На 27 декември, третия ден след Рождество, Българската православна църква почита паметта на Свети Първомъченик и Архидякон Стефан – Стефановден. Култът към този светец е голям, почитта към него – също. От времето на Апостол Павел насам всички наричат Св. Стефан пръв мъченик (първомъченик), защото е една от първите жертви на християнската вяра.
След Възнесението на Христос били избрани 7 души дякони, които да се грижат за домакинските работи на християнското общество, като пръв между тях е Стефан.Той е първият християнски мъченик и архидякон в устройващата се Йерусалимска община – църква, в която влизали хора от всички среди и дарявали имотите си.
Обезпокоени от нарастването на броя на християните, членовете на синедриона (съвет на юдейските старейшини) влизат в спор със Св.
Стефан, но не устояват на „духовната му сила и мъдрост“, пише в Новия завет. Затова настроили народа срещу архидякона, като го оклеветили, че хули Бога и Моисеевия закон. Разярената тълпа го изкарала извън града и започнала да го бие с камъни. Светецът коленичил и преди да издъхне, се обърнал към небето: „Господи, не им зачитай този грях!“. Тялото му е оставено на зверовете и птиците. Според поверието Богородица наблюдавала мъченическата му смърт и се молела за него. През V век част от мощите му са открити чрез видение и поставени в Сионския храм в Йерусалим.
Според народните традиции, Стефановден е третият ден на Коледа и последният празник за годината. За него хората разказват, че „затваря кръга“ на старата година. Семейството се събира около обща трапеза с месни ястия, която включва свинско с кисело зеле, баница с черва или месо.
Един от основните обичаи, свързани с 27 декември, носи името ладуване. Названието е от припева- обръщение, който се повтаря в песенния съпровод: „Ой ладо, ладо, момиче младо“. Ладуването е колективно гадаене за женитба. Всички неомъжени жени топят китки, привързани с пръстен или друг личен предмет – пръстен, гривна, обеца, в ново менче пълно с вода. На другата сутрин една от момите, облечена като булка, вади китките от менчетата и нарича за женитба и щастлив семеен живот. Момите слагат ечемик под възглавниците си и се надяват да сънуват бъдещите си съпрузи през нощта. Песента-наричане е призвана, чрез магията на словото да осигури сбъдването на надеждата и съкровената мечта за щастлив семеен живот. Ладуването на Стефановден е характерно за Средна и Северна България, Средна гора и отделни райони в Западна България.
Стефановден не е свързан с някакви особени обичаи, но той попада в т.нар. „Мръсни дни“. Според народните вярвания през тези дни жените не бива да метат, да предат, нито да мият косите си. Мъжете пък не трябва да перат ризите си. Смята се, че при неспазването на тези забрани нарушителите им ще се разболят от лоши болести.
Според статистиката Стефан е сред най-разпространените имена в България. В превод името означава “ венец“. Стефановден е третият ден на Коледа и последният християнски празник за годината. За него хората казват, че “ затваря кръга“ на старата година.
На 27 декември имен ден празнуват всички, които носят името: Стефан (означава – венец), Стефана, Стефания, Стефка, Стамен (означава – постоянен), Фани, Теки, Венчо, Венцислав, Запрян, Стоян, Стоянка, Стойно, Стойко, Стойне, Станка, Стойна, Стоил, Стоимен, Стамен, Стойчо, Стоимен, Стоичко, Цоньо, Запрян, Цанка, Цонка, Цонко, Цанчо,Станимир, Станимира, Станислав, Станислава, Венцислав, Венцислава, Шон, Шона. Честито!
След Бъдни вечер, Коледа и Събор на Пресвета Богородица със Стефановден завършват Коледните празници.
Православният храм „Свети Стефан“ в Истанбул – една от светините на българския дух
Българската църква „Свети Стефан“ в Истанбул чества днес патронния си празник. Тя е построена около 1848 г. и е осветена на 8 септември 1898 година, известна като Желязната църква. Поради това, че е разположена на песъчлив и податлив терен, конструкцията на храма била направена от сглобяеми железни плоскости – един уникален замисъл на архитекта Ховсеп Азнавур. Преди 3 години българският храм „Свети Стефан“ бе обявен за най-красивата църква в Турция. Тя е единствената желязна църква в света и е уникална по своя модел.
В двора на църквата са погребани Екзарх Йосиф и митрополитите Иларион Макариополски, Паисий Пловдивски и Авксентий Велеш.
Православният храм „Свети Стефан“ в Истанбул – една от светините на българския дух
Българската църква „Свети Стефан“ в Истанбул чества днес патронния си празник. Тя е построена около 1848 г. и е осветена на 8 септември 1898 година, известна като Желязната църква. Поради това, че е разположена на песъчлив и податлив терен, конструкцията на храма била направена от сглобяеми железни плоскости – един уникален замисъл на архитекта Ховсеп Азнавур. Преди 3 години българският храм „Свети Стефан“ бе обявен за най-красивата църква в Турция. Тя е единствената желязна църква в света и е уникална по своя модел
В двора на църквата са погребани Екзарх Йосиф и митрополитите Иларион Макариополски, Паисий Пловдивски и Авксентий Велеш.
