От 14 ноември започват 40-дневните Коледни пости, които завършват на 24 декември – Бъдни вечер. Постът се нарича още Малка четиридесетница за разлика от Голямата (Великденския пост). Преди Коледа вярващите постят, за да се подготвят да посрещнат материализираното Божие слово – сина Исус Христос.
Постът е въздържание с религиозно-нравствена цел от блажна храна при умерена употреба на постна храна.
Започва времето, когато се обръщаме назад, за да си направим равносметка. Време, през което трябва да спрем да се носим по течението и да признаем пред Бога и себе си своите грехове.
Въпреки натрупания опит, мнозина не могат да си обяснят защо животът сякаш им се изплъзва. Защо, въпреки преживяното, трудно успяват да си поставят ясна цел. Защо въпреки своята добронамереност, продължават да са егоцентрични, деспотични и нехайни към Бога. Това е проблем на мнозина, нищо че си признават вината и съжаляват за стореното.
За да имаме успех и за да стане животът ни спокоен, трябва да вземем твърдо решение за преодоляването на греховните си навици. Постът не приключва с покаянието, нужна е и борба с помислите. А тях е най-добре да споделяме с духовниците – свещеници и монаси. Добре е да си потърсим сред тях свой духовен водач, който да ни съветва. Така няма да рискуваме отново да попаднем в коловоза на лъжливи и напразни надежди.
Постът обаче далеч не е обикновена диета. Той е очистване не само на тялото, но и на душата от суета, гордост, злоба и престъпни помисли. Постигналият това единство на смирение, любов и доброта човек се превръща в духовна личност.
Коледният пост не бива да е самоцел. Още по-малко диета.
Ето защо е добре при започването му да се получи благословия от духовник. За да се сдобиете с нея, е важно първо да изповядате греховете си пред свещеник. Важно е още 40-дневният пост да не се афишира.
Постът не е свързан само с физически лишения, вярващите християни трябва да се откажат и от другите си пороци. На алкохола и цигарите не се гледа с добро око. Разрешено е само виното, стига да не се пие в сряда или петък. Хазартът е забранен, както и шумните купони. Постът предполага пречистване и самовглъбяване, затова в 40-те дни до Коледа можем да се отдадем на четенето на книги.
Венчавките са забранени от днес /началото на коледните пости/ до Въведение Богородично /21 ноември/ и от Игнажден /20 декември/ до Богоявление, Йордановден /6 януари/.Разрешава при изключителни случаи енорийските свещеници да извършват венчавки от 26 декември до 4 януари, без да искат предварително разрешение от своя митрополит.
В следващите 52 дни до Богоявление ще се правят само граждански бракове. Протестантските църкви изцяло отричат поста. Католическата църква изисква по време на коледните пости да не се яде месо – само в петъчните дни.
Според българската традиция това е последният ден, в който се блажи, народът нарича Коледни заговелки. Тогава се прави голяма трапеза – коли се кокошка и се готви с кисело зеле. Пълнят се чушки с боб и много мазнина. Прави се и вита баница с тиква и много орехи. След като семейството се навечеря, стопанката на къщата измива и скрива лъжицата, която е ползвала, за да сипва блажно и няма да я пипа цели 40 дни, края на които е на Коледа, когато е и отговяването.
Източници: pravoslavieto.com, zadoma.com, hera.bg
Рецепта за кокошка с кисело зеле
От зелката отделяме няколко зелеви листа. Кокошката почистваме добре, изрязваме мазнините й. Натъркваме я с черен и червен пипер.
Ако искаме да я напълним с ориз, в мазнина запържваме малък лук, 80-100 гр ориз, добавяме малко вода, черен пипер, сол и варим до полуготовност. (Ако в кокошката има дреболии, сваряваме ги и нарязваме като ги добавяме към тази плънка. Пълним кухината на кокошката и зашиваме с конец.
В тенджера запържваме лука, изрязаните мазнини от кокошката, добавяме нарязаното зеле. Овкусяваме с черен и червен пипер и щипка чубрица. Можете да използвате и готова подправка за пиле /ако киселото зеле е много солено обезсолето го преди това като го накиснете във вода/. Прибавяме пилешките бульони с 500 мл зелев сок. Задушаваме го за кратко и изсипваме в тава.
Върху зелето слагаме кокошката, като върху нея нареждаме листата зеле. Увиваме тавата добре с фолио и печем във фурната около 3 часа. Когато е готово махаме фолиото и оставяме 30 минути да се запече и зелето.
Прочетох написаното несъмнено с добри намерения и се смаях.
После си казах: да, това е традицията. Която няма нищо общо с истинското християнство, но е плод на компромиса на казионната религия с местното езичество.
Постът наистина е не само физическо, но преди всичко духовно, прочистване. Време, когато натрупаната шлака (телесна и душевна) се изхвърля, а духът се прояснява. Древните пророци са получавали свише откровенията си именно по време на продължителни пости. Но те (постите) не са били от дата до дата, а винаги, когато духовната потребност го е налагала. И не са започвали с кокошка, кисело зеле, пълнени чушки с боб, тиквеник с орехи и мед, както повелява местната традиция на паганците.
Що се отнася до мнозинството от българите, които останахме в географските предели на Отечеството, постите ни са с перманентен знак. За съжаление както при нас, така и при мнозинството от по-успешните ни събратя (отвъд океана и въобще „на Запад“) те се оказаха почти изключително с плътска, но не и с духовна, стойност. Липсва духовното измерение, душевната шлака заплашва да ни унищожи като Божии чада и да ни превърне в оскотели и демонизирани двуноги.
Мнозина говорят, че живеем в т. нар. „последни времена“. Не смея да се произнасям по въпроси, които са приоритет единствено на Бога Отца, но знам само едно нещо със сигурност: никой не дохожда до Него другояче, освен посредством нашия Господ Иисус Христос.
Нека се отърсим от брадясалите езически традиции и да посрещнем с открити сърца Рождения Ден на нашия Спасител, който преди 1977 години каза:
-АЗ СЪМ ПЪТЯТ, И ИСТИНАТА, И ВЪЗКРЕСЕНИЕТО, И ЖИВОТЪТ!