Посрещането на новата година датира от древността и е един от най-старите празници, отбелязван от човека. За първи път преди 4000 години се празнувал в древната Вавилонска кула. Около 2000 г.пр.н.е. Вавилонците започнали да честват първата Нова Луна (фактически пълнолуние) след първия ден на пролетта. Нейното начало било времето, когато настъпвала новата година. Това бил сезонът на засяване на реколтата и цъфтежа на растенията. Първи януари нямал нито астрономическо, нито земеделско значение. Вавилонската Нова Година се отбелязвала единадесет дни като всеки ден се празнувал по различен начин. Около 600 г.пр.н.е. древните гърци чествали своя бог на виното Дионисий навръх Нова Година. Римляните продължили традицията и леко я видоизменили като започнали да посрещат Новата година в края на месец март. Техният календар постоянно бил променян от различни императори и скоро изгубил връзката със фазите на слънцето. За да пооправи грешката, през 153 г.н.е. римският сенат обявявил първи януари за начало на новата година. Но промените на календара продължили до идването на власт на Юлий Цезар, който през 46 година въвежда познатия ни Юлиански календар. В него първият ден на януари също отбелязвал началото на новата година. Вместо да синхронизира календара със слънцето, Цезар ‘разтеглил’ предишната година на 454 дни. Ранната Католическа църква заклеймила тържествата за Нова Година като паганизъм. С разпространяване на християнството, църквата започнала да изгражда религиозни ритуали, в противовес на езическите празници, като Нова Година не прави изключение. В днешни дни този ден се отбелязва от някои църковни деноминации като „Обрязването на Исус Христос“. През Средновековието църквата продължила да се бори с честването на Нова Година. Едва от около 400 години този ден се счита за празник в западните държави. Една от традициите по света, с които се свързва настъпването на новата година, е вземането на важно решение. Например отказване от цигарите или започване на сериозна диета. При древните Вавилонци най-важното решение било да върнат взетото на заем оборудване за фермата. Според едно предание, човек може да повлияе на късмета си през идващата година според това какво правил или ял през първия ден на годината. Поради тази причина, много хора прекарват първите минути на празника с най-близките си приятели и семейството си.
Друго поверие казва, че ако на Нова година на портата потропа висок чернокос мъж, годината ще е щастлива за домакините. Датчаните пък вярват, че като ядат понички на празника, това ще им донесе късмет. Американците смятат, че белият боб с черни петна е символ на просперитет и затова той неизменно присъства на празничната трапеза. Друг „щастлив“ зеленчук е зелето, чиито листа са символ на книжните пари. *** Новогодишната трапеза трябва да бъде преди всичко празнична красива и да има някаква изненада. Затова, когато избирате продуктите, обръщайте внимание не само на качеството, но и на външния им вид. Особено старателно се подбират плодовете, тъй като те украсяват масата.
НОВОГОДИШНИТЕ СИМВОЛИ ПО СВЕТA
Навсякъде по света хората свързват Нова година с надежда и стремеж към по – добър живот. Ето някои от най – популярните ритуални символи на щастието и благополучието, които хората се надяват да постигнат през новата година.
АВСТРИЯ – Символ на късмета през Новата година е печеното прасенце, което е в центъра на трапезата. За десерт традиционно се поднася ментов сладолед, поднесен във формата на четирилистна детелина.
АНГЛИЯ – Британците оставят късмета си в ръцете на първия си гост през следващата година. Те вярват, че той трябва да е задължително мъж и да носи подаръци за дома – въглен за огнището, хляб за масата и питие за стопанина. За да имат собствениците на дома късмет през новата година, когато гостът си тръгва, той трябва да е с гръб към вратата. Ако гостът дойде с празни ръце, той не е добре дошъл.
УЕЛС – В полунощ, при първия удар на часовника, задната врата се отваря, след което бързо се затваря и заключва, за да излезе през нея старата година и лошия късмет, а при дванадесетия удар се отваря широко входната врата, за да влезе през нея Новата година, а с нея щастието и благоденствието.
