С решение на Академичния съвет от 30 ноември 1902 г. Това е официалното начало на 8 декември. То е свързано преди всичко с развитието на науката и културата. До 1919 г. честването на празника има мирен и нравствено-културен характер. Оттогава, във връзка със социално-класовите сблъсъци в България, празникът се политизира и му се придава партийно предназначение.
Празнуването е отменено след 1944 г. и е заменено със 17 ноември – когато е Международният ден на студентската солидарност.
През 1962 г. празникът на университета на 8 декември е възстановен.
На заседание на Съвета на ректорите на 28 октомври 1994 г. е взето решение 8 декември да бъде неучебен ден и празник на българските студенти..
Тази година България отбеляза 122 годишнината от създаването на Алма Матер, така е призван да се нарича все пак само Софийския университет „Св Климент Охридски“. Да му отдадем почит отново в този ден, когато по стар стил е денят на патрона му. Това е денят, в който Българската православна църква по стар стил е отбелязвала паметта на свети Климент Охридски (25 ноември нов стил), считан за един от покровителите на българското висше образование.
През последните години 8 декември постепенно навлиза в първоначалното си русло. Той възвръща обаянието си на оригинален и неповторим студентски празник.
Студенти по света отбелязват тази дата и със смъртта на Джон Ленън. На този ден преди точни 30 години Марк Дейвид Чапман убива основателя на „Бийтълс“ Джон Ленън, но „Let it be“ и не само тя продължават да бъдат обичани песни по цял свят.
Казват, че студентските години са най-щастливи. За българските студенти 8-и декември е чудесен повод да забравят за предстоящата сесия и за всички учебници и записки, които ще трябва да изчетат, за да си изкарат изпитите- Защото едно е сигурно – освен да усвояват знания и науки, нашите студени владеят още едно умение – да се забавляват, преодолявайки изпречилите им се на пътя трудности с присъщите само на младите самоувереност и оптимизъм.
За поколения български студенти този ден – Студентският празник 8 декември е еуфоричен и така е вече десетилетия. Той е отбелязан за първи път през 1903 г. като празник на единствения тогава в Княжество България университет – Висшето училище днешния Софийски университет на неговия 15 годишният юбилей. Рождената дата на университета е 1 октомври 1888 г. Създаден е по инициатива на свищовлиите Иван Шишманов и Емануил Иванов като Висш педагогически курс при класическата гимназия с историко-филологическо отделение. Със закон от 1 януари 1889 г. курсът се превръща във висше училище с допълнителни отделения (факултети). От началото на ХХ век в него се допускат да следват и девойки.
Студентският празник се чества официално от 1903 г., на Софийския университет и датата става празник на всички студенти в България. С решение на Академичния съвет от 30 ноември 1902 г. Това е официалното начало на 8 декември. То е свързано преди всичко с развитието на науката и културата. До 1919 г. честването на празника има мирен и нравствено-културен характер. Оттогава, във връзка със социално-класовите сблъсъци в България, празникът се политизира и му се придава партийно предназначение. Празнуването е отменено след 1944 г. и е заменено със 17 ноември – когато е Международният ден на студентската солидарност.
През 1962 г. празникът на университета на 8 декември е възстановен. На заседание на Съвета на ректорите на 28 октомври 1994 г. е взето решение 8 декември да бъде неучебен ден и празник на българските студенти.
Тази година България отбеляза 122 годишнината от създаването на Алма Матер, така е призван да се нарича все пак само Софийския университет „Св Климент Охридски“. Да му отдадем почит отново в този ден, когато по стар стил е денят на патрона му. Това е денят, в който Българската православна църква по стар стил е отбелязвала паметта на свети Климент Охридски (25 ноември нов стил), считан за един от покровителите на българското висше образование.
През последните години 8 декември постепенно навлиза в първоначалното си русло. Той възвръща обаянието си на оригинален и неповторим студентски празник.
Студенти по света отбелязват тази дата и със смъртта на Джон Ленън. На този ден преди точкф 30 години Марк Дейвид Чапман убива основателя на „Бийтълс“ Джон Ленън, но „Let it be“ и не само тя продължават да бъдат обичани песни по цял свят.
Казват, че студентските години са най-щастливи. За българските студенти 8-и декември е чудесен повод да забравят за предстоящата сесия и за всички учебници и записки, които ще трябва да изчетат, за да си изкарат изпитите. Защото едно е сигурно – освен да усвояват знания и науки, нашите студени владеят още едно умение – да се забавляват, преодолявайки изпречилите им се на пътя трудности с присъщите само на младите самоувереност и оптимизъм.
1 thought on “Днес е празникът на българските студенти”
Британский монетный двор 29 октября выпустил в обращение памятные серебряные монеты с изображением легендарного рок-музыканта Джона Леннона. Номинал – пять фунтов и коллекционная стоимость ее – 44,99 фунта (где-то около 72 долларов).
Джон Леннон первый музыкант появившийся на памятных монетах Королевского Монетного двора. Из культурных деятелей на этих монетах появлялись лишь Уильям Шекспир, Уинстон Черчилль, Чарльз Дарвин и Флоренс Найтингейл.
В ближайшем будущем монетный двор планирует отчеканить „ленноновскую“ монету из 24-каратного золота. Она будет в единственном экземпляре. Такую монету передадут в фонд, посвященный наследию музыканта.
Британский монетный двор 29 октября выпустил в обращение памятные серебряные монеты с изображением легендарного рок-музыканта Джона Леннона. Номинал – пять фунтов и коллекционная стоимость ее – 44,99 фунта (где-то около 72 долларов).
Джон Леннон первый музыкант появившийся на памятных монетах Королевского Монетного двора. Из культурных деятелей на этих монетах появлялись лишь Уильям Шекспир, Уинстон Черчилль, Чарльз Дарвин и Флоренс Найтингейл.
В ближайшем будущем монетный двор планирует отчеканить „ленноновскую“ монету из 24-каратного золота. Она будет в единственном экземпляре. Такую монету передадут в фонд, посвященный наследию музыканта.