Автор: Иван Бакалов /E-vestnik/
Учени от цял свят, сред които 5 нобелови лауреати (до събота) и 4 носители на наградата „Фийлдс” (наричана още Нобелова награда за математика), са подписали писмо в защита на българската наука.
Професори и доктори на науките от цял свят са написали и лични писма до премиера Борисов и председателката на парламента Цецка Цачева, с които им обясняват, че е огромна грешка орязването на бюджета за БАН и науката в България (виж извадки от писмата по-долу).
Писма до премиера Борисов са писали и цели научни организации. Отделно има писма в подкрепа на БАН от най-авторитетните академии и научни общества в света (виж по-долу).
Нобеловите лауреати, подписали писмото, са:
Андре Гейм, носител на Нобелова награда по физика 2010 (заедно с Константин Новоселов). В момента работи в Манчестърския университет във Великобритания.
Дейвид Грос, носител на Нобелова награда по физика 2004 (заедно с Хю Дейвид Полицър и Франк Уилчек). В момента е директор на катедра по теоретична физика в Калифорнийския университет, Санта Барбара, Калифорния.
Алексей А. Абрикосов, носител на Нобелова награда по физика 2003 (заедно с Витали Гинзбург и Антъни Легет). В момента работи в Националната лаборатория Брукхейвън, в Ъптън, щат Ню Йорк.
Жорес И. Алферов, носител на Нобелова награда по физика 2000 (с Херберт Крьомер и Джак Килби). До 2003 е директор на Физико-техническия институт А.Ф. Йоффе към Руската академия на науките.
Шелдън Глашоу – Нобелова награда по физика 1979 (заедно с Абдюс Салам и Стивън Уайнбърг)
Много на брой големи авторитети в един глас дават само един съвет: не разрушавайте науката. Всички споменават за добрата оценка на БАН, дадена от ALLEA (Европейска федерация на академиите на науките) и ESF (European Science Foundation – Европейска научна фондация), и за това, че БАН е водещият български център за научни изследвания. Учените също са единодушни, че лесно и бързо се разрушава, но трудно и бавно се създава продуктивна научноизследователска база.
Под писмото, публикувано на български и на английски в сайта http://www.science.nauka2010.com/ са се подписали общо над 6000 учени от цял свят и България.
Сред хората, които подкрепят науката и БАН, са някои от най-известните имена в различни области и водещи в своите научни специалности от институти и лаборатории като ЦЕРН, Швейцария, университети като Харвард, Оксфорд, Принстън, Колумбия и др.
Българските умове по света
Най-зебележителен е отделен списък от близо 500 български учени-емигранти в Америка, Европа и другаде по света, които работят в тамошни университети и институти. Те са написали свое отделно писмо.
От списъка на учените емигранти човек изненадващо добива представа как българските умове са се пръснали във водещи световни университети като: Харвард, Калтек (California Institute of Technology), Принстън, университета Колумбия, Кеймбридж, Оксфорд, Гьотинген, университетите Браун, Джонс Хопкинс, Макгил и мн. др.,
Парижката обсерватория, включително университети и нститути в Австралия, Бразилия, Хонконг и др.
Те са избрали да правят научна кариера в чужбина, поради оскъдните условия у нас, но с подписа си подкрепят да се запази и сегашния мизерен бюджет за науката в България.
В писмото те казват (то се разпраща на английски в научните общности по света):
„…С малки изключения, изследователският потенциал на страната е концентриран в институтите на БАН и Софийския университет. С около 17% от изследователите в страната, БАН сам дава 60% от научните резултати, а 30% идват от Софийския университет.
…Академията е доведена до колапс. През тази година 700 изследователи са напуснали Академията, а малкото останали млади хора със заплати намалени до минималната, са готови да напуснат масово.
…Поразително е да ставаме свидетели как страна член на ЕС с уважавана история в образованието и науката, запада до общество с необразовано население, годно само за неквалифициран труд, където образованите и способните виждат своето бъдеще извън родината…”
Дългият списък от български учени в чужбина е тъжна илюстрация за ставащото в България.
Писмо до председателя на БАН със загриженост и подкрепа е изпратено от The Royal Society – Кралското научно дружество в Лондон, основано 1660 г., на което председател е бил Исак Нютон, а членове -Франклин, Максуел, Фарадей, Ръдърфорд, Дирак и др. големи учени от Великобритания и извън нея.
