Уродливите къртици на българския преход – статия първа

Автор: Едвин Сугарев

Един призрак броди из българските медии, една сянка от миналото – бившият главен прокурор Никола Филчев. Влачи се от телевизия в телевизия, пъпли по вестникарските колони: обяснява, проклина, лъже и маже, сочи Всевишния. Причината: вътрешният министър Цветанов обяви (през устата на Юрген Рот), че Филчев е отговорен за две убийства – на прокурора Николай Колев и на ямболската адвокатка Надежда Георгиева. Това предизвика неговото хождения по медиите, в които бившия главен прокурор все по-напоително и все по-параноично обговаря собствената си невинност.

Междувременно се оказа, че Юрген Рот не е предал особено точно казаното от министър Цветанов – и че всъщност става дума за следствена хипотеза, а не за доказано престъпление. Вчера Deutsche Welle публикува част от записа на този разговор – и стана видно, че министърът всъщност е споделил следното: „Имаше едно убийство, което беше много знаково в България – на прокурора Колев. За това убийство можете да се срещнете със съпругата на прокурора. Тя (съпругата) говори за умопромрачителни неща – за това, че поръчката идва от Филчев, а Алексей Петров и служители на баретите изпълняват поръчката. Има и едно убийство на една ямболска адвокатка. Всички говорят, че убиецът, т.е. поръчителят на убийството е същият…“

Хипотетичността на тези думи обаче не чини пукната пара, тъй като медийната машина вече се е завъртяла. И като се е завъртяла, по стар навик започва да произвежда долнопробни коментари и нагли лъжи, чието цел е да превърнат човешките трагедии, свързани с тези убийства, в жълта сензация и пошло ровене в личното битие – но на жертвите – не на убийците.

И така: можем още веднъж да поговорим за това какъв голям престъпник е бил прокурорът Николай Колев – както и прави Веселина Томова, главната редакторка на “Afera.bg”. Този сайт е собственост на Веселин Данев, в момента подсъдим за организиране на престъпна група, занимаваща се със сводничество и рекет – в чийто хотел се приюти Филчев веднага след разстрела на Николай Колев, уж за да не пречи на разследването. Доскорошен интимен душеприказчик и адмиратор на Алексей Петров, въпросната дама не пропуска и сега да размаха бича, като говори за “загорялата манджа „Лудият Филчев убиец, заедно с Алексей Петров и Филко Славов” – която според нея миришела на активно мероприятие – и да охули покойника, както може и с каквото може.

А иначе за бившия главен прокурор – или добро, или нищо, както и се полага на политическите покойници. Премиерът Бойко Борисов например си спомни колко добре са си работели двамата и как Филчев има основна заслуга за успеха на неговите акции като главен секретар на МВР. Споменава и как бившия главен прокурор му наредил за три дни да арестува всички престъпници в България – и как той за тези три дни наводнил арестите с три хиляди арестанти. Това, което забравя да спомене е, че тази заповед беше всъщност наказателна акция и гавра с неговото достойнство, че въпросните арестанти не останаха в арестите, а бяха пуснати да си вървят по живо и по здраво – и че в един от случаите се стигна до истиско сражение с един единствен човек, когото героичните барети убиха с минометен обстрел.

Но българският премиер си спомня и още нещо – че са били засечени разговори между три клетъчни телефони в момента и на мястото на убийството. Да, вярно е – и това са разговорите между бившата барета Гълъбин Георгиев – физическият убиец на Николай Колев, и две други бивши барети, които са му осигурявали логистична подкрепа – сиреч, наблюдавайки дни наред дома на прокурора, са дебнели благоприятният момент за убийството му. Остава само премиерът да отговори на простичкия въпрос – като са засечени такива разговори, защо нищо не е направено по тях? Защо разследването автоматично е изключило най-вероятната версия – че поръчител на това убийство е този, който има най-голям интерес от това Николай Колев да онемее завинаги? Защо делото – по времето, в което той е главен секретар на МВР, е било поставено “на трупчета” – и по него практически не се е работело? Или и това се е дължало на добрата му работа с г-н Филчев?

Проблемът в случая е различен. И съвсем не опира само до убийството на прокурора Николай Колев. Съвсем наскоро ген. Атанасов в прав текст заяви, че ако сега управляващите не намерят кураж да разсекат този възел и не арестуват Филчев, то най-вероятно вътрешният министър ще бъде елиминиран и превърнат в изкупителна жертва, а позициите на ГЕБР и персонално на Бойко Борисов ще бъдат сериозно разклатени.

Бих възразил – според мен проблемът е много по-дълбок, и е далеч отвъд някаква персонална власт. Казусът Алексей Петров и казусът Никола Филчев маркират свързващото звено между държавата и мафията. Те маркират и самия статус на фасадната демокрация, при която държавните институции са с маскировъчна функция – зад която се крие тайната власт, реализирана от кукловодите на прехода и техните изпълнители – бивши кадри на ДС, еволюирали ту като ключови фигури от подземния свят, ту като политически или административен елит, ту като произведена от школата в Симеоново магистратура.

Именно за тази тайна власт става дума – за нейното оцеляване при всяко управление, за нейните методи и манипулации. Става дума за политиката на обезсърчаване и обезмозъчаване на българското общество, за недопускането на възможността българинът да еволюира от поданик в гражданин, за съзнателното прогонване на всичко младо и читаво по тези земи – за да останат само тези, които могат да бъдат манипулирани и които се поддават на обяздване. Става дума за проекта Луканов, за неговия финален етап през банковата криза, за рестврацията на неговите изходни позиции чрез управлението на Симеон Секскобруггатски, за неговото повторно укрепване по времето тройната коалиция и за неговата обновена и софистицирана версия, току-що анонсирана под името АБВ. За това става дума.

Става дума за това как функционира една държава, впримчена в мрежата на мафиотски и полу-мафиотски структури – и раздвоила своето битие между бутафорната демокрация и реалната плутокрация. Това е глобална матрица от мащаб, който не може да се обхване само с един поглед. Трябва да се тръгне от малкото –от един само сегмент, който обаче е способен да покаже връзките и принципите на взаимодействие. От един пример – но достатъчно емблематичен такъв.

Продължавам да смятам, че казусът с Филчев и Алексей Петров е такъв пример. Те са уродливите къртици на българския преход – онези скрити под повърхността обитатели на мрака, които се хранят с корените на нашето общо бъдеще. И затова ще го извадя на повърхността – колкото и на някой да не му се иска да “претоплям манджата”. Защото не за манджа става дума тук – а за проснати на тротоара трупове, за гадни изнудвания, за прекършени човешки съдби, за реална работа срещу националните ни интереси – и в полза на чужди такива. А това е нещо, което човек просто не може да отмине ей така – защото му било минало времето.

Продължението – в статия втора (линк).

http://www.svobodata.com/