Автор: Калин Манолов
Доживяхме – българска партия доброволно да декларира своята идеологическа идентичност и да призовава друга партия да направи същото! Гръмко тръбейки, че са десни, СДС и ДСБ настоятелно искат от Борисов да докаже, че и той е такъв, за да продължат да подкрепят правителството му. Нищо, че специално извикания международен арбитър – Европейската народна партия, свири авантаж. Продължавайки да играе с топката, в края на миналата седмица Иван Костов обяви Синята коалиция за алтернатива на ГЕРБ. Може би сме на прага сме на първия развод по „идеологически причини” в България.
За повод сините използваха прословутото скорошно изказване на премиера Бойко Борисов: „Една стотна от това, което е построил за България Живков и което е направено за тези години, да направим, би било огромен успех за всяко правителство“, в което съзряха опит на премиера да реабилитира бившия диктатор и да създава носталгия по комунизма. Би трябвало да се каже „отново съзряха”, тъй като бившият охранител на Живков никога не е крил възхищението си от охранявания. Но в името на властта Костов и Димитров година и половина страдаха от удобна амнезия. Борисов не им даде достатъчно власт и така опресни паметта им.
Вилфирд Мартенс обаче ги поля със студен суш. Председателят на Европейската народна партия (ЕНП) писа в отговора си до Костов и Димитров:„Премиерът Борисов, в писмо до мен, категорично ми отговори, че всички предполагаеми негови изказвания по отношение на Тодор Живков, са извадени от контекста и са манипулирани от медиите”. И след като изрази изключителното си задоволство, че „правителството е оглавявано от ГЕРБ и премиера Борисов”, а сините са подкрепящи това управление, посветва Синята коалиция да не разделя десницата в България.
Вреоятно сините няма да послушат еврошефа си – и този път ще са прави. Отминаха времената, когато лидерите на българските партии гледаха в очите лидерите на партии в Европарламента, очаквайки международна легитимация от тях. Както писа много преди този роден скандал политологът Владимир Шопов, европейското политическо ISO неимоверно се обезцени. Признанието отвън бе сред първите и задължителни изисквания за „политическа нормалност” Европейските интернационали и партии наблюдаваха, притискаха, дописваха и обучаваха своите партньори в България, преди да ги припознаят. Двадесет години по-късно ISO-то се получава толкова лесно, колкото орден „Стара планина”. Европейските партии имат вече твърде много каниддат-членки от твърде много страни, а в Европейския парламент мирише все повече на политика и някой трябва да я прави без излишна романтика. ЕНП, както и всички други ЕП-та, трескаво търсят бройки за европейските партийни структури. С последните български попълнения обаче ЕНП надмина себе си.Миналата година британските консерватори попълниха бройката за своята нова европейска формация с Яне Янев и неговата „Ред, законност и справедливост”. Пак тогава след грандиозна политическа алхимия се роди „дясната” ГЕРБ, готова да заеме своето достойно място в ЕНП, която пък имаше амбиции за ново мнозинство в европейския Парламент. Преди седмица чрез писмото на Мартенс до Синята коалиция вече обръгналите шефове на ЕНП напълно отписаха „старите” десни партии, които и без това прекалиха със своите битки на брюкселски терен и от доста време предимно ги отегчаваха.
Залогът за ЕНП е същия, като за ГЕРБ – властта. В новия Лисабонски договор . Европарламентът (ЕП) получи нови правомощия и вече ще законодателства не в 35, а в 85 области. Поради това цената на мнозинството в него нарасна неимоверно и ще се вдига постоянно оттук нататък. Двете най-големи фракции в ЕП все повече се държат като правителство и опозиция . Когато гледат към страни като България, виждат главно бройки за своята фракция. ГЕРБ има най-много евродепутати и е най-мил на ЕНП. Която дясна българска партия спечели повече евродепутати от ГЕРБ, ще го измести от сърцето на ЕНП.
Така че в европейски мащаб нищо няма да се случи – просто СДС и ДСБ вече не са монополистите за България в Европарламента. Не им е приятно, но ще стоят в ЕНП, защото няма къде другаде да отидат. Другояче стоят нещата във вътрешен план. Тук развод ще има, но той ще е идеологически само на думи. След краха на комунистическата идеология в България на практика няма никаква идеология. Откакто през 1990 г. Кръглата маса замени марксизма/ленинизма с „национален консенсус”, политиците от всички цветове мълчаливо се съгласиха, че всичко е разрешено, че всичко се продава или се договаря, а останалото зависи от натиск, лобиране, манипулации, сделки, измами, подкупи и предателства. Всяко следващо от изредилите се през последните 20 години дузина правителства бе с все по- неограничена власт, по-необвързано с политика и неограничавано от идеология, и всяко оставяше предшествениците си безнаказано да се измъкват с плячката си. Това се наричаше и продължава да се нарича „политически прагматизъм”.
Когато няма идеология обаче, няма политически принципи. Няма посока, няма цели, няма интелектуално водачество. Няма проект(и) за бъдещето. Няма и битка с комунизма, макар че за десните подобна битка означава разобличаване, а не противопоставяне; означава оборване, а не осъждане. Означава най-вече смело прокламиране на последователна и радикална алтернатива на комунизма – капитализма.
Борисов-Костов-Димитров не разбират това. Борисов е бил само силов застраховател, Костов – едър финансов и енергиен комисионер; за тях бизнесът е „ори, мели, яж”. Димитров не е бил никакъв.Те не знаят „откъде излиза хляба”, за да защитят този , който го произвежда. Пък и отдавна не ядат гол хляб….
Сега, когато световната икономическа криза прераства в дългова и много западни правителства убеждават обществата си, че капитализмът е нестабилна система, осъдена периодично да преживява такива и дори още по-сериозни кризи, и лансират възгледа, че държавата трябва да играе по-голяма роля в икономиката, десните в България повече от всякога са длъжни да защитят капитализма. Не само като практика, но и като теория. Длъжни са да го защитят като идея. Нещо повече – длъжни са да победят в битката с комунизма, тъй като в идеологическите битки залогът е голям, а победителят е само един. Залогът е бъдещето на страната, а то се определя единствено от победителя. Победителят налага на всички своите идеи и своя морал. Не може да има обща платформа, средно положение, компромис между противоположни идеи.
Борисов-Костов-Димитров не разбират и това. Те никога не са прегръщали истинска дясна кауза. Влизането в ЕС и НАТО беше просто национална цел по дългия път на България към Свободата и нито отне каузата на десните, нито я хариза на левите. Каузата на левите е властта. Те я осъществиха. Каузата на десните е Свободата. Те още не са я осъществили. Няма и да го направят, докато не разберат, че политика не се прави без идеи. Политиката е дял от философията; тя не е цел, която може да бъде постигната без по-широк идеологически контекст, т.е. без идеология. Без идеология, иначе казано – без набор от принципи, десните не само няма да спечелят нито едни избори оттук нататък, но и ще изчезнат от политическата карта на България.
Не съм сигурен дали и това особено ги вълнува. За капитаните на „десните” отбори най-важни са финансовите интереси. А те не допускат разрив с потенциален партньор. Шумен скандал кой е „по-по-най” десен няма да има. Най-много да припламне приятелски спор в сутрешен блок. Но шумът на руски рубли и него ще го заглуши.
Източник: http://kalin-manolov.blog.co.uk/
