След парламентарните избори злополучната разработка за незаконното финансиране на ДПС бе забравена, но скоро може отново да бъде почистена от прахта
Йордан Мичев
През есента на 2006 г. ГДБОП започва разработката “Сови”, която е насочена срещу контрабандните канали на сириеца от кюрдски произход Бахзад Абдулджалил Ибрахим. Той живее в България от средата на 80-те и е завършил медицина, но всъщност държи едни от най-мощните контрабандни канали към Турция и Близкия изток. На 20 юли 2004 г. наемници убиват брат му Лукман Ибрахим, но същинската мишена е бил Бахзад. Същата година той напуска България и оттогава каналите се движат от съпругата му Златка Бахзад.
В разработката “Сови” става дума за китайско карго през ГКПП Капитан Андреево, което завършва в Митница „Кремиковци“. С разрешение на съда към Ибрахим и най-близкото му обкръжение са приложени специални разузнавателни средства (СРС), като в подслушаните телефонни разговори попада шефката на митницата в Кремиковци Даниела Петрова. В един от разговорите й с някогашния външен министър Виктор Вълков се споменава и прякорът Запалката, за който по-късно стана ясно, че е на тогавашния вътрешен министър Румен Петков.
Оперативното дело “Сови” едва ли щеше да е толкова интересно, ако част от него не е била отделена в друга разработка – “Лиана”. При реализацията на “Сови” са засечени турски граждани, които пренасят голяма сума пари през Капитан Андреево. Следите водят към ДПС и чрез СРС-та спецполицаите установяват, че става въпрос за мащабна и
много ефективно работеща структура
която освен отчисления от митниците събира и между 20 и 30% от одобрени проекти по еврофондовете, от обществени поръчки на общинско и държавно ниво, от заменки и от разрешителни за горска сеч. Парите са искани от служители на министерствата на околната среда и на земеделието и са се отчитали в офис на столичната ул. “Позитано”, на метри от централите на ДПС и БСП. Трудно е да се прецени какъв е размерът на средствата, преминали през офиса. Парите са се задържали в него няколко часа, докато бъдат обработени и разпределени към различни банкови сметки. В наличност винаги е имало около 500 000 лева, които са ползвани за спешни нужди, най-вече за задгранични командировки.
Като участници в схемата са засечени около 40 души, но водеща роля са играли десетина от тях. Човекът, който е отговарял пряко за трезора, също е установен – тогавашният главен секретар на Министерството на околната среда и водите Тамер Бейсимов. Преди да заеме високия пост в министерството, Бейсимов е бил експерт в РИОСВ-Пловдив и обещаващ активист на ДПС в региона. Екоминистърът Джевдет Чакъров, който е родом от Асеновград, го назначава за своя дясна ръка в министерството. Покрай следенето на Бейсимов спецполицаите засичат и самия Чакъров, както и тогавашния земеделски министър Нихат Кабил, и мъж, наричан с малко име Касим.
От подслушаните разговори излизат интересни подробности за тарифите, които са събирани. Например за проект за изграждането на ВЕЦ са се искали по 100 евро на киловат. Така за една малка централа от 500 киловата отчислението към “черната каса” е 50 000 евро. В един от разговорите става ясно и че БСП е замесена в схемата. “И да не забравиш – за БСП – 182 000 лв., за ДПС – 300 000 лв.”, е една от репликите в подслушаните разговори. Става дума за заменка на гори в Стара планина за други терени. По това време между БСП и ДПС съществуваше прикрит конфликт за контрола на горите, въпреки че ресорният зам.-министърът в земеделското министерство Стефан Юруков е от квотата на социалистите. Няколко месеца по-късно – през септември 2007 г., Юруков е назначен за шеф на новосъздадената Държавна агенция по горите, а в момента е обвиняем по три дела за заменки на гори.
От разработката “Лиана”
са събрани купища материали със СРС
които са надлежно разрешени от прокурори. След 4 месеца работа на 20 февруари 2007 г. спецполицаите преценяват, че са събрали достатъчно доказателства, за да пристъпят към реализация – акция, при която да се влезе в офиса-сейф на “Позитано” и да се извършат съответните арести. Десет са били участниците в схемата, които е трябвало да бъдат задържани. Няколко часа преди акцията тогавашният шеф на ГДБОП Ваньо Танов докладва на министър Румен Петков. По лично разпореждане на Петков на 21 февруари част от материалите са прехвърлени в Национална служба „Сигурност”. Мотивът е, че следените обекти представляват интерес за контраразузнаването.
