Уважаеми Народни представители,
Българската конституция признава равни права на всички български граждани, където и да се намират. Легитимни са очакванията на българите в чужбина, дългоочакваният законопроект за изборен кодекс да даде законови гаранции за реалното осъществяване на тяхното право на глас.
Експерименталният проект за гласуване по Интернет на президентските избори през ноември 2011 е стъпка в тази посока. Разбираемо най-заинтересовани от него са именно българските граждани, живеещи по четирите краища на планетата. В този смисъл, гласуване по Интернет без реално и масивно участие на българите в чужбина би бил един неуспех. Организирането на един такъв комплексен проект в оставащата по-малко от година до изборите ще е истинско предизвикателство за държавната администрация. Настояваме подготовката по пилотния проект да започне колкото се може по-бързо. Идентифиционните кодове за дистанционното гласуване по Интернет трябва да могат да се получават по облекчен начин.
Проектът за експериментално гласуване по Интернет не отменя необходимостта от откриване на физически избирателни секции в чужбина. Само откриването на достатъчен брой секции, включитело извън градовете с дипломатически представителства, ще гарантира възможността на географски разпръснатите български общности по света да могат да упражнят своето конституционно право на вот. Това трябва да става при наличието на двадесет избиратели, заявили желанието си за това. Такава беше българската демократична традиция от последните 20 години, прекъсната с изискването за сто заявления на Избори 2009. То доведе до грубо ограничаване на конституционното право на вот на географски разпръснатите български общности по света. Достатъчно е да се спомене, че броят градове в чужбина, в които имаше открита поне една избирателна секция намаля от 240 през 2005 на 154 през юли 2009. Такова законово изискване е единствено в интерес на определени добре организиарани компактни маси български граждани зад граница. Буди недоумение и огорчение присъствието на подобен дикриминиращ текст в представения проект за избирателен кодекс.
Повишаването на избирателната активност, в страната и в чужбина, е най-сигурният начин да се обезсмислят и неутрализират порочните практики на купуване на гласове, контролиран и корпоративен вот.
Внесеният проект за кодекс изправя българските граждани в чужбина и пред друго принципно ограничение на равното избирателно право. Конституционната разпоредба за равно право на глас на всички български граждани без значение на тяхното местоживеене, изисква българските граждани в чужбина да могат да гласуват на изборите за Народно събрание за кандидатски листи с преференциален вот така, както това ще направят българските избиратели в страната. Проектът за кодекс не предвижда това.
По сега действащия избирателен закон, както и според внесения проект, гласовете на българите в чужбина се преливат към гласовете, подадени в страната. Това обезмисля вота и обезкуражава българските граждани зад граница, а от друга страна деформира вота на избирателите в страната. В резултат, над един милион българи в чужбина все още нямат свой представител в Народното събрание. В последните месеци редица парламентарни и извънпарламентарни партии, министри, експерти и общественици изразиха своята подкрепа за обособяване на избирателен район „Чужбина“, в който да се регистрират кандидатски листи както в районите в страната. Днес, в интервюта пред медиите, същите партии защитават обратни позиции, обявявайки се категорично против избирателен район „Чужбина“.
Двойственият език в политиката се наказва сурово на избори. Броени месеци преди президентските избори, българските граждани в чужбина следят отблизо дебатите по изборния закон и няма как да не отчетат при предстоящия вот позициите, които политическите сили заемат по важни за тях теми.
Остава тъжният факт, че България е единствената балканска държава без институционална връзка със своята диаспора.
Българите в чужбина настояваме за парламентарен дебат, в който политическите сили да проявят политическа смелост и национална отговорност.
Границите на нацията не свършват на гранично-пропусквателния пункт.
България е там, където има българи!
Обществени съвети на българите в чужбина.
Асоциация „Глобална България“
Асоциация „Българо-австралийски форум“
Асоциация „Френско-български форум“
Асоциация „Световната България“
Асоциация за развитие на гражданското общество „АРГО“
„Асоциация на Учени, Артисти и Спортисти“ /АУАС/
Център за развитие на личността „HUMANUS“
Философско списание „ИДЕИ“
Eurochicago.com
Кръг „Будител“