СИЦИЛИЯ (Италия) – Стара сицилианско вярване е, че в първия ден на новата година, за късмет, на обяд трябва да се сготви и яде лазаня. Всеки друг вид паста ще донесе беди и злочестия.
ИСПАНИЯ – В Испания в полунощ, с всеки един удар на часовника, испанците изяждат по 12 зърна грозде, за да имат късмет през всичките 12 месеца на годината.
ГЪРЦИЯ – За новогодишната трапеза се приготвя обреден хляб със скрита в него пара. Първият резен е за Младенеца, вторият за главата на семейството, а третият е за къщата. Ако парата се окаже в третия резен, то тогава пролетта ще дойде рано през следващата година
ЯПОНИЯ – На Нова година японците украсяват домовете си с борово клонче – за дълголетие, със стрък бамбук – за успех, и цветче от слива – за благородство.
КИТАЙ – За китайската Нова година входната врата трябва да се пребоядиса задължително в червено, защото този цвят е символ на късмета и щастието. По време на новогодишната нощ всички ножове в къщата се скриват, за да не си “отреже” някой късмета.
САЩ – В новогодишната нощ всички са с маски на лицата, а в полунощ всички си разменят традиционната целувка. Маските символизират лошите духове, които целувката прогонва.
НОРВЕГИЯ – За новогодишната нощ норвежците приготвят оризов пудинг, в който скриват цял бадем. На който се падне бадемът, той ще бъде честит през цялата година
ТРАДИЦИИ НА НОВА ГОДИНА В ЕВРОПА
Навсякъде по света началото на новата година е весел празник, всеки оставя зад гърба си несбъднатите мечти и създава нови. Всеки народ в продължение на векове е създавал, предавал от поколение на поколение новогодишните си традиции и поверия. Ето защо те са толкова разнообразни, но са обединени от вечната човешка надежда, че новата година непременно ще бъде по-щастлива от старата. Монетата е символ на късмет и благоденствие не само у нас. Тя е в коледната пита, част от изненадите на новогодишната баница, краси сурвачките.
АНГЛИЧАНИТЕ не посрещат новите години с шумни празненства. На Острова не е прието да се канят гости. Но неписано правило е, че срещу Нова година или на следващия ден всеки може да навести който и да е дом, без покана. Гостът обаче трябва да донесе бучка въглища, която да хвърли в домашното огнище и да пожелае огънят в този дом да не угасва.
ШОТЛАНДЦИТЕ са отишли по-далеч – те ходят на гости дори на хора, които не познават. Обичай е да излизат облечени като коминочистачи.
НЕМЦИТЕ И АСТРИЙЦИТЕ са приели за свой символ на благополучие и щастие коминочистача и… прасето. В навечерието на Нова година Монетният двор на Виена пуска звонкове с изображение на дете, покачило се върху прасенце. В Германия и Австрия наричат 31 декември Силвестър. Думата идва от италиански и означава “Този, който живее в гората”. В последните години в двете страни обикновено празнуват Силвестър на улицата, събрани около местната църква или друга забележителност. Естествено, гърмят се тапите на пенливо вино. Подаряват се фигурки на прасенца от марципан, яде се щолен – плодов хляб. На някои места в хлебчетата се слагат дребни монети. Не се поднася месо от пернати, за да не отлети късметът.
В ИТАЛИЯ дълго време се е смятало за задължително в навечерието на Нова година да се изхвърлят старите мебели през прозореца и да се заменят с нови. Това обаче днес е доста рисковано и вече са са измислени по-безопасни начини за веселие. Традиционният Capodanno задължава всеки член на семейството да постави на перваза запалена свещ и монети за щастие. За да привлекат късмета, жени и мъже(!) надяват червено бельо.
ФРАНЦУЗИТЕ имат разнообразни новогодишни обичаи. Един от най-старите е първата жена, която налее в празничната нощ вода от извора, да остави там франзела хляб, втората я взема и оставя своя и така всички домакини в селото си разменят хляб.
