Автор: ИВО ИНДЖЕВ
Освен с международния скандал около неизбираемата в Европа за европейски комисар Румяна Желева, още с “нещичко” подобно се прославихме по подобен начин в световните медии през 2010-та година. “Прочухме се” с претенциите да възпроизведем на родна земя…Ерусалим. Такъв вече щял да бъде Созопол.
Обявихме най-тържествено, че в Созопол са открити свети мощи на светеца Йоан Предтеча (подобни претенции за домакинство на светите мощи на християнския мъченик има на още дузина места по света, но никъде те не са се превръщали в нещо като държавна политика за привличане на туристи – доста фарисейско е!).
Така рече археологът откривател и министърът без портфейл и задръжки Божидар Димитров не само даде бюрократичната си божидарствена благословия, но дори нарече българския народ “шибан” заради неверието му в такива полезни чудеса.
Посмяха ни се на воля в разни германски и други западни медии. Обърнаха ни внимание и отвъд океана. “ Уолстрийт джърнъл” се подигра как ще си решаваме икономическите проблеми с помощта на Йоан Кръстител, с чиято благословия сме искали да въртим успешна туристическа далавера.
В прав текст такива намерения обяви премиерът Борисов, който предположи, че руските православни туристи ще се втурнат на тълпи към реликвата. И за по-убедително нареди тя да бъде доставена в София като част от шоуто по посрещане на един виден православен турист – Владимир Путин, пристигнал в българската столица на 13 ноември за освещаване на подписите под предсказуемото руско чудо “Южен поток”, осъдено да стане реалност с помощта на българските чудотворци.
Това се случи тук през 2010-та година, защото у нас подобни “чудеса” са възможни. Но едно е да учудиш света ( до смях) с такива номера у дома, друго е да се опиташ да постигнеш нещо подобно навън, където не “командваш парада”. Това е видно от конфузната ситуация, в която името на България отново е скандално замесено в чужбина поради неадекватната преценка на хората, които избираме да ни представят тук и по света. Ето какво се случило:
Рим връща плочата на Борисов
(Дойче веле)
Ватиканът връща обратно благодарствена плоча на Борисов, предназначена за българската черква в Рим. Златните букви върху нея били твърде големи, както и претенциите на българите да бъде инсталирана на централната стена.
В един горещ летен ден на отиващата си 2010 година десетина лимузини със затъмнени стъкла, ескортирани от моторизирани полицаи, разчистиха претъпкания с туристи площад „Треви“, където се намира черквата „Св. Винченцо и Анастасий“. В 35-градусовата жега, захлупила Рим, полицаи със сигнални свирки и бодигардове в тъмни костюми подсигуряваха българския премиер и придружаващата го делегация от политици, някои от които бяха дошли със съпругите си.
Медийният шум – по-важен от всичко
Внушителната група донесе плоча, която трябваше да увековечи „признателността на българския народ и на министър-председателя Бойко Борисов“ към покойния папа Йоан Павел Втори, който предостави черквата за ползване от българската общност в Италия в определени часове. Плочата тогава бе само осветена от православен свещеник. Задържа се на временен статив няколко часа, после българското църковно настоятелство я прибра до второ нареждане.
За да бъде официално монтирана, се изисква разрешение от Ватикана. Разрешение, за което българските управници не бяха помислили до последния момент. Главните им мисли очевидно се въртяха около медийното отразяване на събитието. Нека да припомня, че премиерът и министърът на културата водеха със себе си голяма група журналисти от главните български медии.
За да се инсталира каквото и да е върху архитектурен или културен паметник във Вечния град, се иска изрично разрешение от институцията за опазване на културното наследство. И такова разрешение се получава само в извънредни случаи. Като начало трябва да се внесе детайлиран проект, после се чака за одобрение. Представителите на София се сетиха за всичко това едва, след като премиерът докара в Рим плочата, а българските медии обявиха поставянето й в храма за свършен факт. А процедурата по експертизата отнема седмици, дори месеци. Освен това, промени във външния вид на архитектурния или културен паметник се допускат единствено, ако не контрастират с епохата и стила му.
Висока, тежка, златна
Плочата от името на Бойко Борисов се издига на околко метър височина, тежи стотина килограма, изписана е с огромни златни букви… Всичко това влиза в тежък контраст с патинираните от времето, приглушени надписи в църквата. Форматът и стилът на София стъписаха експертите по опазване на културното наследство.
Още по-стъписани са домакините от Ватикана, на които е поверен храмът. Викариатът на Рим дори не бил потърсен предварително за мнение, тамошните специалисти нямали никаква представа какво съдържа текстът на кирилица. Светият Престол преглътна обидата, че не е потърсен своевременно, но не прие грандоманския надпис и още по-грандоманските претенции плочата да бъде инсталирана на централната стена. Викариатът уведоми българското посолство във Ватикана, че не разрешава да се постави плоча в този вид и размер. В същия дух е и отговорът на институцията за опазване на културното наследство. Черният Петър остава в ръцете на българския премиер…
Източник: http://ivo.bg/
Ч.Н.Г. на всички!
Статията на Иво Инджев заслужава адмирации и малко размисъл… Колкото по-рано държавата се освободи от проводници на невежството и крайно лошия вкус на хора като Божидар Димитров, толкова по-добре.