Днес 23 декември българската православна църква почита паметта на Св. преподобни Наум Преславско-Охридски. На тази дата църквата тържествено отбелязва и деня на свети десет критски мъченици. Тази година се навършват 1100 години от успението на Св. преподобни Наум Охридски.
Житие на свети преподобни Наум Охридски
Успение на св. Наум ОхридскиСв. преподобни Наум Охридски бил българин от благороден произход. Като оставил всичко, последвал славянските равноапостоли св. Кирил и Методий в Моравия и Рим, където папа Адриан ІІ го ръкоположил за свещеник.
Подир смъртта на св. Методий той заедно със св. Климент се отправил за България, където българският цар Борис-Михаил го приел с радост. Св. Климент като учител на славянска писменост изпратил в югозападната част на държавата, а св. Наум останал в тогавашната столица Плиска.
В 893 г. на историческия църковнонароден събор било решено българската столица да бъде пренесена в Преслав. На същия събор Симеон Велики бил провъзгласен за цар вместо приелия монашество св. Борис–Михаил, а св. Климент бил ръкоположен за епископ. Тогава на негово място за учител бил назначен св. Наум, който работил там седем години. После той построил манастир на брега на Охридското езеро на името на св. Архангели и живял в него десет години.
Преставил се в Господа в 910 г., след като приел монашеско пострижение непосредствено преди смъртта си. Погребали го на северната стена на храма, където мощите му и досега почиват неоткрити, защото, колкото пъти се опитвали да отворят гроба му, преподобният не позволявал това. От външната страна на храма е пристроена стаичка, в която нощуват болни и получават изцерение.
Св. Наум Преславско-Охридски бележит просветител
Наум е книжовник – един от петимата най-близки и предани ученици и сподвижници на славянските първоучители Кирил и Методий. Той израства в Мизия. Участва в Моравската мисия на Кирил и Методий. По време на пребиваването си в Рим (края на 867 или началото на 868) е ръкоположен от папа Адриан II за свещеник. След смъртта на Кирил (февруари 869) Наум заминава за Панония и Великоморавия заедно с Методий и другите ученици, където участва в драматичната борба с немското духовенство. След смъртта на Методий (885) се завръща в България заедно с Климент и Ангеларий. Радушният прием на княз Борис I и всестранната подкрепа на българския владетелски двор в Плиска му осигуряват благоприятни условия за работа. Той става един от най-вдъхновените организатори на Преславската книжовна школа (886-893). През 893 г., когато Климент Охридски става епископ на Дрембица, Наум Охридски напуска Преслав и заема неговото учителското място в областта Кутмичевица в град Девол (дн. несъществуващ град в южна Албания) (893 – 900 г.). Около 900 г. се оттегля в манастир край Охрид, където продължава просветителската си дейност. През 905 г. изгражда свой манастир, известен днес като „Св. Наум“. На смъртния си одър приема монашеската схима. 
В своята обител на 23 декември 910 г. бележитият просветител и благодетел на българския народ починал, погребан от своя „брат, другар и състрадалец“ епископ Климент Охридски. Гробът му е запазен и до днес в нарочен параклис вдясно от олтара на манастирската църква. Погребан е при северната страна на храма, където мощите му и досега почиват неоткрити. Скоро след това е канонизиран.
Въпреки че църквата е преустроявана на два пъти, издигнатият от Наум храм се е запазил като централно помещение на сегашния. Тази оцеляла до наши дни църква, с гроба на Наум Преславско-Охридски и с високохудожествените си стенописи от 1806 г., дело на зографа Търпо Константинов от гр. Корча (вероятно дебърски майстор, заселен там, или потомък на дебърски заселник), в които централно място заемат образите на княз Борис-Михаил, на светите Седмочисленици – Кирил, Методий, Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий, отделно на Наум, Климент и княз Йоан-Владимир, е най-вълнуващият пантеон на Първото българско царство и на неговия Златен век.
Не, не е останал презвитер Наум Преславско-Охридски без помен и възхвала. Никой българин не е забравил, че той е един от първомайсторите, заложили в Преслав и Охрид основите, върху които се гради българската култура оттогава и до днес. И навеки.
