Кръв

Автор: Огнян Стефанов

С кръв сме я взели тази власт, с кръв ще я дадем. Тази фраза отново е актуална. Не става дума обаче за политическата власт. Нея партиите у нас си я подават като щафета и я ползват като чужда кола. 

Говоря ви за мафията, която придоби власт, влияние и пари, каквито дори якудза в Япония и тирадите в Китай нямат. Не, не преувеличавам. Поитически и някои социологически папагали от години повтарят, че мафия в България няма, защото нямало срастване на организираната престъпност с държавата. Всички останали знаят, че това не е вярно, но са се отказали да спорят, каквато е и целта на политическата класа. Дори лафът, че у нас мафията си има държава, се пробутва повече като виц, отколкото като очевиден факт. 

Истината е много проста: мафия има още от 1990 година и тя е свързана тясно както с държавата, така и с политическите формации. По време на правителсдтвото на Димитър Попов е изготвен доклад №1 за наследството на комунизма и по-конкретно на Държавна сигурност. От този документ става ясно, че БКП е замислила, а Държавна сигурност осъществявала контрабанда в огромни размери, която е носела милиарди долари приходи. Става дума за канали, чиято първа копка е била при тоталитарния режим, но които и до ден днешен работят на пълни обороти. Това е единствената индустрия, която не е съсипана и на която нито едно правителство от двайсет години не е посягало. Имало е спречквания, заплахи за съд, дадоха се жертви, но всичко е било в името на усъвършенстване на грабежа. 

Като свързани с бившата Държавна сигурност се коментираха убийствата на Илия Павлов, Фатик, Емил Кюлев, Бай Миле, Тодор Толев, Стоил Славов, Иван Тодоров – Доктора и др. Този род екзекуции дори се представят като резултат от войната между наследниците на Второ и Шесто управление на Държавна сигурност за надмощие над контрабандните канали, създадени от ДС и известни в разработките й като “скрит транзит”. Казват, че в момента превес имало Второ главно, което задкулисно управлява редица отрасли в държавата. То е предшественика на Националната служба „Сигурност”, днес вече изписвана помпозно ДАНС и наричана галено „българското ФБР”. Или по-простичко казано – контраразузнаването. Сещате ли се колко скандала през последните години се развихрира именно около и в тази служба? Не са случайни и са плод на войната между различни лобита. Някогашните канали за оръжие и наркотици, за цигари и петрол, китайско, дубайско и турско карго, днес са приватизирани. Но не от работническо-мениджърски дружества или ентусиасти с ипотечен кредит. Каналите са в ръцете на мафията, т.е. под контрола на партийни централи и хора от властта. Някога спечелените милиарди долари са отивали в държавната хазна. С трохите, откръднати от неколцина децата им се фукали с японски коли и мотори, сваляли са най-известните мадами в държавата, пиели на корем шотландско уиски и пазарували в чужбина. Днес милиардите отиват директно в партийните каси, а една голяма част – в джобовете на хората от кръговете около най-висшите етажи на властта. Там някъде се подвизават и двайсетина олигарси, а под ях следва военизирана структура за рекет, сплашвания, саботажи, побоища и убийства. В Уикипедия пише: мафията е организирана престъпност, способна да се намесва негативно (чрез корупция, изнудване, директно насилие и други незаконни начини на оказване на влияние и облагодетелстване) в развитието и нормалното функциониране на държавата и в личните дела на хората. Компоненти, до един налични в нашето общество.

Мафията има собствена йерархия, ритуали, система от поощрения и наказания.

Трафикът на дрога и оръжия, скланянето към проституция, рекетът, хазартът и строителни поръчки са типичното й поле на изява. Можем спокойно да прибавим лихварството, отвличането на хора за откуп, обирите, нелегалното производство на алкохол и пр. Отначало „мафия“ се свързва само със сицилианската Коза Ностра, създадена първоначално да защитава слабите и да пази честта на бедните. Днес вече има неаполитанска камора, калабрийската ндрангета. По света действат руската мафия, албанската, чеченската и пр. 

