2010-та – един безкраен виц
30 Декември 2010
Аз мисля, че не трябва да се спекулира с това, което съм казал, а обратното.
Аз съм израснал само с хляб и картофи. Циганска баница нямаше. Майка ми мажеше мас от прасето и го поръси малко със захар. С едната ръка ям, с другата тичам по ливадата да ритам топката.
Нашите бяха много бедно семейство. Дето се вика „Кирил и Методий“, празникът 24 май, аз го свързвам с агнешка плешка. Защото само тогава у нас, понеже баща ми беше именник, Методи, майка правеше агнешко с картофи.
И гледахме прасе, гледахме кокошки. Аз ги гледах лично. Обикалях по почивните станции на Банкя. И там имаше такива, с помия, казани, където се събираше, си вземах и си ходех и си хранех прасето, кокошките. След това ходех с една коса, си бях взел, трева, към 30-40 заека. Имахме нива. И могат да ви кажа как се копае царевица, как се загърля, как се чупи, как се връзва на венци, как след това се руби, му казваме в Банкя и как ходиш и даваш на кокошките. За да има яйчица, сутринта да ми направи. Ядях по 12 яйца. Да, като дете и нито холестерол имах, нито нищо.
Не отивах на уроци по акордеон и китара преди да мина да събера трева, люцерна, помия за животните, за да има зимата храна и тогава отивах да свиря.
И майка ме записала на френски език и аз вместо това да ходя да уча по френски … ходех да ритам топка и я лъжех. И като разбра, че една година съм ходил да ритам топка, вместо да уча френски, си спомням, че бях по едни къси гащички, шортета и само като отчупила една пръчица при портата, тя се увива пръчката, такава жилава, мале колко бой изядох с пръчката.
Не учех английски, а тренирахме карате.
Справям се прекрасно, защото, виждате практиката в Европейския парламент е всеки си говори на неговия език. Така че изобщо не се усеща необходимост да знаеш чужд език.
Макар че можете да направите експеримент, в колата имам една кутия. На нея съм си написал на листчета глаголи, думи изречения. На английски. И си запаметявам и наизустявам. Сега ще е смешно още повече да казвам, но така, като се говори бавно, разбирам какво казват. Или най-малкото веднага ми се наострят ушите. Чуя ли “Congratulation, Borisov”, не слушам нататък.
Хората, които работят и ме познават знаят, че когато ми кажат, че има добра и лоша новина, добрата дори не искам да я слушам.
Аз винаги съм се озадачавал защо и как една новина влиза в общественото внимание, замествайки примерно друга, която за мен е много по-важна.
Сиреч една статия да поръчаш от някой йенски, виенски ли ще е, залцбургски ли ще е да го напише някой професор и да го публикува, това е елементарен трик и ви казвам защо е направено.
Защо не казахте примерно в самата ваша телевизия, че няма нито един ден в нито едно предаване, в което да не се напада правителството?
Много ви моля, когато речете да ме пресирате, да знаете, че съм написал оставката на правителството и тя е в джоба ми. Влагам целите си усилия и характер, но всичко си има граници.
Мисля, че нито за момент някой не си е помислял, че ГЕРБ има друг ръководител освен мене. Всеки си знае мястото. А ако не си знае, ще го подредя.
За мен са 10-11 години вече, защото е една и съща отговорността. Като бях главен секретар, пак цялата държава, въпросите бяха главно към мен, като станах кмет, всичко се въртеше около кметството в София, ако си спомняте. Сега същата отговорност.
Аз имам стаж и като полицай, и като кмет. Още като кмет в моя кабинет правихме арести… Разбирам я, мога я тази работа, тя е най-антикризисната мярка.
Не можеш да пълниш хладилниците на хората, след като не си хванал тези, които са ги изпразвали.
Аз съм обещал да правя магистрали, така че след 50 години българите да знаят какво съм направил.
Южната дъга на Околовръстното шосе на София нямаше да я има без мен.
Ако не бях аз, да дойдат багерите да съборят постройките, знаете много добре, че нямаше шанс да се направи тази част. Знаете, на мутрите бензиностанциите, автомивки, складове – какво ли нямаше. Сега си имам Цветанов. Не е нужно да идвам аз с багера, така че никакъв проблем няма да има.
За първи път сега се пропукаха организираните групи и пропяха в арестите. Отидоха и посочиха труповете. Ние сега разкриваме поръчкови убийства. Отива и посочват – в тая ливада има труп. Колегата Цветанов с багер ходи и копае трупове.
Да мачкаш Цветанов е все едно с голо дупе таралеж да мачкаш.
С една дума, нашият манталитет и нашия ген е такъв – войнстващ.
Не са последните 20 години, те са последните 13 века. Ние сме войнстващ народ. Искаме мир, но има ли война, просто нашите войници са уникални.
Не случайно в бойните спортове – борба, джудо, самбо, карате, щанги, силовите, са най-върховите ни постижения. Просто самата конструкция на българите – здрав труп, нисък център на тежестта, просто той е пригоден… Вижте, че всеки, който се подстриже късо, и прилича на борец.
Исках да помоля, ако може, все пак имам доста снимки, в които не съм на футбол и съм бръснат, така че можеше да изберете снимка, в която да не съм от свободното си време. Ако не е умишлено…
В момента ние сме най-добре в ЕС. Действаме така, че да не ни се налага някой с остена да ни подръчква отвън.
Колкото по-силна, стабилна и с най-ниски данъци в Европа става, толкова тя по-рязко се откроява от страните, да ги наречем така, като наш аналог, Гърция, Румъния, Португалия, Ирландия, която ни беше давана за пример, не по-розови са нещата в Испания.
