Първи официални резултати за ГЕНОТИПА НА БЪЛГАРИТЕ

Българскиат генетичен проект  към американската лаборатория „Family Tree DNA”
представя своите резултати

от извършени 110 ДНК теста на българи

През ноември тази година се навършват 4 години от създаването на Българския генетичен проект. Инициатор и управител на проекта е инж. физик Евгени Делев, който работи в областта на генетичната генеология. Проектът представлява динамична база данни, до която всеки има свободен интернет достъп. Базата позволява групиране на резултатите на всички българи, желаещи да се включат в нея, тествани в една от двете партньорски лаборатории – Family Tree DNA и National Geographic.

Изследваните във Family Tree DNA могат директно да се включат в проекта – чрез сайта www.familytreedna.com/public/bulgariandna;
докато тези от Нейшънъл Джеографик трябва да направят интернет трансфер на своите резултати. Ако те не прехвърлят своите резултати в базата данни, те остават за тяхно лично ползване, без да могат да допринесат за правенето на по-глобални изводи.

Проектът е създаден за неограничен период от време и без ограничение за броя на желаещите да се включат в него. За да покажа засиления интерес на западноевропейци кам тази нова наука, ще дам за пример Шотландия, която в своят проект към днешна дата има включени 2345 души, а в Ирландия са 3773-ма. Всеки от личната си интернет страница има прозорец, чрез който може да влезе в две допълнителни бази данни, в които сам да въведе своята хaплогрупа1, характерни мутации, имената на своите най-стари известни прародители по пряка бащина и майчина линии, както и местата, където те са родени. Тази информация ни помага да изготвим карти с географското разпределение на гените, стремейки се доколкото е възможно да избегнем съвременния период на миграции и урбанизация на населението. Тези бази данни са достъпни от сайтовете:
www.ysearch.org – за резултатите по бащина линия и
www.mitosearch.org – за резултатите по майчина линия.

Регистрацията в по-голям брой бази данни ни позволява да открием свои по-близки и по-далечни генетични роднини. Тъй като тези методи за издирване на роднини са най-достоверни, до тях прибягват учени, събиращи в общ проект например потомците на някои династични родове в Западна Европа и Русия. Те сравняват запазените документи и родословни семи с получените генетични резултати и понякога попадат на компрометиращи резултати.

Интерпретацията на резултатите се извършва от г-н Делев на доброволни начала. Той следи досиетата да са попълнени правилно, както и да не се включват нецелесъобразно хора от чужд произход; той отговаря и на въпросите на потребителите.

Цените на тестовете започват от 99 $ + пощенските разоди – 7$ за изследване на една от двете линии, пряка мъжка – Y-DNA12 или пряка женска – mt-DNA(HVR1).

Y-DNA12 тестът изследва базовите 12 маркера (мутации) от общия брой- 67. Той е достатъчен за определяне на хаплогрупата и добиване на представа за миграционния път на гена ни, както и за откриване в общия случай на роднини от един географски район. Тези, които получат еднакви резултати (пълно съвпадение на маркерите), могат да направят минимум 37 или 67 маркера тест. Тези тестове ще им дадат по-голяма точност в близостта на родствената им вразка.

Mt-DNA(HVR1) тестът също определя хаплогрупата по женска линия и посочва генетичните мутации, съпоставени с еталона на човешкия геном в Кембридж (CRS)2. Този базов анализ изследва само първия от трите бързо мутиращи районa (HVR1)3. Чрез по-подробните анализи- mt-DNA (HVR1+HVR2), както и пълния митохондриялен тест (Full Sequance mt-DNA) се определят подхаплогрупите, по-пълния набор от мутации и се вижда близостта на генетичното родство между хората.

