Автор: Иво Димитров
Уморих се, денонощно, да ме плюят.
Защото не се идентифицирам по никакъв начин с първата част на неравенството.
Омръзна ми от надпреварата на „интелигенцията“ да плюе по повод и без повод народа си.
И това „плюене“ би било смешно, ако не беше трагично за съдбата на България.
Просто защото – чисто теоретично – е невъзможно нивото на народа да надхвърли това на елита!
Непрекъснато ни се повтаря, че всеки народ си заслужава управляващите/елита. Но това е валидно за страни развивали се в нормални условия. В комунистическа и пост комунистическа България имаме НАЗНАЧЕН от олигархията елит. Като специфичната характеристика на комунистическата олигархия е, че по своя характер не е национална, а колониална. Тя е назначена и тотално зависима от Москва. И тъй като именно тази олигархия назначава елита, то и самият елит е производен и „произведен”, като обслужващ чужди интереси. Погребалната камбана за националният елит е процеса срещу Тр.Костов /убит по заповед на Сталин/, а кулминацията е – безмълвното и безропотно подчинение на „всемогъщия диктатор” Т.Живков – чакащ като агне на заколение изпълнението на решението на Москва за „смяната” му.
Тази, родена от комунизма олигархия, никога след 1949г. не е имала национален интерес и характер, никога не е преминавала през друг критерий на оценка, освен безропотно подчинение на „силния” на деня. Това е управляващата олигархия назначила елита на страната. По собствен образ и подобие.
И този елит НЕ ЗАВИСИ от РЕЗУЛТАТИТЕ СИ, а от благоволението на господарите си.
Още през 60-тте години на миналия век, Г.Марков дефинира две от най-тежките поражения на комунистическия режим:
– Загубата на чувството за собствена отговорност на индивида и
– Дълбоко разкъсване на връзката елит/интелигенция – народ.
Блестящо доказателство за тези две негови твърдения е случилото се след 1989-а г.
През цялото време, обществото се занимава или със ССС /секс-сперма-скандал/ или с това, какво е казал Авторитета /Брюксел, Москва, Вашингтон, Партията…/. Просто невероятно е, като анализираш публичното говорене – вкл. и свободното в мрежата – че се натъкваш на някаква странна форма на колективна шизофрения. Не намирам друго определение. Стотици интелигентни хора виждаха и знаеха, че Алберт/Коритаров е ченге. И въпреки всичко, „изяждаха” всеки, който се осмели да каже публично това. Защото той беше „авторитета” на „антикомунизма” и „анти ченгесизма”. 15 години.
Поне 70% от пишещите по форуми и ФБ и др. социални мрежи, съзнават, че мас медиите у нас имат за основна задача да ни манипулират. И въпреки всичко, преобладаващите „проблемни” материали се позовават – линк+3 емоционални изречения – именно на манипулативните статии.
Хиляди са хората, които усещат, че целенасочено се атакува единството на социалната тъкан на обществото. Делят ни на „комунисти” и „антикомунисти”, „ченгесисти” и „античенгесисти”, на софиянци и провинция, на „народ” и „интелигентни”, на „българи” и мюсюлмани”, на… какво ли не. Да не говорим за „политическото” разделение. И слагам политическото в кавички, защото у нас то е само форма на разделение и в никакъв случай на принципи. Най-яркият факт – „социалистическото” правителство на Станишев, което въведе една от най-либералните фискални политики в Европа?!?
Като в основата на възможността всичко това да НИ доминира е … в промитите ни мозъци.
Още с майчиното мляко сме засукали, „аз съм никой”, „от мен нищо не зависи”. Така са ни учили, защото това се иска от нас.
И в тази игра няма „народ” и „интелигенция”. И двете категории са еднакво индоктринирани.
Ако смятате, че „пресолявам манджата” относно „интелигенцията”, то моля да анализирате поведението на хората от БАН! Вероятно поне 70% от тях си дават сметката, че тази чисто социалистическа структура се нуждае от реформи. Виждали са и знаят как „наште” фактически гонят кадърните учени или поне им правят живота такъв, че сами да си отидат овреме от… напр.цироза, инфаркт, инсулт или нещо друго подобно.
Ето ви я масовата шизофрения. Те знаят, че „правителството” и „пожарникарят” , нямат капацитет да направят реформа в науката. И въпреки това, те – квалифицираните – не предлагат нищо съществено за да стане реформата?!?
И за да няма съмнение, че имам нещо против БАН конкретно, ще спомена, че същото е в областта на здравеопазването, образованието, сигурността, полицията, правораздаването…
Има хора, които могат и знаят, но тях ги няма с техните разработки в публичното пространство.
Има бизнесмени, започнали от нулата, които с цената на 14часа дневно, седемдневен труд по 360 дни правят икономиката честно и почтено. Но и тези 20-30% ги …няма…
Има хора като Хайри Лошев, Златко Енев, Ивайло Велев и още няколко стотин., които се опитват да правят гражданско общество, но и тях ги…няма.
Всичко казано дотук не е проблем да го проверите като фактология. То е на един клик разстояние от вас. Пък го и знаете от собствен опит.
Най-тежкият проблем по същество не е дори мафията удушила страната.
Най-тежкият и сериозен проблем е в … мозъците ни.
Да УСЕТИМ ОТГОВОРНОСТТА и ОПИЯНЯВАЩАТА МЪЗМОЖНОСТ, че нещата зависят от нас като ГРАЖДАНИ.
Но не е „гражданска” позиция да „оплюеш” този или онзи.
Гражданска позиция е да ПРАВИШ. Да разработиш цялостно виждане за даден проблем, да обосновеш модел, да увличаш хората около теб в граждански каузи…
Мислейки за УТРЕ!
Източник: http://ideabglab.eu/
Силно написано! Благодаря и за линка – интересно е да се прочете 🙂
Явно, дори 20 години са достатъчни да изтрият спомените.
Дължа повече доказателства за тезата си.
В тази връзка припомням, че:
1.Един от най-достоверните методи за качествени социологически изследвания е биографичният.
2.Настоящият елит е продължение на миналото си.
3. Гледната точка за всяко явление е различна, в зависимост от наблюдателя.
Когато става въпрос за процеси свързани с тоталитарното ни минало, от осочена важност е тази гледната точка. Дали глегаш на процесите от страната на ръката която държи сопата или от гледната точка на онзи, за когото /потенциално/ е презназначена сопата.
Аз съм изложил моята гледна точка.
Според нея, ние не сме и започнали да прочистваме мисленето си от митологемите на соц.елита.
Според гледната точка на Вени Марковски – Сергей Станишев е бил … основател на първото дисидентско списание.
http://veni.com/1985-87.html
Който може и иска – да прочете.