ВЪВ ФИНЛАНДИЯ в новогодишната нощ девойките хвърлят през рамото си обувка. Поверието е, че ако тя падне с върха си към вратата – предстои сватба. Подобни обичай имат и прибалтийските страни, където не сядат без традиционните рибни ястия и пай с коняк.
ПОРТУГАЛЦИ И ИСПАНЦИТЕ имат обичай да окачват над празничната трапеза добре запазен грозд. Когато часовникът започва да отмерва 12-те удара, всеки бърза да откъсне и изяде последователно 12 зърна, като същевременно си намисля желания за отделните месеци на настъпващата година. Когато часът удари 12, испанците излизат на улицата и си разменят подаръци. В новогодишната вечер за унгарците традиционно блюдо е чесън с мед. В някои градове и села там на 1 януари сутринта се измиват вместо със сапун с монети, за да имат пари през цялата година. В РУМЪНИЯ почитат традиционните питки с извара и сметана и рибните плата. На празничната холандска трапеза се поднасят топли понички със стафиди, които се приготвят само веднъж в годината – на този ден. Момичетата там се стараят да свършат работа преди залез, за да се омъжат през следващата година.
В ПОЛША, УНГАРИЯ, ЧЕХИЯ И СЛОВАКИЯ броят на ястията трябва да бъде кратно на 12. Като всяко има своя символика – рибата е на щастие и благополучие (в Словакия шаранът е задължителен), орехите символизират тайните и трудностите на живота и т. н. В ГЪРЦИЯ е традиция да се посрещне новата година с игра на карти, но на пари. Според поверието, който спечели повече, ще му върви през цялата година. Сред обичаите за последния ден от старата година е и почистването на камината и поставяне на ново дърво за късмет. Традицията в Гърция повелява също така да дадеш на колкото може повече деца дребни монети. На 1 януари пък след прибиране от църква трябва да удариш нар пред вратата, за да е плодовита годината за цялата къща.
ТРАДИЦИИ ЗА НОВА ГОДИНА ПО СВЕТА На изток и запад от Европа има безкрайно разнообразие от новогодишни обичаи, поверия и традиции.
В ЯПОНИЯ посрещат Нова година не в полунощ, а рано сутринта на 1 януари. Поздравяват се с чаша студена вода. След замиране на обичайните 108 удара на камбаните всеки бърза да се изкачи нависоко, за да приветства слънцето. Японецът няма да забрави да сложи слама на фасадата на дома си, която ще го пази от злите духове.
В първия ден на КИТАЙСКАТА НОВА ГОДИНА по традиция не се произнасят думи с негативен смисъл – смърт, бедност, катастрофа, за да не се случват тези нещастия. В преддверието на празника китайците разплащат дълговете си, непременно купуват нова дреха, приготвят дарове за духовете. Разбира се, всяко семейство организира пищно семейно тържество. На трапезата винаги има нарциси. Съвременната Нова година в Китай е много красива. На многохилядните процесии се запалват безброй фенери с формата на 12-те животни от зодиака. С фенерите китайците вярват, че осветяват пътя си през новата година, а за да отблъснат лошите духове те се въоръжават с хлопки и вдигат колкото се може повече шум. В Древен Китай на Нова година се обявявал единственият празник на бедняка Тогава бедният човек можел да влезе във всеки дом и да вземе, каквото му е нужно. Ако откажеш да дадеш на бедняка, съседите ще се отвърнат от теб, вярвали някога. ИНДИЙЦИТЕ по принцип празнуват Нова година на 1 януари, само в Северна Индия тя идва на 13 април. Там древен обичай повелява, че на този ден никой не бива да е зъл, раздразнителен или сърдит някому. В противен случай ще е такъв през цялата година.
ВИЕТНАМЦИТЕ пък смятат, че в дома им живее Бог и на Нова година той отива на небето, за да разкаже как е минала годината за всеки от членовете на семейството. В тази страна хората приемат, че именно на Нова година човек става с една година по-възрастен, а не както е по света – в деня, когато е роден. Да се определи точният ден на настъпването на новата година в Бирма е задължение на Министерство на културата. Тя настъпва по указ от 12 до 17 април. По време на празнуването всички се заливат един друг с вода. Според древните поверия така се печели благоволение на боговете на дъжда.