За тези, които търсят свои близки генетични роднини (до четвърти братовчеди), е подходящ тест, предлаган на пазара само от 4 месеца, наречен FamilyFinder. Той е точен за последните 6 поколения, след това дава грешка. Затова се препоръчва да се тества по-скоро «дядото» отколкото «внучето». Предимството на този тест, е че проследява всички линии, включително и кръстосаните линии, и може да се прилага както на мъже, така и на жени. Недостатък на теста е, че не дава информация по коя линия двама души са роднини. Затова се препоръчва да се използва като допълнение на някои от горепосочените тестове, проследяващи преките линии.

Най-новият тест, който се предлага на пазара е Population Finder. Той предлага по-големи възможности от FamilyFinder, тъй като освен имената на потенциалните ви роднини, които можете да откриете, показва и процентното разпределение на гените по двете линии.

Тестът Deep-Clade позволява да се определи точната подхаплогрупа по бащина линия. Използва се като допълнение на Y-DNA12. Предлага се на всички, които искат да определят точно произхода на бащиния си род и миграционният му път. Ако при обикновен 12 маркера Y-хромозомен тест сте получили резултат J2 – изписан с червен цвят, това означава, че резултатът е предполагаем (predicted) – теоретично определен; докато след Deep-Clade теста, ако получите същия надпис в зелен цвят – J2, означава категорично, че принадлежите към основната хаплогрупа – J2 (confirmed); или ако се причислявате към някой от нейните подклонове, ще получите например: J2a4.

До момента са тествани 90 българи, от които 71 мъже и 19 жени. Тъй като броят на направените тестове е 110, от които 66 Y-хромозомни и 44 митохондриални, се вижда, че част от мъжете са тествани и по двете линии. Женските линии са доста равномерно разпределени на териториата на Европа, поради простата причина, че исторически мъжете, мигрирайки от едно място на друго, са си взимали жени от местното население. Затова, за да се извлекат интересни резултати, броят на тестваните по женска линия трябва да е доста голям.

Ние ще се спрем подробно на получените резултати по пряка мъжка линия. От 66 теста по мъжка линия, от които 39 – от 12 маркера, 4 – от 25 маркера, 10 – от 35 маркера и 13 – от 67 маркера, са открити 62 независими хаплотипа, т.е. самостоятелни клона от генетичното родословно дърво на българите.

От получените досега резултати се вижда, че българите принадлежат кам следните хаплогрупи:

– Хаплогрупа I се заражда на Балканите преди 25 000 години. Вероятно нейният предшественик, хаплогрупа IJ, пристига от Северна Месопотамия през Мала Азия на Балканите в по-ранен период. Така че твърдо вероятно е първото заселване на Европа, тръгнало през Балканите, да е било от хаплогрупа IJ или от нейния предшественик IJK (Схема 1). В България се срещат подклоновете : I1, I2* и I2a2, като най-разпространен е I2а2 (Схема 2). Старото предтракийско население на Балканите – пелагсите, наричани от елините още „пелагри“ или „пелгари“, както и яготите и дарданите, принадлежат кам тази хаплогроупа. По-ранното зеселване на Балканите на хаплогрупа I от хаплогрупа Е, например, може лесно да се докаже като се сравнят вариациите на гена (виж Таблица 1). Известно е, че генът търпи по-големи вариации там, където едно население пребивава по-продължително време.

Схема 1:  Хронология на развитието на Y-хромозомните хаплогрупи.

Схема 2:  Разпределение на хаплогрупа I2a.

Схема 4:  Разпределение на хаплогрупа E1b1b1a2 (V13- α-кластер).

Схема 6:  Разпределение на хаплогрупа G2a.

Схема 3:  Разпределение на хаплогрупа J2.

Схема 5:  Миграционна карта на хаплогрупа E1b1b1.

Схема 7:  Разпределение на хаплогрупа R1a.

Схема 8:  Разпределение на хаплогрупа R1b.

Схема 10:  Миграционна карта на хаплогрупа R1b.

Схема 9:  Генеалогично дърво на хаплогрупа Е – удебелени са клоновете, към които се причисляват българите от тази група.

Схема 2:  Карта, на която е показано месторождението на най-възрастния прародител по майчина линия на участниците.

