Повече скандали отколкото политика през отминаващата година
Шум от въздуха
С него започна ексклузивната политически 2010 г. Само благодарение на дипломатическия си паспорт лидерът на „Атака“ Волен Сидеров се е отървал от временен арест на летището във Франкфурт на Майн, съобщи „Дойче веле“.
Германската авиокомпания „Луфтханза“ (Lufthansa.com) е подала жалба срещу него за нанесени обиди. Според разказа на медията 53-годишният български политик се качил в самолета на германската авиокомпания, пътуващ на 3 февруари следобед от София за Франкфурт на Майн, но отказал да се подчинява на реда в самолета и се държал доста предизвикателно.
Стюардесата се опитала да го успокои, но не успяла. С неуспех завършили и опитите на самия пилот. През целия полет Сидеров хвърлял храна в коридора и обиждал персонала, наричайки членовете му „нацисти“ и „антисемити“.
„Няма да ми заповядва някаква си русокоса арийка!“, изкрещял според представител на „Луфтханза“ Сидеров на стюардесата, помолила го да се държи прилично.
На летището алармираните от екипажа полицаи вече чакали самолета на самата писта и извършили проверка на документите на Сидеров в самия самолет.
Лидерът на „Атака“ бил пиян и продължил да сипе ругатни и по адрес на полицаите, според говорители на „Луфтханза“. Полицаите били принудени да пуснат българския политик заради показания от него дипломатически паспорт. По-късно Сидеров поднесе извинения на компанията и те бяха приети.
Скандали с нежни имена
Пак в началото на годината се разрази голям скандал след изслушването в Европарламента на кандидата ни за еврокомисар по бедствията Румяна Желева, която по това време заемаше поста външен министър.
Освен че не успя да отговори адекватно на въпросите по своя ресор, тя беше подложена на кръстосан разпит от евродепутатите заради бизнес начинанията си. Последвалият скандал доведе до оттеглянето на кандидатурата й за еврокомисар, както и до оставката й като външен министър.
Това пък позволи на политическия небосклон да изгрее дотогавашният вицепрезидент на Световната банка Кристалина Георгиева, която в ЕК отговаря за хуманитарната помощ и реагирането при кризи и беше избрана за „Европеец на годината“ и „Комисар на годината“ в ежегодния конкурс, организиран от европейското издание „Юръпиън войс“.
Едно бебе и една невалидна диплома разлюляха страната пред октомври. „Собстеничката“ им – доскорошната ръководителка на ДФ „Земеделие“ Калина Илиева, беше сравнена дори с руската шпионка Ана Чапман, след като се оказа, че е шпионирала за ОЛАФ и шефа си – земеделския министър Мирослав Найденов.
Критата дълго време бременност, под предлог че става дума за здравословни проблеми, стана причина, дни след като роди бебето си, тя да бъде освободена от поста. Скандалът се разрази с пълна сила обаче, след като в. „168 часа“ написа, че Илиева ще бъде разследвана от полицията в Германия заради фалшифициране на дипломата си за завършено висше образование.
В писмо Гизела Хютингер, пресаташе на Висшия институт по техника и икономика в Берлин, отговори на официалното запитване от медията, че Илиева не е завършила образованието си в института. Това по-късно беше потвърдено и пред българските власти, а прокуратурата започна разследване.
Малко по-късно „български скандал“ разклати стола на италиански министър. Поискаха оставката на културния министър Сандро Бонди заради награда на кинофестивала във Венеция за режисьорския дебют „Сбогом, мамо“ на привлекателната българска актриса Мишел Бонев.
Мнозина определиха приза за „изфабрикуван“, като според опозицията за него рамо дал сам премиерът Силвио Берлускони, на когото Бонев била „скъпа българска приятелка“. Италианските медии цитират разговор между италианския културен министър и генералния директор на министерството, според който те имали задача „отгоре“ да окажат топло внимание на актрисата.
