да гласуват по интернет. За изборни терминали – поне такива, каквито има в Индия, ще продължаваме да мечтаем. Да се гласува по пощата, както правят в цивилизования свят – забравете. С две думи – тук ще се гласува така, както е гласувано преди сто години, и никаква технология няма да бъде допусната до вота.

Българите в чужбина пак няма да могат да гласуват за конкретни депутати, а само за партии – няма да има 32-ри избирателен район „Чужбина“, въпреки че сънародниците ни спокойно могат да пратят в парламента цяла парламентарна група. Окрупняване на избирателни райони няма да има, въпреки че и за децата е ясно, че малка България е прекалено раздробена на СИК-ове, РИК-ове и МИР-ове. Трябваше, но няма да има постоянно действаща ЦИК.

А какво ново има?
Има няколко промени, които се рекламират от вносителите – ГЕРБ и „Атака“, като мощен удар срещу контролирания вот и двойното гласуване. На първо място – ще се гласува само със синя химикалка и кръстче. Мотивът за това ограничение е повече от нелеп – за да контролират процеса, тези, които купуват гласове, можело да накарат избиратели да гласуват със специален знак или специален цвят…

Няма да могат да се вадят вече удостоверения за гласуване на друго място. Така щели да ударят по тези, които гласуват на две и повече места. Само дето в България двойно гласувалите избиратели не са „сериозен процент“, както твърди депутатката от ГЕРБ Искра Фидосова, а са около 300 души и те по никакъв начин не влияят на изборния резултат. Махайки удостоверенията, политиците на практика задължават гражданите да гласуват по местоживеене. Досега на избори се вадеха по 30 000-40 000 удостоверения – общо взето, с толкова ще падне избирателната активност само от това нововъведение.

Броят на гласувалите ще падне и от решението да се ограничи гласуването в чужбина само до сградите на посолствата и консулствата. Досега можеше и да има урни и на други места, процесът беше доста неконтролируем, но само защото държавата не искаше да командирова свои представители до всички места за гласуване.

Активността ще падне и заради решението на управляващите да няма избори за кмет в населени места под 500 души. Така на практика в 70% от българските села няма да има избран, а назначен от общината кмет. Тук обясненията за екипност не издържат пред многогодишните ни напъни за децентрализация на местната власт. За какво хората ще ходят на местни избори, след като няма да си изберат кмета?

За да узаконяват съветници, които даже не са виждали на картинка?
Естествено, избирателната активност ще падне и заради новото изискване за хората с увреждания – те ще бъдат задължени да представят бележка от ТЕЛК, удостоверяваща заболяването им, за да им бъде разрешено да гласуват с придружител.

Защо се прави всичко това? От километри е видно, че като режеш правата на хората от селата и на възрастните избиратели, по никакъв начин не се бориш с контролирания вот, а просто удряш по електората на определени политически сили, представени по традиция по-добре сред това население.

Друг пределно ясен мотив за промяна е завишаването на изискването за уседналост – вече е необходимо даден избирател да има и постоянен, и настоящ адрес в общината 12 месеца преди вота, за да може да гласува за кмет или съветници например. Това се прави, за да се спре окончателно изборният туризъм, запазена марка предимно на ДПС.

Като капак на това
се ограничава и съставянето на предизборни коалиции
ГЕРБ няма нужда от такива, затова затруднени ще бъдат предимно коалиционните партньори на БСП, всеки от които от следващите парламентарни избори нататък ще трябва да събира по 15 000 подписа, за да си регистрира партията, преди да започне втората регистрация – на самите коалиции.

И ако изборният туризъм е нещо, което е крайно време да спре, то другите ограничения само намаляват и без това ниската избирателна активност.
Изключително положително е решението да се намали броят на общинските съветници с 20%. Българската общинска администрация по традиция е силно раздута и на това трябва да се сложи край. Разбира се, кодексът не прави опит да коригира броя на народните представители, макар че и те са множко за малка и бедна държава като България.

Положително е и решението да се въведат преброителни центрове, в които урните от секционните комисии ще отиват запечатани. Това е истинският удар по контролирания вот. Идеята за съжаление ще се реализира на предстоящите избори само в една малка община с население до 20 000 души. Разбира се, тя е и побългарена – ще се брои на няколко места, ще се сверяват протоколи, ще се спори за празни пликове и т.н. В Швейцария всички урни се стоварват във физкултурния салон на училище, стотина души сортират на купчинки бюлетините за всяка партия, а накрая ги мерят на кантар, който автоматично трансформира грамовете бюлетини в брой бюлетини. И за 1-2 часа цялата философия е приключила, защото 70% от вота вече е регистриран – по интернет и по пощата.

Но тук няма да е така. Тук ще избираме тромаво и сложно, както винаги. Тук и да гласуваш електронно, е предвидена възможността с хартиена бюлетина да анулираш вота си. Тук отново се въвежда ден за размисъл, защото партийците искат на изборите да се гледа не като на рутинно упражнение по демокрация, а като на свещенодействие. Каквото те отдавна не са.

И още един интересен факт – при всичките промени в избирателното законодателство през годините се регулират предимно правата и задълженията на избирателите, а не на онези, които ще се борят за нашия вот. Така е и сега. Ако този Избирателен кодекс бъде приет от парламента, на изборите догодина ще гласуват само най-упоритите – онези, които успеят да преодолеят всички бариери, сложени от законодателя. Така че властта отдавна не произтича от народа за народа. Тя произтича от партиите за партии. 

Петьо Цеков

Източник: http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=7466&sectionid=5&id=0000701