Това, което може да се каже за българската мафия е, че тя никога, ама никога не е била на страната на слабите и бедните. Откакто ГЕРБ е в управлението, след безапелационно спечелени избори през лятото на 2009 г, от МВР кръстиха нашата мафия „октопод”. Дали е заради носталгията по онзи италиански сериал с Микеле Плачидо, вече няма значение. Въпросът е, че противопоставянето на „октопода” се оказа трудна и опасна работа. По-трудна и опасна, отколкото си я представяха управляващите. „Октоподът” притежава огромен ресурс – паричен и репресивен, медиен и властови, и който му се изпречи на пътя – шат на патката главата. 
Първо на вътрешния министър Цветан Цветанов. 
После, шат – главата на Бойко Борисов. 
Не търсете милост и сантименти в тази работа. 
Преди да заиграе мачетето, жертвите биват подлагани на убийствен медиен натиск, разкостване по линия на „морала”, публично обругаване, компрометиране, насъскване на най-близкия приятелски кръг срещу тях. Нещо като разкулачването по време на национализацията в края на 40-те, но с нови средства.

Жертвите не са света вода ненапита, това е ясно. Но не говоря за това. Говоря за кампания, която е представяна като плод на търсене на справедливост. Показват се жилищата на Цветанов и биват сочени укорително с пръст. И той започва да се оправдава, да обяснява. Притеснен е, нарушена е кондицията му, а околните почват да се съмняват, уморили се да гребат на едно място в океана от думи, цифри и декларации. 

Но кой всъщност го разобличава? Имат ли морално право присвоилите си тогата на обществени обвнители да говорят за морал? Да вземем Корнелия Нинова от БСП. Симпатичната и напориста дама безпощадно клейми вътрешният министър. Но не е ли тя същата, чието име се свързва с мистериозната приватизация на Кореком по времето на правителството на СДС, която по време на тройната коалиция се оказа по същият мистериозен начин зам.-министър на икономиката, след което бе замесена в корупционни скандали, подпалиха й колата и накрая Станишев я освободи от поста. Поизтръскала се от старата кал и от постовете в някои бордове, днес Корнелия Нинова размахва пръст сякаш е жрица в храма на справедливостта. 
Но не е и няма как да бъде, защото в малка страна като нашата тайните стават обществен достояние докато още са топли… 
Сергей Станишев също приглася, явно заблуден, че му е бита ваксина за недосегаемост още от времето на сбирката в лозето на Габровски. И той, видите ли, е възмутен. На журналистите, пъхнали му микрофони пред лицето, толкова са заети с дъвката си, че не се и сещат да го попитат още ли обитава онзи луксозен имот в комплекс „Магнолия” в Бояна срещу символичен наем на един приятел. Не го питат и дали е наясно с имотите и благосъстоянието на някои свои другари. Например Евгени Узунов, за който се говори, че е свързан с бизнеса на Младен Михалев-Маджо. Или Кирил Добрев. Защо не провери камарад Станишев колко апартамента е купил в София този млад и напорист социалист през последните години? Какъв е бизнесът му столицата, Благоевград и Гоце Делчев? 

Или Румен Петков, нашумял по време на участието си в предишния кабинет с прякора Запалката. Колко бизнесмени от неговия кръг бяха убити? Само духовна ли е била връзката му с тях? Питайте градските гълъби в Плевен и те ще ви изгукат легендите за Петков в града на българо-руската бойна дружба и Луканов.

А бившият министър Асен Гагаузов, който с подставени лица, казват, придобил имоти в Гърция, фабричка за бутилиране на минерална вода, къщичка в София… Също и другарката Емилия Масларова, която в Стара Загора наричат „червената милионерка”? Нещо не се връзва точно такива хора да са коректив на управляващите и да ни учат на морал. Не и те, моля ви. Все едно президентът Първанов да нахока някого, че гръмнал заек извън сезона… „Зайченцета бяло, цял ден си играло, във една горичка, със една сърничка…” Бум. Такъв морал ни се набутва пред очите, драги читатели. Вълците агитират за правата на крехките агънца и заплашват с Брюксел, Страсбург и предсрочни избори. Живеем си в тази гнусотия и даже й свикнахме. Дори някои се кефят на сеира. Докато лайната не опръскат и тях… Дайте да спазваме някаква хигиена все пак.
Истината за генезиса на българската организирана престъпност се крие в тайните папки на ДС, от които се пръкнаха следдесетоноемврийските силови групировки. Именно ченгета от висок и среден ранг кооперираха борци, барети и бивши милиционери, превръщайки ги в гръбнак и мускули на организираната престъпност. 

