Не са парите. Нито технологиите. Единствената причина да не виждаме онлайн информация за всеки похарчен лев на данъкоплатците е нежеланието на днешни и вчерашни управляващи
Опозиционните партии винаги настояват за по-голяма прозрачност на управлението, но ентусиазмът им обикновено изчезва, щом веднъж влязат в залите на властта. Изглежда, че на Запад поне една партия е решила да удържи на обещанията си. Само няколко месеца след встъпването си в длъжност новият министър-председател на Великобритания Дейвид Камерън предприе мащабна кампания за увеличаване на прозрачността и отчетността на своето правителство. Една от първите и най-основни дейности в тази насока беше създаването на уебсайт, който има за цел да даде на британските граждани и данъкоплатци по-голяма яснота относно месечната работа на управляващите и администрацията. В него ще бъдат записвани всички разходи, надхвърлящи 25 хил GBP. Планът е повече от амбициозен. Камерън обещава да отвори счетоводните книги на държавните монополи и да покани нови участници в засегнатите пазари. Следва да си зададем един въпрос – а кога и ние ще имаме нещо подобно?
Финансовата страна на въпроса
Да се захванем с основния въпрос – колко би струвала една такава система? Преди една седмица, Комисията за регулиране на съобщенията обяви създаването на нова информационна система, която да улесни работата на бизнеса с комисията, като пренесе голяма част от бумащината онлайн. През системата ще може да се извършват редица административни услуги, а тя също така ще предоставя и достъп до различни регистри с информация. Цялата тази система е изградена за около десет месеца и струва малко над 740 хил. лв. Естествено подобна платформа, обхващаща всички държавни институции, ще струва малко по-скъпо, особено ако всяко от ведомствата използва различни интерфейси. „Цената зависи от сложността на крайния продукт“, казва Марио Манджуков, директор „Бизнес развитие“ в IT компанията „Технологика“, която изгради системата на КРС. Тя обаче едва ли ще бъде баснословна предвид факта, че цялата информация вече е налична – Сметната палата така и така събира всички документи. Остава само те да бъдат приведени в електронен вариант и публикувани в мрежата. Що се отнася до времето за изработка, сайтът на британското правителство е създаден за по-малко от шест месеца, след като Камерън поема властта през май.
Демократичен натиск
Ползите от създаването на един подобен сайт нямат единствено парично изражение. Отвореното правителство и прозрачната информация за разходите намаляват възможностите за корупция. „Корупцията намалява, когато податливите хора знаят, че могат да бъдат разкрити“, казва икономистът и член на Столичния общински съвет Владимир Каролев. База данни с разходите на държавните институции дават възможност за оказване на демократичен натиск върху народните избраници както от страна на гражданското общество, така и от страна на медиите. Един от министрите в кабинета на Консервативната партия в Обединеното кралство, Франсис Мод, казва: „Когато си принуден да отчиташ разходите си, харчиш по-разумно. Смятаме, че публикуването на финансовите данни ще доведе до по-ефективно вземане на решения в правителството и в крайна сметка ще ни помогне да спестим пари.“ Новото британско правителство настоява, че иска да окуражи всички граждани на страната да прегледат данните, намиращи се на сайта, да задават въпроси и сами да се уверят, че всяко пени се изразходва разумно. „Правителството все пак не харчи собствените си пари, а парите, които взема от данъци“, казва Красен Станчев от Института за пазарна икономика. При сегашната ситуация парите в бюджета са разпределени абстрактно и данъкоплатците не знаят къде са скрити средствата за конкретните харчове, допълва Станчев.
Нови възможности
Купищата таблици с числа може и да не изглеждат особено революционно или дори интересно за повечето хора. Информацията, съдържаща се в тях обаче, е. Тя показва не само колко пари се харчат, а и с кого. Данните в британския сайт разкриват компаниите и организациите, които получават пари от правителството. Министрите на „Номер 10“ се надяват, че това ще доведе до по-сериозна конкуренция при цените, както и ще увеличи броя на компаниите доставчици. Базата данни предоставя възможности на малки компании, благотворителни и други организации да сключват договори с държавата – възможности, които доскоро са били ограничени само до хората с правилните познанства.
Въпрос на желание
Както става ясно, пред реализирането на един такъв проект няма сериозни технически или финансови пречки. Остава да видим единствено дали държавата има желание да го направи. Толкова ценената досега държавна тайна е загубила смисъла си – тя е измислена, за да предпазва страната от чужди влияния и амбиции, но реално доста често се използва срещу данъкоплатците за укриване на някакви тъмни машинации. В повечето случаи дори не става въпрос за нещо незаконно, а по-скоро за нещо, което се движи по границата на сивата зона на морала. Не е лошо да хвърлим малко светлина върху тази синя зона. Ако нещо е напълно законно – значи не съществува проблем да го знаем. Ако е незаконно, може би не е трябвало да бъде правено.
Как работи системата
Сайтът http://transparency.number10.gov.uk/ е описан от самия Дейвид Камерън като „революция в работата на правителството“. На него ще бъдат обединени на едно място детайли за срещите и публичните изяви на министрите, графици за сроковете, в които ще бъдат въвеждани всички политики, а също и структурата и заплатите на всички държавни чиновници, както и разходите за пътуванията на правителството.
Как се харчат парите
С тази стъпка правителството на Великобритания да превърне управлението на Острова в най-отвореното и прозрачното в света. Сайтът ще насърчава коментари и отзиви от страна на поданиците (данъкоплатците) на Британската империя. Освен това периодично на сайта ще бъде добавяна нова информация през следващите две години. Най-вече детайли по сключени от правителството договори и начините, по които се харчат парите от данъци.
Web 2.0
От изборите насам правителството на Обединеното кралство използва колаборативни инструменти в няколко области на своите политики. Един пример за това е така нареченото „Разходно предизвикателство“, част от правителствената програма за намаляване на дефицита. То е било използвано за установяване на ефективността на взетите мерки и спестяванията в публичните услуги. Проектът е произвел резултати, които не са били събрани по обикновените канали, хвалят се от агенцията, която се занимава с дигиталните въпроси на правителството.
Автор: Пламен Димитров /в-к Пари/