Премиерът Бойко Борисов пък призна по-късно, че не е бил достатъчно внимателен, когато е подписал заповед за командировка на културния министър Вежди Рашидов до Италия през септември т.г., Рашидов пък прие оставката на шефа на Националния филмов център Александър Донев, искана от киногилдиите заради начина на разпределение на парите за кино и предизвикалото скандал финансиране от българска страна на „Сбогом, мамо“.
„Първанов с кой ли министър няма проблем?!“
Тази реплика на премиера Бойко Борисов може да се определи като емблематична за споровете на държавния глава Георги Първанов с доста от министрите.
През август върховният главнокомандващ влезе в тежък конфликт с министъра на отбраната Аню Ангелов за това кой да оглави военното разузнаване.
Според канцеларията на държавния глава той „разбрал от медиите“, че има персонално предложение на Министерския съвет за нов директор на служба „Военна информация“. Ангелов обяви, че е информирал президента за кандидатурата на комодор Валентин Гагашев за шеф на службата, но така и не получи отговор.
Предишно предложение на министъра – за Динчо Карамунчев – също бе отхвърлено от президента. За сметка на това обществено достояние станаха опитите на Първанов да наложи свой кандидат – съветника си по военната сигурност Николай Николов. В крайна сметка Ангелов заобиколи Първанов и назначи на поста цивилен – Веселин Иванов, което не изисква съгласуване с президента.
Преди това, в началото на март президентът поиска оставката на финансовия министър Симеон Дянков. Държавният глава настоя Дянков да изясни позицията си или веднага да подаде оставка заради твърденията си в Шоуто на Иван и Андрей по Нова телевизия. Тогава на въпрос „Млад милиардер ли е Първанов?“, Дянков отговори „Не, не е млад“.
Последвалата среща между двамата, поискана от Дянков, започна с лични обяснения и завърши с остри политически обвинения от страна на държавния глава. За всичко това информацията дойде от стенограмата, предоставена от президентството, която стана причина за първия опит за импийчмънт у нас.
Премиер срещу президент
Не по-малко цветисти бяха репликите, разменени през годината между държавния глава и министър-председателя. Още след скандала между Първанов и Дянков Борисов заяви: Президентът ми заби нож в гърба.
Първанов почва война с атака, каквато не е водил срещу правителството на тройната коалиция, отбеляза Борисов и изрази съжаление, че президентът не е оценил желанието му да сложи точка на този конфликт.
Действията на държавния глава породиха и искането за импийчмънт с мотив, че при срещата си с вицепремиера Първанов е нарушил Конституцията, според която „никой не може да бъде следен, записван и подслушван без негово съгласие“. За отстраняването гласуваха ГЕРБ, „Атака“, „Синята коалиция“ и трима независими, а БСП и ДПС бяха против, което се оказа достатъчно Първанов да остане на поста.
След множество критики към отделни актове на правителството през годината в интервю за в. „24 часа“ в началото на декември държавният глава отбелязва, че агресията на премиера нараствала обратно пропорционално на резултатите в управлението и Борисов търсел начин да избие в публично-медийна агресия.
Георги Първанов открито се подигра на Борисов като твърдейки, че било най-логично следственият Алексей Петров, да бъде кандидат за президент на премиера. „С него са бизнес партньори, т.е. имат си доверие от началото на прехода“, заяви президентът през декември.
В самия край на годината пък президентът Първанов отправи обвинение към МВнР, че е скрита поканата за инагурацията на Дилма Русеф, на която ще присъства премиерът Бойко Борисов.
През декември правителството предложи на президента, който сам е сътрудничил на ДС, да отзове всички посланици, свързани с бившите служби.
Въпреки че държавният глава публично се потивопостави на тази идея с аргумент, че се съди с двоен аршин (заради към онзи момент все още министър Божидар Димитров), МС излезе с идеята президентът поименно да подпише укази и да бъдат върнати посланиците в България, където да работят във външното министерство, докато стигнат пенсионна възраст.