В ИРАН Нова година е празник, на който посрещат и пролетта. Главата на семейството дарява домочадието с нови дрехи. На празничната трапеза непременно трябва да има чесън, оцет, сол от неузрели класове и супа от салатени листа. Хората палят огньове по улиците и ги прескачат за здраве.
В ЕТИОПИЯ също палят огромни огньове, около които устройват тържества, шествия, игри и танци. Нова година там е в средата на септември и съвпада с празника на плодородието. Талисманът за новогодишно щастие при суданците е зелен, неузрял орех. Най-сърдечното, най-хубавото пожелание е да се намери такъв орех.
В много домове на ЛАТИНСКА АМЕРИКА имат специална кристална чаша, която пълнят с вода в новогодишната нощ. Щом удари 12 часът, хората плисват течността през прозореца като знак, че старата година си е отишла успешно и те очакват новата да бъде така чиста и прозрачна като водата. Своеобразен новогодишен ритуал имат МЕКСИКАНЦИТЕ. В стаята, където са гостите, окачват обемист глинен съд, изрисуван с чудовища и зверове и пълен с разни лакомства. После подред на всеки завързват очите с кърпа и му дават пръчка. Този, който успее с нея да счупи съда, ще бъде особено щастлив през настъпващата година. В КУБА в полунощ се разнасят 11 вместо 12 удара за да почива и часовникът. Кубинците смятат, че благодарение на тази традиция няма да “загубят времето си” през настъпващата година. Слонове, които са символ на сила и богатство, предвождат в новогодишната нощ шествието в Гвинея. То е изпълнено с песни, танци и разнообразни игри.
В полунощ в ПАНАМА бият всички камбани, свирят автомобилните сирени, а деца и възрастни викат и удрят по каквото им попадне. Те вярват, че така “радват” новата година.
В СИЕРА ЛЕОНЕ празникът идва с първия майски дъжд. Възрастни и деца играят по площадите под звуците на барабани и флейти. Има ли новогодишен празник без сняг и елхи? Да, австралийският. Там Дядо Мраз се появява на плажа с ярък сърф. Той според традицията е с бяла брада и шапка с помпон, но раздава подаръци в бански костюм.
ИМА И УНИВЕРСАЛНИ ПОВЕРИЯ ЗА НОВА ГОДИНА Например да се стараем в новогодишната нощ да не сме с празни джобове и да не се караме с никого. Дамите трябва да имат нещо ново по себе си, защото се смята, че това ще донесе късмет. На масата пък не трябва да има морски дарове като раци, омари и други, за да “не върви назад годината към старите проблеми”. Който изпие последната глътка преди полунощ, ще бъде късметлия, е една от поличбите, свързани с пиенето на Нова година. Други пък съветват да напишете заветното си желание на хартия, да я изгорите, да разпръснете пепелта над чаша шампанско и да го изпиете като символ на новото, което ви предстои. Да вярваме или не на новогодишните поличби избира всеки. Някои предпочитат да “разграфят” нощта предварително, за да няма пропуски. Но тогава и най-малката грешка би се възприела като трагедия. За други настъпващият празник е въпрос на импровизации и ще е щастлив заради спонтанните решения. Така, че посрещнете Нова година според собствената си фантазия и това, което ви диктува сърцето. И вярвайте, че съдбата ви е във ваши ръце.
Източник: http://www.selеnabg.com
История на коледната елха
Eлхата като символ на коледните и новогодишните празници има трихилядолетна история. Първоначално тя е свързана с езическата вяра във вечната сила на природата.
В историята на всички народи е имало определени ритуали, свързани с украсата на дръвчета. Още в Древен Египет е съществувал обичай домът да се украсява с палмови клонки през най-късия ден от годината. Подобни традиции имали и китайците и древните жители на Юдея.
