Проектът „Белене“ – Анализ и оценка

Автор: Никола Алтънков

За голям брой българи терминът Белене е символ на злото понеже се свързва с най-големия концентрационен лагер в техната история. Напоследък проектът за атомна централа със същото име също предизвиква разнопосочни мнения, които в повечето случаи са емоционално обагрени. Изграждането на една фабрика за производство на електрическа енергия се превръща от някои в бойно знаме на българската държавност и народното стопанство. Пропонентите на проекта са доста агресивни, а техните противници ги обвиняват в провеждане на чужди интереси. Това води до съмнението, че водените дискусии се изваждат от техния реален контекст. Предлаганият анализ – придружен с кратка таблица отразяваща действителното състояние на производството и потреблението на електричество на Балканите – може да внесе известна яснота в спора.

1. От гледна точка на сигурността Белене е мъчно защитим проект, понеже крие опасност за здравето и живота на народа. Голяма страна (САЩ, Русия) може да понесе една атомна експлозия или авария, но малка като България би била съсипана. Чудно е защо историята за “глобално затопляне” или новопоявилите се възражения спрямо “модифицираните храни” са успяли да замъглят една съвсем реална заплаха. Проекта Белене може да бъде отхвърлен даже и само на това основание. Заслужава напомняне факта, че Гърция, която е далеч по-напред в защитата си на екологията, бе първият значителен опонент на Белене. Обединени усилия на двете страни биха могли да спрат подобни неща и в други балкански страни.

2. Проектът в този му вид изглежда финансово неизгоден за българската държава. Финансиран или гарантиран от държавата ще представлява непосилно и излишно бреме. Построен, финансиран и експлоатиран от чужденци би било неизгодно, още повече, че това би задължило държавата да купува бъдещата продукция.

3. Проектът е неизгоден от икономическа гледна точка. Той ще произвежда електрическа енергия, която след това трябва да се продава. На кого и на каква цена? Сега България произвежда около 45 милиарда киловатчаса (МКЧ), а консумира само 30 милиарда. Голямата част от разликата се губи, хаби и краде понеже се изнасят само 5.4 МКЧ. Даже се внасят 3 МКЧ. Енергията неможе да се съхранява в склад, тя изтича и се хаби. Съществува и съмнение за корупция.

България не може да бъде “Енергиен център на Балканите” понеже всички балкански страни с изключение на Македония вече произвеждат достатъчно електрическа енергия за задоволяване на нуждите си (виж таблицата по-долу). Македония има нужда от по-малко от 2 МКЧ, но тя може да си ги набави от другаде, например от Румъния или Сърбия. Балканските страни строят нови централи (ВЕЦ, ТЕЦ, атомни) и до пет години ще се появи огромно свръхпроизводство. Нищо лошо няма в това да изнасяш стока, която произвеждаш и не ти е необходима. Обаче неумолимия закон на търсенето и предлагането налага понижаване на цената при масивна конкуренция. Миналата година по тези причини цената на електрическата енергия в Европа е поевтиняла с около 10-15%. В близкото бъдеще електрическата енергия може да се предлага на цена под костуемата.

4. Съществува, разбира се и държавнически аспект, който не отбягва от полезрението на българските управници. Интересите на страната диктуват избягване на нейната зависимост от чужди държави изобщо, и специално по отношение на енергийни източници. Руските фирми – държавни, полудържавни или подлежащи на одържавяване всеки момент – работят при условия, които рядко са чисто пазарни. В интерес на България е зависимостта от Русия, чиито петролни и газови доставки причиняват голямата част от търговския дефицит, да намалее значително и евентуално да изчезне. Същите съображения биха били в сила, ако вместо Русия подобен неудобен партньор е Франция, Германия или САЩ.

5. Съвсем нелогичен и лесно оборим аргумент, с който се цели подкрепа на кампанията за построяването на АЕЦ “Белене” е твърдението, че произвеждането на електрическа енергия в страната е гаранция за поддържането на ниски цени за потребителя, тоест за гражданите и фирмите в България. Поне през последните петнадесет години това не е било верно и не ще бъде верно и в бъдеще. Българите плащат европейски, сиреч пазарни цени, а последните данни показват, че електрическата енергия за вътрешния пазар е почти два пъти по-скъпа отколкото изнесената.

6. Ако българското правителство реши да не се занимава с Белене се появява неприятния въпрос как да се изплъзне от договорите, които вече са подписани. Сиреч, няма ли да бъде по-добре да се похарчат още няколко милиарда евро към тези вече хвърлени или обещани, вместо да се понесат досегашните загуби и да се ликвидира със задлъжнялостта веднага. Непрактично би било да се хвърлят налични (нови) пари след тези, които вече са загубени, с цел те да бъдат възвърнати или компенсирани. Може би е по-добре грешките да се преглътнат (и заплатят) за да се ограничат досегашните загуби. За целта е нужно да се отделят няколко милиона (не милиарда!) евро за добри юристи, които да помогнат в евентуални съдебни спорове.

Забележки:

1. Цифрите са в милиарди киловатчаса (МКЧ).

2. Сведенията са взети от Централното разузнавателно управление на САЩ (CIA The World Factbook) към 19 май 2010 г. Някои от цифрите са актуални, а други са за 2008 година. Макар и приблизителни те са достатъчна основа за сравнения.

Източник: Институт Югоизточна Европа
http://military.fmedia.bg/