DIS 393 390 19 391 385a 385b 426 388 439 389-1 393 389-2
хаплогрупи E1b1b1a 12-14 24-25 13-14 10-11 16-18 18-19 10-12 12 9, 11-13 13-14 11-12 29-32
G 14 21-23 14-16 10 12-14 14-16 11 12 11 11-12 10-12 28-29
H 12 22 15 10 14 17 11 12 12 14 11 30
I1, I2 12-15 22, 24 14-17 10-11 13-15 14-17 11 13-14 11-14 11-14 11 27,
29-33
J1, J2 12 22-25 14-16 10 10,
13-16 16-19 11 13-16 11-14 12-13 11 28-31
L 11 23 15 10 13 17 11 12 12 13 13 29
R1a 13 24-25 15-17 10-11 10-13 14-15 12 12 10-11 12-14 11, 13 29-30
R1b1b2 12-13 23-25 14-15 11-12 10-11 11,
14-15 12 12 12-13 13 13-14 28-29

Таблица 1: Варияции на мутацийте на Y-хромозомните хаплогрупи на българите за основните 12 маркера.

Y- хромозомни хаплогрупи
E1b1b1
(M35) E1b1b1a2
(V13-  кластер) G
(M201) G2a
(L31/S149) H
(M69) I1
(M253) I2
(L68) I2*
(-)
брой тествани 1 20 2 3 1 1 1 1
% от целия брой 1,5 30,3 3 4,5 1,5 1,5 1,5 1,5
Y- хромозомни хаплогрупи
I2a2
(M423) J1
(M267) J2
(M172) J2a
(M410) J2b
(M102) L2
(M317) R1a1
(SRY1532.2) R1b1b2
(M269)
брой тествани 11 1 6 2 1 1 9 5
% от целия брой 16,7 1,5 9,1 3 1,5 1,5 13,6 7,8

Таблица 2:  Процентно разпределение на тестваните българи по хаплогрупи.

DIS
Хапло-групи
3
9
3 3
9
0 1
9 3
9
1 3
8
5
a 3
8
5
b 4
2
6 3
8
8 4
3
9 3
8
9
|
1 3
9
2 3
8
9
|
2 4
5
8 4
5
9
a 4
5
9
b 4
5
5 4
5
4
E1b1b1 12 24 14 10 16 19 11 12 12 13 11 30 14 9 9 11 11
E1b1b1 13 24 13 10 16 18 11 12 9 13 11 30
E1b1b1 13 24 13 10 16 18 11 12 9 13 11 30
E1b1b1 13 24 13 10 16 18 11 12 11 13 11 30
E1b1b1 13 24 13 10 16 18 11 12 12 13 11 29 15 9 9 11 11
E1b1b1 13 24 13 10 16 18 11 12 12 13 11 30 15 10 10 11 11
E1b1b1a2 13 24 13 10 16 18 11 12 12 13 11 30 15 10 10 11 11
E1b1b1 13 24 13 10 16 18 11 12 12 13 11 30 19 9 9 11 11
E1b1b1 13 24 13 10 16 18 11 12 12 14 11 31 15 9 9 11 10
E1b1b1 13 24 13 10 16 18 11 12 13 13 11 30
E1b1b1 13 24 13 10 16 18 11 12 13 13 12 31
E1b1b1 13 24 13 10 16 18 12 12 12 13 12 30
E1b1b1 13 24 13 10 16 19 11 12 11 13 11 30
E1b1b1 13 24 13 10 16 19 11 12 11 13 11 30
E1b1b1 13 24 13 10 17 18 11 12 12 14 11 32
E1b1b1 13 24 13 11 16 18 11 12 13 13 11 30 15 9 9 11 11
E1b1b1 13 24 13 11 18 18 11 12 11 14 11 31 15 9 9 11 11
E1b1b1 13 25 13 10 16 18 10 12 12 13 11 30
E1b1b1a2 13 25 13 10 16 18 11 12 11 13 11 30 15 9 9 11 11
E1b1b1 14 24 13 10 16 18 11 12 12 13 11 30 15 9 9 11 11
E1b1b1a2 14 24 13 10 16 19 11 12 12 13 11 31