Из писмата до Борисов
До премиера Борисов в защита на БАН са писали и от The British Academy (Академия за социални науки и изкуство). В писмото се казва:
“Инвестирането в знанието е инвестиране в бъдещето на Вашата страна, която трябва да може да разчита на уменията на своите граждани. Съхраняването на културното наследство – материално и нематериално – съхранява един жизненоважен национален ресурс, от който ще искате да черпите. Висшите училища и научноизследователските умения лесно се разрушават, но са нужни много години за да се изградят отново.”
Други организации, които са писали до премиера Борисов в защита на БАН са ALLEA (All European Academies – Европейска федерация на академиите на науките, Euroscience (организация на европейските учени) и от няколко други академии и организации.
От Европейска федерация на академиите на науките (ALLEA) пишат на Борисов:
“…Позволете ми да повторя заключенията на комисията, извършила международната оценка (на БАН – б. а.): държавата може само да спечели, ако инвестира в силните позиции, които БАН вече е завоювала в национален и международен план; недофинансирането трябва да бъде прекратено и да бъде подкрепено кариерното развитие на младите учени. За да изведете Вашата страна от световната икономическа криза, аз се надявам, че ще оцените ключовата важност да поддържате една стабилна национална научноизследователска база.“
Проф. Д-р Норберт Пиетрала, директор на Института по ядрена физика към Техническия университет в Дармщат, пише до Борисов:
“Институтът ми, например, ще се радва да наеме най-добрите, специално подбрани български ядрени физици, чийто принос ще бъде завинаги загубен за България, ако това се случи. Тази загуба ще намали способността на България за научни и технологични иновации и по този начин ще задълбочи и продължи българската криза.
Изпращам това писмо и до германския Министър на образованието и науката, Проф. Д-р Анет Шаван, за да съм сигурен, че тя знае за потенциалния спад на българската наука в Европа.“
Проф. Щефан Шилер, шеф на Институт по експериментална физика към университет “Хайнрих Хайне”, Дюселдорф пише на Борисов:
“…С голяма тревога следя новините за планираното реструктуриране на Българската академия на науките. Мога да кажа, че съм сътрудничил с един от научно-изследователските й работници – XXX, около десет години. Работата ми не би била възможна без неговия принос, и е довела до резултати публикувани в международните експертни научни издания и обучението на много млади учени, които в момента са продуктивни излседователски работници в индустрията или академичната общност.
…Всеки, който е бил зает в науката знае, че изграждането на продуктивна научна организация – особено в днешно време, когато развитието в науката е изключително високо – отнема десетилетия.
…Светът вече е ставал свидетел на разрушаването на работеща научна структура – в бившия Съветски съюз. Нивото на едно време първокласна изследователска работа сега се е сгромолясало. Най-лошото е, че младото поколение не гледа на науката като на интересна възможност за кариера. Това е ужасно. Моля ви, не правете същата грешка!”
Професори по физика от университета в Сиена, Италия, казват в писмото си до Бойко Борисов и Цецка Цачева:
„Като участници в многогодишно международно сътрудничество с учени от БАН сме имали възможността да спечелим от техните умения, да оценим и да се възхитим от научните познания на колегите ни от София, чиято работа, освен че е добре призната по света, е била и все още е жизненоважна за успеха на експериментите и обучението на студентите ни.
…Ние сме сериозно загрижени за предложеното намаляване на бюджета и за политическата реорганизация на Академията, които вашето Правителство смята да одобри: всяко ограничение или намаление на финансирането на Академията е рана за българската култура и за българските граждани и тяхната надежда да се справят с тази международна икономическа криза, но това ще нанесе тежка вреда и на европейската наука.
Искате ли да бъдете запомнени като тези, които разрушиха такова българско съкровище? Моля, спрете намаляването на бюджета на Българската академия на науките!
…Това е истинска катастрофа. Ако не бъде спряна или смекчена, тя ще разруши научния растеж на млади, мотивирани хора, ще доведе до намаляване на научното познание в страната и ще бъде подарък за страните, които ще приемат млади и умни хора от България…”
На фона на тази подкрепа за българската наука от авторитети от цял свят, премиерът Борисов неотдавна пак заяви, че институтите на БАН трябвало да бъдат по-близо до производството, че академията била недостатъчно ефективна и дейността й не отговаряла на международните стандарти и на изискванията на бизнеса, и на обществото. Така премиерът противоречи на експертната оценка дадена на БАН от ALLEA и ESF и мненията в писмата, и показва, че той няма никакво разбиране за фундаментална наука и наука въобще.
Разбира се, тази безпрецедентна глобална акция в защита на БАН и науката е загърната с пълно медийно мълчание от обслужващите правителството вестници и телевизии.
www.e-vestnik.bg