Така на практика се спира цялата разработка, а междувременно изтича информация. За минути офисът се изпразва – изнасят се кашони пред очите на спецполицаите, които наблюдават обекта. Всички подслушвани телефони замлъкват.
Тогавашният шеф на НСС ген. Иван Драшков възлага по-нататъшната работа по разработката на ресорния отдел – т.нар. турско направление, ръководено от Николай Методиев. Не е ясно какво се е правило година и половина по “Лиана”, но се твърди, че папката с материалите е стояла в служебната каса на Методиев.
Разработката все пак стига до прокуратурата и по материали от нея са образувани няколко досъдебни производства. На 8 юни 2007 г. Софийската градска прокуратура повдигна обвинение срещу адвокатката от Свиленград Ивелина Капралова. Тя попада в полезрението на антимафиотите малко преди да бъде избрана за член на ЦИК от квотата на ДПС за президентските избори през 2006 г. Капралова беше подсъдима с бившия зам.-шеф на фонд „Земеделие“ Красимир Неделчев за взимане на подкупи, операции с придобито по престъпен начин имущество и за посредничество за подкупи. Според обвинението Капралова посредничила на Неделчев, като убеждавала фирми, че ще осигури успешното им кандидатстване по САПАРД. Впоследствие съдът оправда Неделчев, а Капралова получи административно наказание – 1000 лв. глоба.
Освен това дело е образувано и досъдебно производство срещу
неизвестни длъжностни лица
в министерствата на земеделието и на околната среда. По време на разработката “Лиана” е бил засечен разговор между двама от обектите, в който се коментира как може да се прокарат различни проекти по еврофондовете чрез служители в двете министерства. Това досъдебно производство няколко пъти е било връщано от прокуратурата на ГДБОП за доразследване и установяване на имената на служителите, но така и не е дало резултат.
Със създаването на ДАНС в началото на 2008 г. НСС излиза от системата на МВР и става част от структурата на новата агенция, а с това бе прехвърлен и целият оперативен отчет на службата, в това число и делото “Лиана”. И до момента не е ясно дали ДАНС е продължила разработката, но според източници на “ТЕМА” по нея все пак се е работило. Доколко това е ставало законно и дали е имало необходимите прокурорски разрешения за СРС, все още не е ясно. През есента на 2007 г. министър Джевдет Чакъров решава да направи луксозен ремонт на кабинетите си и в двете сгради на екоминистерството – на ул. “Гладстон” 67 и на бул. “Мария Луиза” 22. Ремонтите започват през ноември. Единият струва около 120 хил. лв., а другият над 180 хил. лв. Кабинетът на “Мария Луиза” е значително по-обширен и е с размерите на голям апартамент. Разполага с баня, стая за почивка, кухня, кабинет и заседателна зала. Затова Чакъров предпочита да се премести в него, въпреки че мебелите и оборудването и в двата кабинета е еднакво. След ремонта са извикани специалисти да проверят дали има СРС-та и да ги “почистят”. Точно тези експерти обаче опасват с “бръмбари” цялото помещение.
Малко преди
преместването на Чакъров в новия кабинет
МОСВ се раздира от коалиционни конфликти. ДПС и БСП се карат кой да контролира разпределението на европарите от ключовата дирекция ФЕСОС – управляващ орган по Кохезионния фонд. Апетитите са огромни, тъй като става въпрос за близо 2 млр. евро за 7-годишен период, които са приоритетно за интегрирани проекти за воден цикъл, за пречиствателни станции и за нови депа за отпадъци. Със заповед на Чакъров този ресор е отнет от зам.-министъра от БСП Атанас Костадинов и е поверен на Васил Маргаритов. Той не е специалист в тази област, по образование е лекар – ординатор по детски болести, но пък е личен приятел на министъра, който също е медик. Източниците на “ТЕМА” твърдят, че обичайната практика е била да се одобряват проекти на общини само ако фирмите строители са изрично посочени от министерството.
За тези договорки има достатъчно данни в службите. Мрежата от наблюдавани лица се разширява. Лианата очевидно продължава да пълзи и ДАНС започва да разследва не само в екоминистерството. На базата на новите данни тръгват разработки “Лабиринт”, “Артисти” и “Другари”. В тях главни действащи лица са както депутати и кметове от ДПС, така и градоначалници и общинари от ГЕРБ, част от които вече са депутати. В повечето случаи става въпрос за сделки с общински имоти и проекти по еврофондовете, като част от парите отново са отчитани в партийните каси на ДПС. Със смяната на властта през 2009 г. част от тези разработки са спрени.
