София /КРОСС/ Има много текстове в Изборния кодекс, които са Достойни за повторно обсъждане. Това заяви президентът Георги Първанов по време на дискусия на проекта АБВ. По думите му стана ясно, че той най-вероятно ще се възползва от правото си да наложи вето върху кодекса, предаде репортер на Информационна агенция КРОСС. Първанов уточни, че предстои детайлно да обсъди новия закон с юридическия си екип.
„В този кодекс се претоплят в голяма степен познати норми и подходи, а част от тях трасират пътя към вземането на своеобразна „изборна зестра”, както го наричам аз, а други го назовават служебна победа”, коментира той.
Първанов видя в изборния закон като единственото положително нещо обстоятелството, че правилата за изборите за първи път не се приемат в 12 без 10, както е било досега.
Според него обаче предизборните правила не са основният лост за връщането на доверието на хората към политиците. С този кодекс по-скоро и допълнително ще бъдат демотивирани избирателите, смята държавният глава.
„Когато чрез политиката сме ликвидирали здравеопазването, образованието и накрая лишим хората от възможността да избират пряко човекът, който тича да им върши работата, как ще ги накараме да пуснат бюлетина. Това е невъзможно”, коментира Първанов приетият текст в кодекса, според който кметовете на малките села ще бъдат назначавани.
Първанов отново настоя да отпадне възможността за дарение от юридически лица за предизборните кампании на партиите. Според него е необходимо да се създаде публичен регистър за финансирането преди изборите, за да има гаранция и контрол върху кампаниите на участващите партии.
По думите на държавния глава преброяването на населението през следващата година трябва да бъде използвано, за да се изчистят избирателните списъци от т.нар. фантоми.
Необходимо е също така да бъде предотвратено срастването на частния, финансовия и корпоративния интерес с политиката. За това трябва да се осъществи смяна на политическия модел, настоя Първанов.
© CROSS Agency Ltd.
„Когато чрез политиката сме ликвидирали здравеопазването, образованието и накрая лишим хората от възможността да избират пряко човекът, който тича да им върши работата, как ще ги накараме да пуснат бюлетина. Това е невъзможно”, коментира Първанов приетият текст в кодекса, според който кметовете на малките села ще бъдат назначаванил – ето едно наистина МЪЖКО изказване на Първанов! Вземете само тази част, която стига до „хората“, за да разберете възторга ми… 😉
И в същото време малко по на Запад се приема това:
Един милион граждани могат да предлагат европейско законодателство
news.bg
Един милион граждани на ЕС ще имат право да поискат от Европейската комисия да изготви ново законодателство, след като Парламентът одобри на 15 декември текста за т. нар. „гражданска инициатива“, която беше въведена с Договора от Лисабон.
Подписите за инициативата трябва да бъдат събрани от най-малко седем държави членки. Парламентът вложи големи усилия този инструмент да стане колкото се може по-достъпен за гражданите, намалявайки бюрократичните изисквания в новото законодателство.
Текстът, по който има споразумение със Съвета, беше приет с 628 гласа „за“, 15 „против“ и 24 „въздържали се“.
Как точно ще функционира гражданската инициатива?
Гражданската инициатива беше едно от нововъведенията на Договора от Лисабон, като съгласно неговия текст, един милион граждани могат да поискат от ЕК да изготви ново европейско законодателство.
Според новото законодателство (което урежда практическото приложение на инициативата), „граждански комитет“, съставен от хора от най-малко седем държави членки, може да регистрира инициативата и да започне събиране на подписи, като Комисията преди това трябва да даде първоначална оценка за нейната допустимост.
Всяка инициатива има срок от 12 месеца за събиране на необходимите един милион подписа (на хартия или онлайн), които трябва да идват от поне една четвърт от държавите членки. Във всяка държава членка трябва да бъдат събрани поне минимален брой подписи, за да може тя да се счита за част от тази една четвърт – от 3 750 за Малта до 74 250 за Германия (12 750 за България).
Държавите членки отговарят за проверката на валидността на подписите на поддръжниците, като те могат да изберат каква информация е необходима във всяка страна за тази проверка (най-често номер на документ за самоличност).
За да имат правото да подкрепят дадена гражданска инициатива, поддръжниците трябва да са граждани на ЕС и да са на възраст, на която имат право да гласуват на изборите за Европейски парламент.
В крайна сметка, когато Комисията получи дадена гражданска инициатива, тя трябва „незабавно“ да я публикува на своя уебсайт, да се срещне с организаторите и в срок от три месеца да изложи своите окончателни правни и политически заключения, както и действията, които смята да предприеме – ако има такива – и причините за решението дали да ги предприеме или не.
Основни постижения на европейските депутати
Основната цел на членовете на ЕП беше да направят гражданската инициатива възможно най-опростена и достъпна за гражданите. Те успяха в крайна сметка да постигнат своите основни искания – проверката за допустимост да се извършва преди започването на събиране на подписи (а не както беше първоначалното предложение – след събирането на 300 000 хиляди подписа), както и минималният необходим брой държави, подкрепили инициативата, да бъде намален от 1/3 до ¼.
В заключение, благодарение на усилията на депутатите, в законодателството залегнаха следните правила: Комисията ще подпомага организаторите, като ще изготви „всеобхватно и лесно за използване“ ръководство относно гражданската инициатива, както и безплатен софтуер с отворен код за онлайн събирането на подписи.
Очаква се Съветът да одобри новото законодателство в следващите няколко седмици. След това държавите членки ще разполагат с една година, за да го включат в националното си законодателство. Гражданите на ЕС трябва да могат да внасят инициативи от началото на 2012 г.