Всеобщата декларация за правата на човека е приета от Общото събрание на ООН на 10 декември 1948 г. Тя е преведена на поне 375 езика и диалекта, което я прави най-превеждания документ в света. Декларацията е първото значително постижение на световната организация в тази област и първото записване на световно ниво на права, чиито носители са всички човешки същества. Тя се състои от 30 члена, които са доразвити в последващи международни споразумения, регионални инструменти за защита на човешките права, национални конституции и закони.
Историята на моралните и ценностни принципи, заложени в Декларацията, може да бъде проследена в развитието на различни религиозни вярвания и културни традиция по целия свят.
член 1 – Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Те са надарени с разум и съвест и следва да се отнасят помежду си в дух на братство.
Равнопоставеност на всички хора без оглед на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други възгледи, национален или социален произход, материално, обществено или друго положение.
По повод на годишнината от декларацията, две години по-късно (1950 г.) ООН обявява 10 декември за Международен ден за правата на човека. Датата се чества от различни обществени и религиозни групи, организации за защита на човешките права, парламенти, правителства и от самите Обединени нации.
„Недискриминация“ е надсловът на Международния ден за правата на човека
Подписаната на 10 декември 1948 година Всеобща декларация за правата на човека е един от най-важните документи на обществото на народите след края на Втората световна война. Той отразява волята на новия свят да загърби противопоставянето, неуважението и насилието, като остатъци от миналото.
Но ето че днес върховният комисар на ООН за правата на човека Нави Пилай издига нова концепция за недискриминация. Въпреки редицата договори за правата на децата, инвалидите, бежанците и мигрантите, премахването на расовата дискриминацията и на тази към жените, незачитането го има.
Посланието на ООН е към правителства, политически и бизнес лидери, към медиите и религиозните водачи да щадят човешките права с конкретни действия. Не случайно правозащитната организация „Амнести Интернешънъл” оповестява информация за неспазването на правата на човека в една отделна страна – Иран. Примерът е от последните избори, последвани от насилие над арестувани, побой и изнасилвания, заплахи, изтръгване на признания чрез насилие и използване на политически връзки за прикриване на престъпления.
Затова първата крачка е осъждане, а втората – недискриминация, императив, продиктуван от степента на цивилизованост. „Недискриминация“ ще е ключов израз за години напред, провъзгласен по повод днешния Международен ден за правата на човека.
Автор: Мая Бонева – БНР (bnr.bg)
Human Rights Day 2010
The theme for Human Rights Day 10 December 2010 is human rights defenders who act to end discrimination.
Human rights defenders acting against discrimination, often at great personal risk to both themselves and their families, are being recognized and acclaimed on this day.
Human rights defenders speak out against abuse and violations including discrimination, exclusion, oppression and violence. They advocate justice and seek to protect the victims of human rights violations. They demand accountability for perpetrators and transparency in government action. In so doing, they are often putting at risk their own safety, and that of their families.
Some human rights defenders are famous, but most are not. They are active in every part of the world, working alone and in groups, in local communities, in national politics and internationally.
Human Rights Day 2010 will highlight and promote the achievements of human rights defenders and it will again emphasize the primary responsibility Governments have to enable and protect their role. The Day is also intended to inspire a new generation of defenders to speak up and take action to end discrimination in all of its forms whenever and wherever it is manifested.
The story does not end after 10 December 2010. The focus on the work of human rights defenders will continue through all of 2011.
The UN Human Rights office can assist you build your own campaigns for 10 December and the year to follow.
Human Rights Day 2010
The theme for Human Rights Day 10 December 2010 is human rights defenders who act to end discrimination.
Human rights defenders acting against discrimination, often at great personal risk to both themselves and their families, are being recognized and acclaimed on this day.
Human rights defenders speak out against abuse and violations including discrimination, exclusion, oppression and violence. They advocate justice and seek to protect the victims of human rights violations. They demand accountability for perpetrators and transparency in government action. In so doing, they are often putting at risk their own safety, and that of their families.
Some human rights defenders are famous, but most are not. They are active in every part of the world, working alone and in groups, in local communities, in national politics and internationally.