През март 2008 г. избухва серия от скандали в МВР, в които дейно участие взима Ваньо Танов, който прави сензационни разкрития за висшия ешелон на министерството, позовавайки се на данни, събрани от ГДБОП чрез СРС. Започва компроматна война и в крайна сметка през май 2008 г. вътрешният министър Петков е освободен от премиера Сергей Станишев. Няколко месеца по-късно тогавашният депутат от ДСБ Атанас Атанасов – бивш шеф на НСС, разгласява публично, че такава разработка е имало и че тя е била потулена от Петков. Бившият министър категорично отрича да е потулвал каквито и да е оперативни дела, както и да е премествал “Лиана” от ГДБОП в НСС. “Самият Атанасов провали разработката, огласявайки я публично”, коментира Петков. Шефът на ДАНС Петко Сертов обаче потвърждава, че “Лиана” е била местена и на практика е била замразена.
Междувременно покрай скандалите около разработката “Галерия”, свързана с подслушването на политици и журналисти, на 8 октомври е освободен зам.-шефът на ДАНС Иван Драшков, което предизвиква гнева на ДПС. Като компенсация на неговото място е назначен Николай Методиев, на когото Драшков е поверил “Лиана”.
На 17 октомври вечерта в сарая на Ахмед Доган в кв. “Бояна” при странни обстоятелства се самоубива началникът на кабинета му Ахмед Емин. Той е един от малкото хора в ДПС, които детайлно са били запознати с “Лиана” и със схемите за финансиране на партията. И досега мнозина са на мнение, че смъртта му е в резултат на разработката. “Той не издържа на надцакването в ДАНС между двете големи лобита – на Алексей Петров и на Иван Драшков”, казва източник на “ТЕМА”, който приживе е бил сред най-близките хора на Емин.
През ноември Иван Драшков, Петко Сертов, Ваньо Танов и главният прокурор Борис Велчев бяха привикани на изслушване от депутатите във вътрешната комисия, пред която се потвърждава за наличието на разработката “Лиана”. ДПС веднага поиска тя да бъде разсекретена, за да се спрат спекулациите около нея. Вътрешният министър Михаил Миков обаче категорично отказа да го направи и дори не представи на депутатите от комисията материалите по делото в пълния им размер.
Вместо папката от 50 страници
колкото е съдържанието на “Лиана”, Миков им позволи да разгледат съкратения вариант от 10 страници. Обясненията на всички замесени лица бяха толкова разнопосочни, че така и не стана ясно защо е трябвало да се прекрати разработката през февруари 2007 г. и какви са били последствията от нея. Главният прокурор казва, че тя е в МВР. От МВР пък са категорични, че всичко е в прокуратурата. Всеки прехвърля на другия горещия картоф и в крайна сметка истерията отшумява.
“Нямам никаква представа защо ме намесвате в “Лиана” – заяви пред “ТЕМА” Тамер Бейсимов. – Не мога да коментирам нищо около нея, не мога да ви кажа и дали съм разпитван за нея.” Джевдет Чакъров също обясни, че не знае дали неговото име съществува в такава разработка и че никога не е разпитван по такова дело. “Нека компетентните органи се произнесат по случая”, категоричен е той. Позицията му по нищо не се различава от тази преди две години.
С идването на власт на ГЕРБ през 2009 г. “Лиана” бе напълно забравена, макар че и Бойко Борисов, и Цветан Цветанов се заканваха преди изборите,
че ще я извадят на бял свят
“за да се видят от всички обръчите на ДПС и БСП”.
Още през септември 2009 г. вътрешният министър Цветанов отписа разработката. „Работата по делото „Лиана“ е била възпрепятствана от обществения интерес върху него и липсата на политическа воля“, каза той. И обясни, че хората, които са били обект на разработката, вече не са на същите длъжности. Месец преди това от държавното обвинение обясняваха, че делото е във Върховната касационна прокуратура и по него се работи „активно“. А през март т.г. разследването на прокуратурата бе спряно. Причината – извършителят на престъплението не е разкрит.
През последните две години “Лиана” бе едно от най-силните оръжия в скрития арсенал на българската политика. Може би скоро пак ще бъде почистена от прахта, защото президентските избори наближават, а подкрепата на ДПС е важна.
Източник: http://yordanmichev.blog.bg/