-10 -9 -8 -7 -6 -5 -4 -3 -2 -1

Скала на стъпките на мутациите спрямо модела

+1 +2 +3 +4 +5 +6 +7 +8 +9 +10

Таблица 2:  Стойностите на мутациите (SNP7) на 21-те представители на хаплогрупа Е, с изобразени отклоненията в положителна и отрицателна посока спрямо класическия модел.

– Хаплогрупа J има общ произход с хаплогрупа I и се разделя на два основни клона – J1 и J2. Cемитската група J1 се среща сред арабите с доста висок процент (70%) и е характерна за около 30% от евреите. До момента е открит един българин от тази хаплогрупа, произлизащ от източната част на Странджа. J2 е типичната тракийска хаплогрупа, пренесена от Месопотамия през Мала Азия на Балканите преди 10-12 хиляди години (Схема 3). Tя e силно разпространена в Южните Родопи, Беломорска Тракия и крайбрейните райони на почти цялото Средиземноморие. Поради това се смята за характерен маркер на елинистичната експанзия над Средиземно море. Сред българите се срещат най-често подгрупите: J2, J2a и J2b, като най-разпространена е J2 (M172), а най-рядко срещана- J1.

– Хаплогрупа E се среща в България с един oт нейните клонове
Е1b1b1a (М78) и подклон Е1b1b1а2 (V13- α-кластер). Тази най-древна африканска „хамитска“ хаплогрупа, датирана на 45 хиляди години, се заражда в района на Етиопия, преминава през Судан, Египет, Близкия Изток, и навлиза на Балканите преди 12-10 хиляди години. Предполага се, че тя навлиза на Балканите от южната част на Aнадола и Близкия изток през островна Гърция и о. Крит към средна Гърция и след това на север към Македония. Там се заражда и най-разпространеният в Европа клон Е-V13, преди около 10 000 години (Схеми 4 и 5).

Стивън Бърд (4) свързва миграцията на тази група на територията на Великобритания (3 % от населението) с наетите от римляните войници от балкански произход. Тя се среща с най-голяма концентрация, до 42 % от населението, в днешно Косово и Македония. Характеризира се с 3 яснo различими подгрупи (кластера) – алфа, бета, гама. Сред българите и останалите балканци се среща основно Е1b1b1а2 (α-кластер), появил се на Балканите преди 10 000 години. Тази група е най-разпространена сред българите – от 25 до 30 %, в зависимост от географския район. От групи E1b1b1 (M35), както и E1b1b1a (M78), са част от фараоните от късните династии, 30% от евреите, както и Хитлер, Айнщаин и Ал Пачино.

– Хаплогрупа G се появява преди около 15 000 години в района на Кавказ. Тя се среща около 5 % сред българите, от които 3 % принадлежат на нейния клон G2а. При осетинците тя се среща с най-голяма концентрация – около 47% от населението. Разселва се на територията на целия античeн свят – континентална Гърция (до 17 %), Рим и Персия. Някои учени свързват разпространението на тази хаплогрупа на територията на Европа с финикийските нашествия на Средиземноморието (Схема 5). Не е изключено част от хората от тази хаплогрупа да са дошли на Балканите с прабългарите. Към нея принадлежи и Сталин, който има кавказки произход.

– Хаплогрупа H се датира на около 30 000 години и е нетипична за Европа. Тя се заражда в югозападна Азия и е разпространена основно на Индийския полуостров. Kонцентрирана e още в няколко района – в северна Индия, на запад от Памир, в Персия, в Северна Месопотамия и частично в Молдова (5 % от населението). От този тип ген са известни само двама българи, единият от които има произход от Хърватска, а другият – от Южна Странджа. Как е навлязъл този тип ген – чрез прабългарите, византийците или турците, или много по-ранен период – още не е известно, но е любопитен фактът, че българският представител от тази група е 95 % ираноиден антропологичен тип и 5 % денароид (балкански тип). (5).  В Европа се среща основно подгрупата H1а (М82) която е типична за ромите, навлезли в Европа през Византия през ІХ век (6).

