Дали след толкова скадали народът най-после няма да каже стига или ще се получи едно привикване и примирение?
РЗС обвини ГЕРБ във фалшификация на частичните избори в Пловдив
Партия „Ред, законност и справедливост“(РЗС) показа видео клипове, които според тях изобличават ГЕРБ в нарушения на изборното законодателство по време на частичните избори за районен кмет в Пловдив през 2009-та.
На пресконференция в централата на партията бяха прожектирани четири кратки филма. В тях членове на ГЕРБ коментират подправяне на бюлетини и обещават на избиратели, че ще има пари за кварталите им само ако изборите спечели техен кандидат.
Лидерът на РЗС Яне Янев обяви, че разочаровани активисти на ГЕРБ, които сега искат да преминат в ръководената от него партия, са изпратили клиповете. Целият филм бил с продължителност осем часа, но само четирите кратки откъса били предоставени на партията. Той увери, че видео-материалите са достоверни и нямало никаква възможност да са манипулирани.
Сред заснетото от предизборната кампания е уговорка за обучение на хората в секционните комисии за това как се фалшифицира невалидност на изборните резултати. Главно действащо лице е сегашният областен управител на Пловдив Иван Тотев, който казва: „Всички знаем, че това е един от начините, с който можем да имаме предимство“. Според Янев това ставало чрез умишлено зацапване на бюлетина с намастилен палец по време на преброяването.
В друг откъс Антоний Йорданов, който сега е депутат от ГЕРБ, агитира в ромски квартал хората да изберат кандидатът от неговата партия Петър Петров за кмет на района. Един от основните му доводи е, че само тогава ще имат повече пари. Сред обещанията е и узаконяване на незаконните постройки, както и че ако някои от тях не могат да бъдат узаконени, то със сигурност няма да бъдат бутнати.
В трето видео Тотев се хвали на вътрешния министър Цветан Цветанов с репликата „Това даже не е победа нашето. Това си е живо клане“. Според Яне Янев зад подозираната от него схема за фалшификация на резултатите от изборите стой именно Цветан Цветанов. „Той е бил прекият ръководител на този тип изборен процес пред цялото време“, обвини лидерът на РЗС.
В отговор на нападките на Янев от структурата на ГЕРБ заявиха в позиция, цитирана от БТА, че са показани откъси, които целят да манипулират общественото мнение. От партийната организация в Пловдив са поели ангажимента да предоставят оригиналния филм на тези, които желаят да се запознаят с него. Подчертава се, че създаването на видео-материала е изцяло по инициатива на ГЕРБ с цел проследяване на предизборната кампания и последващ анализ.
Янев от своя страна също призова автора да покаже целия видеозапис и да каже „защо е крит повече от година“. Той анонсира и други клипове, които ще бъдат показани в бъдеще. Сред тях е и видео от „леговището на котараците„. Отново не пожела да издаде откъде има такива материали.
Два от клиповете можете да изтеглите тук:
––––––––
Агроминистерството потвърди за фалшивата диплома на Калина Илиева
Проверка на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) е потвърдила, че дипломата за висше образование на бившия изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) е фалшива, както пише в днешния брой „168 часа“. Това съобщи пресцентърът на ведомството.
От Катар, където е на посещение, министър Мирослав Найденов съобщи, че по негово нареждане са проведени консултации с посланика на България в Берлин Иво Петров, с германския посланик у нас Матиас Хюпфнер и с административния секретар на Берлинското висше училище за техника и икономика д-р Щефан Бекер. „За съжаление от разговорите ни с тях, информацията, изнесена във вестник „168 часа“ за възможно фалшифициране на дипломата, се потвърди“, заяви Найденов, цитиран от пресцентъра.
Министърът е сезирал Софийската районна прокуратура, а по телефона – и главния прокурор Борис Велчев, който обещал незабавна проверка.
В разговор с Найденов колегата му – министърът на образованието Сергей Игнатов уверил, че ведомството ще отправи официално запитване до Берлинското висше училище за техника и икономика за автентичността на представената от Калина Илиева диплома.
В публикацията на „168 часа“ обаче се казва, че за фалшификацията се е разбрало именно след запитване на българското Министерство на образованието до германското висше училище. Запитването е било придружено с документи, представени от Илиева в София за легализацията на магистърската й степен, пише седмичникът.
Пред БНТ Калина Илиева отхвърли обвиненията, че дипломата и е фалшива. Тя допълни, че ще поиска допълнителни документи от университета в Германия.
Източник: http://www.dnevnik.bg
Вестник “Труд” узна, че през 2007 г. срещу Калина било водено и следствие за кражба от берлински магазин от известната търговска верига “Карщат”. То също било прекратено, тъй като след уличаването й в кражба Илиева е напуснала Германия. От компетентния орган не уточняват какво точно е “пипнала” Калина в реномирания магазин за конфекция, текстил, козметика и домашни потреби. Преценено било, че издирването и принудителното й довеждане в Берлин заради кражбата би струвало доста пари на данъкоплатците. Не се изключвало обаче подновяване на следствието, ако Илиева се озове в Германия. (Труд)
След краха на комунизма в България някогашните служители на ДС успяха да направят истинска кариера – в политиката, икономиката, медиите. И никой не им попречи – казва германският историк и политолог Бьорн Опфер-Клингер.