Human Rights Day 2010 will highlight and promote the achievements of human rights defenders and it will again emphasize the primary responsibility Governments have to enable and protect their role. The Day is also intended to inspire a new generation of defenders to speak up and take action to end discrimination in all of its forms whenever and wherever it is manifested.
The story does not end after 10 December 2010. The focus on the work of human rights defenders will continue through all of 2011.
The UN Human Rights office can assist you build your own campaigns for 10 December and the year to follow.
Преди 36 години в НР България беше издаден сборник за студентите-юристи в единствения тогава Юридически факултет. Всеобщата декларация на ООН за правата на човека беше включена с целия си текст (което можеше да означава и прощаване с престижната му длъжност на младия преподавател, осмелил се да публикува за първи път този текст в българска книга в тогавашната соц България) в двутомния сборник.
Както и да е…
Важното в случая е, че повече от четвърт век след това хиляди студенти-юристи се подготвяха за бъдещата си работа, обогатили съвестта си с повелите на този фундаментален документ – което не означава, че за мнозина от тях той има стойност, надвишаваща тази на хартията и мастилото, изразходвани за отпечатването му – безогледният геноцид срещу българския народ, развихрил се през последните двадесетина години, е доказателство за прегорялата им съвест. Неслучайно според „Транспарънси Интернешънъл“ най-голяма е корупцията именно в българската съдебна система и в полицията.
Сред някогашните студенти на тогава младия преподавател се оказаха по-късно: един Президент и един Министър-председател, мнозина министри и депутати, партийни лидери – както отляво, така и отдясно, Главен прокурор, магистрати… Още навремето те бяха напътствувани: „-Помнете: вие ще управлявате един ден България. Не забравяйте този документ и се съобразявайте с разпоредбите му!“
Само няколко десетилетия по-късно не само вече немладият преподавател, но и правата на човека са загърбени; е, за документа се сещат поне веднъж в годината – както си му е редно за който и да е езически празник…
Но има Един, Който помни – нищо, че са Го загърбили и се сещат за Него само по Коледа (не и на Рождество Христово!) и Великден (не и на Възкресение Христово!).
Всеобщата декларация за правата на човека е приета от Общото събрание на ООН на 10 декември 1948 г. Тя е преведена на поне 375 езика и диалекта, което я прави най-превеждания документ в света. Декларацията е първото значително постижение на световната организация в тази област и първото записване на световно ниво на права, чиито носители са всички човешки същества. Тя се състои от 30 члена, които са доразвити в последващи международни споразумения, регионални инструменти за защита на човешките права, национални конституции и закони.
Още по темата:
https://www.eurochicago.com/2015/12/zabraveniyat-den/
.
Преди 36 години в НР България беше издаден сборник за студентите-юристи в единствения тогава Юридически факултет. Всеобщата декларация на ООН за правата на човека беше включена с целия си текст (което можеше да означава и прощаване с престижната му длъжност на младия преподавател, осмелил се да публикува за първи път този текст в българска книга в тогавашната соц България) в двутомния сборник.
Както и да е…
Важното в случая е, че повече от четвърт век след това хиляди студенти-юристи се подготвяха за бъдещата си работа, обогатили съвестта си с повелите на този фундаментален документ – което не означава, че за мнозина от тях той има стойност, надвишаваща тази на хартията и мастилото, изразходвани за отпечатването му – безогледният геноцид срещу българския народ, развихрил се през последните двадесетина години, е доказателство за прегорялата им съвест. Неслучайно според „Транспарънси Интернешънъл“ най-голяма е корупцията именно в българската съдебна система и в полицията.
Сред някогашните студенти на тогава младия преподавател се оказаха по-късно: един Президент и един Министър-председател, мнозина министри и депутати, партийни лидери – както отляво, така и отдясно, Главен прокурор, магистрати… Още навремето те бяха напътствувани: „-Помнете: вие ще управлявате един ден България. Не забравяйте този документ и се съобразявайте с разпоредбите му!“
Само няколко десетилетия по-късно не само вече немладият преподавател, но и правата на човека са загърбени; е, за документа се сещат поне веднъж в годината – както си му е редно за който и да е езически празник…
Но има Един, Който помни – нищо, че са Го загърбили и се сещат за Него само по Коледа (не и на Рождество Христово!) и Великден (не и на Възкресение Христово!).