– Хаплогрупа R1a се появява преди около 25 000 години на територията на Средна Азия (Схема 2). Навлиза на територията на Балканите от степите на Евразия, чрез славяни, прабългари, авари и кумани. С най-голяма концетрация се среща в Полша – до 56 % от населението. Сред българите се среща подклонът ù R1а1(SRY1532.2), около 13.5-14 % от населението.

– Хаплогрупа R1b се заражда в районите на юг от Каспийско море преди около 22-25 000 години. Нейни клонове се разселват както кам Източна Азия, Близкия Изток, така и към Централна Африка (Схема 10). Този ген навлиза в България от Анадола преди 8000-6500 години (Схема 3). С тази хаплогрупа се свързва навлизането на желязото на територията на Европа. Добре въоражени, хората от тази група си проправят лесно път, избивайки част от завареното население и по поречието на река Дунав, и трайно ce заселват в Западна Европа. Вероятно типичен случай за тези нашествия ще се окаже избиването на населението на един от най-древните халколитни градове в Европа – могилата до село Юнаците, до Пазарджик. Бъдещи генетични тестове на кости ще потвърдят тази хипотеза. Този тип ген е популярен като Келтски. В България се среща с висок процент от населението – около 10 %, основно подгрупата R1b1b2 (M269). Трябва да се отбележи, че този ген е възможно да е навлязал и частично от Кавказ към Балканите, тъй като в този период Черно море е било все още езеро. До този момент, предвид малкия брой тествани, не са открити българи потомци на западноевропейските келти, въпреки исторически известните ни нашествия на дунавските келти над траките. Предвид, че клон R1b1b1 (М73) се заселва в Таримската котловина, много лесно ще се открие дали прабългарите са донесли този ген до Балканите. Тази хаплогрупа се среща при уйгурите към 20 %, а в някои райони на Западна Европа – при до 70% от населението.

E1b1b1a2 (V13)

E1b1b1a (M78)
E (други)

I2a2
R1a1
I2
I2*

I1
J1 R1b1b2
J2
G
J2a G2a
J2b H L други G

Схема 11:  Процентно разпределение на хромозомните хаплогрупи при българите. Диаграмата се базира на получените резултати и отчита малък процент грешка, получена поради селективния принцип на част от тестваните.

E1b1b1a2 – 29 %
E1b1b1a – 1,5 %
E (други) – 0,9 %
I2a2 – 16,7%
I2 – 1,5 %
I2* – 1 %
I1 – 0,8 %
J2 – 11 %
J2a – 3,8 %
J2b – 1,7 %
J1 – 0,5 %
G2a – 3 %
G – 1,9 %
H – 0,1 %
L – 0,4 %
R1a1 – 13,6%
R1b1b2 – 10,6%
Други (T, Q, итн.) – 2 %

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

От получените резултати може лесно да се установи, че около 67 % от съвременните българи са потомци на старото балканско население – траките, наричани гети, и предтракийското население, наричани пелагси. Това население е живяло по нашите земи преди 10 000 години. Това са представителите на хаплогрупи I, J и E. Логичен е фактът, че потомците на тези хаплогрупи са разселени на територията на околните географски райони и не се лимитират от разположението на днешните държавни граници. Затова тестван българин от хаплогрупа Е може лесно да открие свои относително близки роднини в Македония, Албания, Сърбия и Северна Гърция. Той може да открие и по-далечни роднини на територията на цялото Средиземноморие, поради миграцията на балканското население през неолита и античния период.