В интервю за „Дойчландрадио“ германският историк Бьорн Опфер-Клингер констатира, че българската Държавна сигурност е била така тясно свързана със съветската КГБ, както никоя друга тайна служба от Варшавския договор. Как Опфер-Клингер си обяснява това? Ето отговора му:
„От една страна това се дължи на факта, че в началото Комунистическата партия в България е била сравнително слаба, а ДС – недостатъчно развита като структура както в другите страни, и затова тайните служби са разчитали много на помощ от Съветския съюз. Това обяснява и наличието на толкова много т. нар. съветници, с чиято помощ се изгражда една тайна полиция, която е нещо като образ на съветското КГБ“ – казва Бьорн Опфер-Клингер и продължава така:
Началото на един смъртоносен съюз
„През годините е имало няколко прочиствания в редиците на ДС. Тогава тази служба е отговаряла за защита на границата. Знаем, че България изпълняваше ролята на преден пост в защитата на територията на Варшавския договор, тъй като имаше общи граници със страните от НАТО Гърция и Турция.
КГБ и ДС – образ и подобие
За БКП тогава е било много важно с помощта на ДС да се стабилизира, да укрепне, да извърши успешна колективизация, да сломи съпротивата на селяните, които са били против насилствената колективизация, да запуши устата на опозиционните движения, доколкото изобщо ги е имало, да инфилтрира свои хора в различни организации, които първоначално партията не е съумявала да контролира, като напр. църквата, и по този начин да се окаже с пълен и повсеместен контрол във всички области в страната“ – казва германският историк.
А какъв е бил според него образът на ДС сред населението на България? На този въпрос Бьорн Опфер-Клингер отговаря така: „Това е трудно да се каже със сигурност, тъй като по онова време всеки, който е дръзвал да казва нещо срещу ДС, дори и тайно, се е обричал на пречки от всякакво естество. Например това е било достатъчно основание за изпращане в трудов лагер, каквито е имало много по онова време в България. Тясното сътрудничество между партията и ДС тогава е било представяно като високо патриотично дело. Със сигурност много хора са виждали нещата точно така, особено след като това им е било внушавано още в училище.“
Стари агенти с нови имена
По-нататък в интервюто журналистите на „Дойчландрадио“ искат да узнаят какво се е случило с ДС след 1990 година. Бьорн Опфер-Клингер им отговаря така: „По всичко личи, че е било извършено бързо изчистване на досиетата, за да няма информация за хората, работили за комунистическите тайни служби. В същото време Комунистическата партия си сменя името, преструктурира се и оглавява целия трансформационен процес в страната. Тогава тя преназначава много от служителите на ДС в новите тайни служби, които отчасти само получават нови имена.
В този смисъл в България имаме една много ярко изразена приемственост на кадрите. Някои напускат ДС, за да продължат участието си в обществения живот на страната под друга форма. Така те започват кариера в политиката, икономиката, в медиите. По този въпрос в българските медии много бързо се налага мъртвешко мълчание. Така много бивши сътрудници на ДС участват активно в живота на страната – издават книги и т.н., и с това вземат участие във формирането на общественото мнение. Докато в същото време жертвите на ДС нямат тази възможност за изява. Така темата бива много бързо забравена и слиза от дневния ред на обществото.“
На това място журналистите от „Дойчландрадио“ се питат имало ли е въобще в България, подобно на ГДР, щурмуване на централите с архивите, граждански акции за спасяване на досиетата, опити за установяване на истината? „Имало е известни опити – казва Бьорн Опфер-Клингер и продължава: Но по мое мнение всички те са били инсценирани, направлявани от бившите служби. И в резултат са спасени само малка част от архивите. След това има опити за създаване на различни комисии, но така или иначе нито една партия в парламента, и това си остава така и до днес, не показва интерес да бъдат отворени и прочетени досиетата.
Тайните остават неразбулени
Някои от тези досиета после изведнъж се появяват в публичното пространство, и най-вече в предизборни кампании под формата на компромати, които трябва да дискредитират определени политици. До днес остава неясно каква част от тези доноси са истински“ – казва германският историк.
Миналото – последна грижа
Как Бьорн Опфер-Клингер си обяснява тази липса на интерес в България по отношение на миналото? Толкова ли много политици са замесени? И няма ли някакво движение сред по-младото поколение, което да се противопостави на тази незаинтересованост? На тези въпрос Бьорн Опфер-Клингер отговаря така:
„Младите поколения изглежда са загубили интерес към прочит на миналото. Когато всеки ден чуват или виждат как този или онзи политик бил бивш сътрудник, и от това не следва нищо, няма повдигане на обвинения, няма преосмисляне на миналото, тогава младият човек си казва – не, повече не ми се слуша, имам си и други проблеми. Казано иначе – младите българи се интересуват повече от това как да напреднат в живота си. И май изобщо не им е до миналото“ – казва в заключение германският историк и политолог Бьорн Опфер-Клингер.