Значи, точната дума не е противници, но всеки гледа и лобира за своята държава. Когато бизнесът в неговата държава, когато икономическите, финансово-икономическите условия там са тежки и някоя от другите държави върви по-добре, винаги се търси начин да се забави темпото на тази държава.
Да не би да им е приятно във Франция да си почупят 2-3 месеца държавата заради пенсионната реформа, в България ние най-отговорно като българи седнахме синдикати, работодатели, оценихме си демографския фактор и си направихме пенсионната реформа без стачки, без митинги. На никой не му е приятно това.
Проблеми имат онези държави, които са свикнали да живеят нашироко, да щракат с пръсти, да почиват дълго и вечер след 10 часа да излизат на нощен живот… Аз искам да дисциплинирам хората и България да бъде средноевропейска държава, това в следващите години ще се случи.
45 години сме били назад и леко встрани.
Една стотна от това, което е построил за България Тодор Живков и което е направено за тези години, да направим, да достигнем икономическия ръст на тогавашната държава, би било огромен успех за всяко правителство. Фактът, че 20 години след падането му от власт никой не го е забравил, показва, че доста неща са били направени.
Имаме си опитен президент, който се старае много. Ако някой път чисто политически не се опитва да ни критикува, аз мисля, че в цялост се справя прекрасно с работата си.
Президентът като е казал „а“, да каже и „б“. Да каже: браво на Бойко, браво на правителството.
Моля ви, вече да не го наричате президент, когато говорим за г-н Първанов.
Най-голямото ми предимство е, че нямам приятели. Не съм на този пост, за да се харесвам на хората.
Седя като куче горе в Бояна и гледам футбол… А и ако видите по празниците, винаги съм бил на някакви мероприятия. В България така е устроено всичко, че не трябва да имаш приятели по простата причина, че иначе може само да им попречиш.
Болката ми е, че и моите лични приятели злоупотребиха. Лични приятели, и то в първия месец, като станах премиер. Никога няма да забравя еднократната си двеминутна среща с тях – ти от днес повече няма да чуеш здрасти, докопам ли те, ще те арестувам лично.
В момента с Владимир Путин имаме много добър диалог, той ме разбира по-добре от българските политици.
И аз го попитах господин Путин: ако ти си на мое място, ще ги пратиш ли в Сибир тези хора? Ще ги пратиш. А ние само сме си позволили да ги дадем на прокурор и да проверим тези проекти.
Като станах министър-председател, разбрах, че думата любов не съществува, всичко е само пари.
Аз обичам хората и не искам да им нанасям вреди и щети. Жал ми е да посегна с големия сатър да изрежа всичко, което в момента трябва да се изреже.
Хората на опашките не псуват „Сименс“, а псуват нас, без да имаме вина.
Българският потребител ми е по-мил от чуждите инвеститори.
Мечките са ни мили, но хората са ми по-мили. Вярно е, че и лъвовете ядат хора, не ги избиват в Африка, но има регулативни механизми.
Трябва да кажа, че се съгласих ДДС да остане на ниво 20%, независимо че вътрешното и всякакво убеждение мое е, че трябва в годините да намалява, но при това наследство, което сме получили, и ако тези договори за над 2 млрд. лева не съумеем да ги развалим, всичките на тази маса са информирани, че няма и да ги питам. Отивам и вдигам ДДС.
Повече не искам да слушам, съсредоточавате се, режете и действате.
Не философствайте… След месец, след два умуване, стратегии – не ми се слуша! Който не се съобразява или иска да философства – дали е шеф на болница, дали е шеф на каквото и да е – да си заминава веднага, щом са му малко парите!
Дянков не ми дава пари за транснационални полети. До Ню Йорк ходихме с градски полет, сега и до Бразилия ще отидем с градския транспорт.
В петък очакваме сняг. Да не ви изненада. Отсега искам да чакате с метли и снегорини, като падне снежинка, да я хващате във въздуха.
На нас ни се падна не само мъгла, но и дъжд, и лед.
Клише е твърдението, че в условия на криза се правят реформи и се планира. Аз питам, приятели, кога правиш ремонт у къщи? Когато имаш пари и даваш на жена ти да прави ремонта, или когато нямаш пари?
От дядо ми още знам, че женски пари са змийски кости. Аз никога не съм ползвал женски пари в живота си. Винаги аз съм плащал всичко вкъщи, в ресторант, където и да съм. Но те не го разбират. Много от тях не са и мъже, за да го разбират.
В ГЕРБ мъжете обичат жени, а жените обичат мъже.
Просто в нежността предпочитам момиченцата да са нежни, отколкото момченцата.
Затова сме разочаровани всички, защото просто по един брилянтен начин ни е заблудила (шефката на фонд „Земеделие“ Калина Илиева – бел.ред.). И факт е, няколко дена преди да роди, ако щете, аз бях пратил г-н Йовчев да разговаря, и ДАНС, с тях как вървят плащанията там. И толкова хора, дори в бременността й, все пак мъже с опит, бяха заблудени.
Аз ги избирам по документи. От проверките на службите, тръгвам отзад-напред. Тези, за които няма материали, почвам тях да търся.
Трябва непрекъснато да са в стрес и да знаят, че ще бъдат наблюдавани. А не, когато паднат от власт, да говорим имало или нямало корупция.
Щом Костов и Първанов не харесват някой, значи той си върши много добре работата. Да се притесняват тези, които ги харесват.
Почнеш ли да угаждаш на много хора, станеш ли диалогичен за тях, комуникативен, приключваш като министър. Защото всичко е направено във вид на схема.
Когато трябва да сменя министри, сменям, без да питам никого.
Там, където съм аз, е прозрачността.
Източник: Медиапул