Скандинавците декорирали къщите и плевните си с вечнозелени растения. Викингите вярвали, че именно тези растения са обещание за завръщането на пролетта след студената зима.
Римляните украсявали дръвчета със свещи и дребни предмети по време на тържествата в чест на бог Сатурн. Келтите закичвали плодове по дъбови клонки, с които почитали боговете и жътвата.
Историята за възникването на коледната елха е дълга и оспорвана. Едни вярват, че традицията води началото си от езическите празненства, други твърдят, че е чисто християнски обичай.
Една от най-древните легенди е свързана с бенедиктинския монах свети Бонифаций, почитан като апостол на Германия. Проповядвайки християнството, той използвал елховото дърво с триъгълната му форма като аналогия на Светата Троица.
Друга легенда е свързана с Мартин Лутер – основател на Протестантското движение. В една зимна нощ, вървейки през гората, той видял как звездите блещукат между клоните на дърветата, които изглеждат сякаш са украсени с безброй свещи.
Възхитен от гледката, той отсича една елха и я отнася на децата си у дома, където поставят тънки свещички между клоните.
През XVII век навлизат нови мотиви в украсата на коледното дърво. Има писмени доказателства от 1601 г., че в Страсбург местните украсявали елхите си с вафли, захарни пръчици и хартиени цветя в най-различни цветове.
Впрочем коледният пазар в Страсбург до днес продължава да е един от най-известните в света.
Гирляндите също се използват като украса на коледното дърво от XVII век. Според легендата една бедна вдовица много искала да зарадва децата си за Коледа, затова им украсила елха.
През нощта няколко паяка изплели мрежи между клонките на дръвчето. Когато на сутринта децата видели паяжината, решили да я оцветят в сребристо, за да не се разстрои майка им.
Всъщност гирляндите за елха започват да се произвеждат в Германия, като в началото се използва истинско сребро, от което се изтеглят тънки нишки.
През XIX век настъпва истинска революция в украсата на коледната елха. Започват да се произвеждат стъклени топки с разнообразни цветове и хартиени гирлянди. Малко бяло ангелче кацва на върха на елхата.
Родителите започват да оставят под елхата подаръци, с които да зарадват децата си на празника.
През 1882 година американците патентоват електрическите лампички. Празничното дърво бързо придобива популярност и в цяла Европа.
За първи път у нас коледна елха се появява в края на XIX век в Царския дворец в София. Поводът обаче не е Коледа, а новогодишен бал, организиран от княз Александър Батенберг.
В следващите години коледно дръвче, украсено с играчки, се появява на коледни и новогодишни празници и във Военния клуб в София, и в читалище “Славянска беседа“.
Този атрибут остава все още неразбран за българите и в къщите на хората навлиза предимно при аристокрацията и интелигенцията, възприеман като модерно и елитарно украшение за дома.
До 20-те години на ХХ век в градовете вече масово започва да се използва коледна елха.
Според поверието всяка година се купува и нова играчка. Така коледната елха се превръща и в една история на семейството, защото всяка една играчка бележи една година от живота му.
С навлизането на елхата като неизменен елемент от коледните празници се появява и проблемът с изсичането на дърветата и нарушения природен баланс.
Това налага да се започне производството на изкуствени елхи. Първата такава елха е произведена от гъши пера в Германия.
Малко след това предприемчива американска фирма за четки започва производството на изкуствени дръвчета по същата технология.
Днес все по-често хората предпочитат да си купуват изкуствена елхичка и от екологична гледна точка, пък и защото игличките им не се ронят и си спестяват досадното прахосмучене след празниците.
Днес изкуствените елхички са не само предпочитани, но и за различните години се очертават различни модни тенденции и при тях.
За 2006 година модата беше елхите да се закрепят на тавана, обърнати с главата надолу, за да има повече място за подаръците под тях.
Елхи в розово, синьо и червено бяха на мода през 2008 година, а за тази година се налагат сребристите елхички.
източник : http://www.dnes.bg/article.php?id=62623