Представителите на хаплогрупа R1b, имайки произход от Мала Азия са могли парвоначално да навлезат на Балканите преди 8000 години, а част от тях от Задкавказието, и в по-близък исторически период – с прабългарите и турците. Тъй като половината на населението на Западна Европа принадлежи кам тази хаплогрупа, с един Deep-Clade тест може всеки индивидуално да разбере своя проиход.

Представителите на хаплогрупа G могат да търсят най-близка генетична връзка с аланите, задкавказките народи; и малко вероятна връзка с част от древните елини, чиито потомци достигат до 17 % от населението на днешна Южна Гърция.

Представителите на хаплогрупа R1а могат със сигурност да твърдят, че са дошли от север, от степите на Евразия, със славяни, прабългари, както и с други народи – като авари, кумани и др. Засега не може да се твърди каква е генетичната разлика между тези народи, тъй като нямаме гарантирана база за сравнение, но се предполага, че подгрупите на R1а1 ще се срещат в различен процент в повечето народи, живели или преминали през степите на Евразия.

Предвид, че общия брой на българите от азиатските хаплогрупи R1а, R1b, G, H и L, не надхвърля 30% от съвременните българи, може да разобличи поддръжниците на теорията за иранския генетичен произод на българите – и да установи по-скоро обмен в културно отношение и предаване на традиции. Търговски отношения и разселване на балканската култура в посока Западна Европа и обмен с Близкия изток и Средна Азия се наблюдава още през халколита. Това е по-логичната връзка на българите с културата на тези народи.

В крайна сметка можем да се гордеем, че голяма част от нашите гени са разселени в Европа и оттам из целия свят, и са носени от голяма част от световните гении. Едва ли е случаен фактът, че световноизвестните шахматисти са от хаплогрупа Е, а не от азиатската хаплогрупа, например О. Та нали чрез гените се предава част от натрупания с хилядолетия житейски опит, както и интелекта.

Затова, за да получим по-голяма точност на резултатите, призоваваме повече хора да се изследват и да се включат в проекта, което ще подобри статистическата точност на резултатите и ще ни даде по-голяма яснота за нашето историческо минало.

––––––––––––––––––––

(1) – Хаплогрупите се обозначават формално с букви от латинската азбука и представят клоните на родословното дърво на човечеството. Хората, причислени кам една и съща хаплогрупа, са потомци на един и същ прародител – носят едни и същи характерни мутации.
(2) – CRS (Cambridge Reference Sequance) – еталон на човешкия геном, намиращ се в Кембридж, Великобритания.
(3) – HVR1 (Hyper Variant Region) – първият бързо мутиращ район (участък) от митохондриялната ДНК – обхваща стоиности на мутациите над 16000.
(4) – Steven C. Bird : «Haplogroup E3b1a2 as a Possible Indicator of Settlement in Roman Britan by Soldiers of Balkan Origin», Journal of Genetic Genealogy. 3(2): 26-46, 2007.
(5) – Замерването на параметрите на черепа, направено от г-н Делев, дава възможност да се определи антропологичния тип на представителя от тази хаплогрупа.
(6) – Статия на Люба Калайджиева, завеждаща катедра Молекулярна генетика към Университета в Сидни, Австралия, изследваща подробно генотипа на ромите в България и Европа, озаглавена: «A newly discovered founder population: the Roma/ Gypsies», BioEssays27: 1084-1094, 2005 Wiley Periodicals, Inc.
(7) – SNP (Single Nucleotid Polymorphism) – стоиност, показваща повторението на единичния нуклеотид в определена позиция (дислокация). Самият нуклеотид представлява поредица от 4-те азотни бази с точно определена последователност. Броят на повторениата на единичния нуклеотид в дадена дислокация определя характерните мутации, от които се определя хаплогрупата и близостта на родствени връзки между двама души.

Бел.ред:  Материалът е публикуван в списание „Родознание”, брой 4 от 2010 г.  Той е част от проекта „Управлявайте живота си чрез ДНК информация”.