За себе си и кукловодите-политици запазиха главата. Не се правя на Колумб, просто смятам, че тези неща трябва да се повтарят и повтарят – докато ги запомним. Някога ДС е осъществявала своята дейност под ръководството и контрола на Централния комитет на БКП, респективно на Политбюро и генералния секретар на ЦК на БКП. Това предопределя веригата, по която са се спускали заповедите: първо се взимат партийни решения, после правителствени, и накрая следват ведомствените заповеди в МВР и ДС. Днес схемата е същата, нека не се заблуждаваме. Гледат ни, говорят ни красиви неща, сочат ни розови хоризонти, рекламират ни социално бъдеще и ни лъжат. Лъжат ни като дърти цигани. (Да прощават ромите, защото и те не са способни чак на такива гранде лъжи…)

Така стигаме отново до лозунга: „С кръв сме я взели тази власт, без кръв няма да я дадем”. Спотаените зад този слоган имат подръка съдии, адвокати, прокурори, продажни ченгета, цели служби, разузнавачи, контраразузнавачи, дипломати, военни, олигарси, банкови сметки, самолети, яхти, биячи, преследвачи, медийни шефове, продажни репортери, продажни интелектуалци, психопати, курви, бедни и още по-бедни привърженици. Боравят ловко с методите за манипулация, дезинформация, контрадезинформация, черен пиар, бял пиар, подкупване, притискане, ухажване, подвеждане. Хора, за мафия ви говоря. Ма-фи-я. Четка за зъби да си купите – част от парите отиват при тях. Всеки грам контрабандно гориво пълни джобовете им. Прибавете алкохол без бандерол, контрабандните цигари, фалшивите пари… Плюс търговията с деца, проститутките из Европа, далаверите с цените на лекарствата, заменките…. Всичко! Абсолютно всичко, до което се докосваме всеки ден и час, е тяхно по някакъв начин. Нали не се заблуждавате, че ще изпуснат без кръв завладените 111 000 кв. км? Техни са, заедно с нас.

За първи път от 20 години българските власти дават знак, че искат да сложат край на господството на мафията. И ако ние все пак се съмняваме, защото не виждаме бандити в затвора, то партньорите ни в ЕС и НАТО са категорични в оценките.
Написа го преди дни и журналиста Жан Батист Ноде в статия за най-тиражния и влиятелен френски седмичник „Nouvel Observateur“. (Не ми се вярва Жан Ноде да е бил подкупен от Борисов и Цветанов…) Материалът е със заглавие “Тайната на червената мафия в България”, а Ноде поставя акцент върху тясната връзка между бившата комунистическа Държавна сигурност и организираната престъпност в България, на която сегашното българско правителство, е обявило война. 
Е, как ще се радва „октопода” на подобни констатации? Как си представяте смирено да се раздели с богатството, властта и влиянието? Няма как да стане. Освен с кръв. Алтернативата е затвор и публично дискредитиране. На Цветанов апартаментите са само начало. Заявките на Алексей Петров за участие в политиката са само начало. Набиване на социологически клин между Борисов и Цветанов – е само начало. 

2011-а е предизборна година. Ще станем свидетели на ужасни неща. Много, много ужасни и страшни неща. Мафията отстъпва рубежи само с кръв. Тук няма да е по-различно. И не забравяйте: нашата мафия, дори когато дава безплатни кебапчета и бира, не е от любов към слабите и бедните. Последен пристън за поизмореният ни оптимизъм са сякаш само думите на достойния мъж съдията Джовани Фалконе: „Мафията е човешко дело и както всички човешки дела има начало, ще има и край”. 



Източник: http://www.frognews.bg