Дългата скамейка с подготвени кадри на ГЕРБ
С множество скандали бе съпроводено и пребиваването на историка Божидар Димитров на поста министър без портфейл. Министърът на българите в чужбина стана известен и в чужбина с непремерените си изказвания.
В началото на годината той предизвика дипломатически скандал, като заяви, че България ще даде зелена светлина за членството на Турция в ЕС при условие, че бъдат изплатени 10 млрд. долара компенсации за тракийските бежанци. Думите на Димитров станаха повод премиерът Бойко Борисов да му отправи последно предупреждение.
Няколко месеца по-късно друго изказване на Божидар Димитров отново предизвика скандал. В интервю за в. „Дневник“ той нарече българския народ „шибан“.
Причината за гнева на Димитров беше скептичната реакция на археолозите в България към находка, която министърът обяви за мощите на Йоан Кръстител.
В крайна сметка Димитров напусна поста си не заради непремерените изказвания, а заради досието си в Държавна сигурност, след като се разрази скандала с принадлежността на висши български дипломати към репресивния апарат на социалистическа България.
Една от постоянните звезди в скандали тази година бе депутатът от ГЕРБ Лъчезар Иванов. Първо името на Иванов бе намесено в скандал заради негово пътуване заедно с бившия здравен министър Божидар Нанев до САЩ на разноски на две неправителствени организации, свързани с компания за биологични транспланти.
После на Иванов му се наложи да се откаже от постовете си като шеф на здравната комисия в НС, зам.-председател на парламента и председател на Софийската организация на ГЕРБ, след като се опита да спре репортаж на Нова телевизия, показващ охолния живот на негов приятел – митничар.
През последния месец на годината Иванов отново успя да блесне, след като се оказа, че е част от групата народни представители, които напуснаха парламента в работно време заради обещани скъпи телефони.
Мероприятието се оказа журналистическа провокация, а от ръководството на управляващата партия изпаднаха в затруднение, тъй като се оказа, че на депутатите не може да бъде наложена санкция за подобно провинение.
В крайна сметка осемте депутата от ГЕРБ, които се изкушиха от предложението на журналистите, се съгласиха да дарят половината си декемврийска заплата за благотворителност. Все още не е ясно дали депутатите от останалите парламентарни групи, включили се в събирането, ще бъдат наказани по някакъв начин.
Случаят „Горна Оряховица“
Вътрешният министър Цветан Цветанов успя да развали отношенията си с лекарското съсловие, след като изчете в Народното събрание разпечатки от разговори между лекари в Горна Оряховица. Медиците бяха арестувани по подозрение, че са замесени в смъртта на новородено, но по-късно бяха освободени поради липса на доказателства.
Въпреки това Цветанов изчете СРС-тата в парламента, което му навлече гнева не само на лекарското съсловие, но и на няколко политически сили. Последвалата експертиза не можа да даде категоричен отговор дали бебето е било живородено, в следствие на което Цветанов бе принуден да се извинява.
Имотите
РЗС обвини на 15 октомври вътрешния министър Цветан Цветанов, че семейството му за периода 2007-2008 г. е придобило няколко имота на обща стойност над 462 хил. лв. Сред тях са два апартамента и два гаража в столичния квартал „Изток“, продадени на Цветанов от фирмата „Ти Ви Би“ ООД, собственост на Тодор Бояджиев – съдружник със сина на депутата от ДПС Рамадан Аталай, твърди народният представител Емил Василев.
Според изводите на РЗС тази сделка „показва обвързаност между сегашните управляващи и обръчите от фирми на ДПС“. Всичко е декларирано; всички платени пари са преведени по банков път, произходът на всеки лев във влоговете може да бъде проверен, категоричен беше вътрешният министър.
Народното събрание отказа на РЗС да бъде създадена парламентарна анкетна комисия, която да разследва „незаконно забогатяване, търговия с влияние и противозаконни действия“. Изпълнителният директор на НАП Красимир Стефанов заяви, че комисията се самосезира и ще провери имотното състояние на вътрешния министър.
