30 години след убийството на Джон Ленън
Some men see things as they are and say: Why?
I dream things that never were and say: Why not!
Джон Фицджералд Кенеди
Автор: Д-р Георги Чалдъков
През 1980-те години в САЩ един американски колега ме “убеждаваше”, че капитализъм или комунизъм много си причилат на равнището “враг” на правителствената политика. Тогава, страстен американофил, не му вярвах.
Първо ще те предупредят, казваше той, че изневеряваш на жена си, ако не слушаш, ще те набедят, че си педераст и, ако пак не слушаш, може да те срещне някой психопат.
Ако си имигрант, казваше колегата, може да те депортират от САЩ. Може и някой психопат да те убие.
Дори да си ДЖОН УИНСТЪН ЛЕНЪН – току-що навършил 40-годишна възраст, в разцвета на обичта за малкото си момче и любимата жена!
Дори, или защото си изпял Imagine all the people living life in peace!
Дори и много да искаш да живееш в страната, която на 4 юли 1776 г. е подписала Декларация на независимостта, прокламираща “life, liberty and pursuit of happiness” – и където 87 години по-късно, на 19 ноември 1863 г., президентът Абрахам Линкълн произнася знаменитата реч, в която казва, че правителството на САЩ е “of the people, by the people, for the people”!
И ти, повярвал на всичко това, отиваш да се радваш на “живота, свободата и стремежа за щастие”. В тяхното сърце – Ню Йорк!
И от там правителството “на…, от…, за народа” да те гони в продължение на 4 години, въпреки че от всички географии на света, ти най-много обичаш точно този град – Ню Йорк!
И, или защото пееш Give Peace a Chance, докато правителството прави война във Виетнам!
Или защото другите американци пеят заедно с теб и защото те от всички певци на света най-много обичат точно теб – ДЖОН ЛЕНЪН!
Why! – питаха преди 30 години хората, събрани от мъката, пред къщата на ДЖОН ЛЕНЪН в Ню Йорк.
Защо! – и сега всички хора, които обичат свободата и мира, продължават да питат.
Да питат кой, кои?*
____________________________________________________________________________
* „Един от съветниците на Джордж Буш ми каза, че такива като мен принадлежат на reality-based community (общност, базираща се на реалността)” – дни преди президентските избори през 2004 г. писа един журналист в New York Times.
И продължи казаното от съветника: „Вие си мислите, че решенията идват от разумния анализ на видимата реалност. Светът вече се развива по съвсем друг начин – сега сме империя и с всяко свое действие ние създаваме собствена реалност – ние сме действащите лица в историята, а на вас остава само да изучавате какво правим…”
Варна, 8 декември 2010