По-късно макар и в отговор на отправени към самия него критики, бившият вътрешен министър Румен Петков заяви, че в МВР наричали Цветанов Цецо Шестака, заради притежавани от него шест апартамента.
На 27 октомври пак РЗС изнесе данни, според които председателят на Столичния общински съвет Андрей Иванов в различни периоди е бил собственик като физическо лице на 43 имота на обща стойност около 10 млн. лева, с които извършвал сделки. Става въпрос за магазини, къщи, апартаменти, бинго зали, чейндж бюра и др.
Иванов не отрече собствеността си върху 14 имота, но не успя да изброи всички. Каза още, зад купуването им стоят 120 години трудов стаж. „Тъй като съм единствено дете, това е трудовият стаж на майка ми и на баща ми.
Аз имам 20 години трудов стаж, плюс трудовия стаж на съпругата ми“, обясни председателят на СОС. По думите му декларацията, подадена в Сметната палата в началото на 2008 г., съдържа цялата информация за имотното му състояние.
Магистрати с бедни роднини
Докато съдебната система още се тресеше от скандала с т.нар. Красьо Черния, разразил се миналата година, гръмна бомбата с бедните роднини на висши магистрати, който получили разрешения за строеж на първа линия в черноморския курорт Приморско, след като се регистрирали като жители на града и „крайно нуждаещи се“.
Веселото село
Това е името на незаконното митничарско селище, което беше открито при една от обиколките на данъчни служители с хеликоптери над страната. То се намира в закътан ръкав на язовир „Ивайловград“, но липсва от картата на страната. Там има десетки къщи, които нямат акт 16, т.е. официално не съществуват.
Откритието предизвика скандал, а министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев обеща всички незаконни къщи да бъдат разрушени.
Шефът на митницата в Свиленград Стефан Марашев обаче успя да получи акт 16 за имота си буквално часове след проверката на данъчните. По-късно стана ясно, че пътят до селото е ремонтиран с европейски пари.
„Цанков камък“
Скандалите през годината обаче засегнаха не само управляващите, а и един от смятаните дотогава за недосегаеми сред политиците – лидера на ДПС Ахмед Доган. На 21 март „Труд“ съобщи, че Доган е взел 1,5 млн. лева като консултант по четири мегапроекта на предишното правителство – хидровъзел „Цанков камък“, каскада „Горна Арда“, „Доспат“ и язовир „Тунджа“.
Изплащането е уредено с договор за консултантски услуги от януари 2008 г. между Ахмед Доган и Института по минно дело чрез „Минстрой холдинг“, представляван от Николай Вълканов. По силата на този докуменат лидерът на ДПС става „мениджър на проучванията“ за „Цанков камък“ и останалите три хидроенергийни обекта.
На 18 октомври Върховният административен съд се произнесе, че няма конфликт на интереси при консултантските договори – становището беше подкрепено от двама съдии, според които договорите са сключени преди влизането в сила на закона за конфликт на интереси.
Но според председателя на състава Марина Михайлова, докладчик по делото, 1,36 млн. лв. от хонорара трябва да бъдат отнети в полза на държавата, защото Доган не е бил компетентен да направи хидрогеоложките проучвания и следователно договорите с него са сключени, защото е депутат и лидер на партията – мандатоносител.
Делото ще се гледа на втора инстанция от петчленен състав на Върховния апелативен съд (ВАС) в края на януари.
След като се превърнаха от партньори на управлението в опозиция, депутатите от РЗС успяха да произведат доста скандали през годината.
Освен с непрестанните компромати срещу представители на властта, те разнообразиха медийното си присъствие със секс скандал, когато организационният секретар на партията Тодор Великов подаде оставка и се оплака, че получавал любовни есемеси от Яне Янев.
Междувременно лидерът на РЗС Янев започна да се изявява като говорител на бившата барета Алексей Петров, който сега е под домашен арест.
Източник: VESTI.bg
