Автор: Д-р Иван Илиев Гаджев*
Българска емиграция е имало още по времето на турското робство. В Америка е прието, като първи емигрант да се счита Илия Йовчев, дошъл през 1870 г. Разбира се, че е имало единични емигранти и преди него, но те не са оставили след себе си следи, по които да ги считаме като първи емигранти.
Българската емиграция до 1944 г. с малки изключения е била икономическа емиграция. От септември 1944 г. до ноември 1989 г. от България са избягали нелегално, или пък излезли легално, но не са се завърнали, стотици хиляди български граждани по политически причини. Насила въведената власт в България и терорът е била причи-ната за това масово емигриране.
Българските емигранти до 1944 г. са общували с българските дипломати и посланици на приятелска основа. Нямало е политически деления между тях. Дипломатите са се ползвали с уважението на емиграцията и ако е имало някакви въпроси за разглеждане между тях, допитванията и разговорите са водени в послолствата на България. Емигрантите може да са имали различни политически убеждения, но те не са преминавали границите на приличието. Пред посолствата не са ставали протестни демонстрации против правителствата на България и против дипломатите, както тези ставали след 9 септември 1944 г. Имало е случаи, когато първият български пълномощен министър в Америка Стефан Панаретов, както и неговия наследник Симеон Радев са прибягвали до частни заеми от по-заможните емигранти, докато посолството получи необходимите суми за дейността си от правителството от София.
Веднага след наложената комунистическа система на живот, по примера на окупатора – Съветския съюз, със съветската армия в страните окупирани от тях, се създават държавни организации за работа с емиграцията. През август 1941 г. в Москва се провежда т. нар. „Общославянска конференция“. На тази конференция по идея и нареждане на Сталин, но по примера на Хитлер, който създаде „Съюз на немците в чужбина“ – организация използвана от нацистите за подкрепа на Хитлер в плановете му за велика Германия, се създаде „Общославянски комитет“ с 20-членно ръководство състоящо се предимно от съветски граждани. За председател е избран генерал Александър Гундоров. Целта на този комитет е да се използват славянските народи в подкрепа на Сталин и политиката му за световен комунизъм.
На 2 септември 1941 г. в гр. Гери, щата Индиана, е свикано общо събрание на емигрантите от Балканите, пред които Георги Зайков-Пирински – довереникът на коминтерна, разяснява особената важност на подетата инициатива и необходимостта тя да срещне подкрепата на всички славяни на новия континент. На 3 октомври с. г. словашките емигранти провеждат подобно мероприятие в гр. Питсбург, щата Пенсилвания.
Три месеца по-късно е организиран внушителен банкет на който присъстват около 1400 емигранти от Източна Европа. Основната фигура и говорител на банкета е отговорникът на полската емиграция Болеслав К. Геберт – член на националния комитет на Американската комунистическа партия. Именно той запознава присъстващите с московската иници-атива и с новината, че ще се провежда Общославянски конгрес, чията благородна цел била да бъдат обединени усилията на славяните в Америка за решителна борба с кафявата чума – нацизма. Учредителният конгрес на „Общославянския комитет“ се състоява на 15 март 1942 г., като присъстват около 3000 емигранти. Изпратени са представители на Общославянския комитет в СССР и представители в Южна Америка, Канада, Австралия и др. Така се ражда Американският славянски конгрес (АСК) – организацията на славяните в Америка в подкрепа на Сталин и политиката му.
На 7 май 1948 г. Американския конгрес приема закон срещу подривната дейност на политически групировки в САЩ (HB 5852) изискващ всички граждани, които са се поставили в услуга на комунистически правителства и водят антиамериканска пропаганда, да се регистрират като чуждестранни агенти. Главния прокурор на САЩ Том С. Кларк, включва АСК в списъка на организациите занимаващи се с подривна дейност на континента. Списанията на чужди езици и радиостанции, свързани с проповядване на дейността й са закрити. Георги Зайков-Пирински е арестуван, като агент на чужда държава и член на партия, проповядваща насилствено сваляне на американското правителство. На 2 август, 1951 г. той, съпругата му Паулина Клопака и синът му Георги Георгиев Пирински са депортирани.
На 12 октомври 1944 г., по настояване на съветските окупатори, се създава Славянски комитет в София. Той е копие на Московския „Общославянски комитет“ имащ същите задачи – Обществено политически институт за взаимно опознаване и сът-рудничество между българския народ и другите славянски народи в “борбата за мир, свобода, национална независимост и прогрес”. На кратко – да работи за целите и по-литическите планове на СССР.
Една от задачите на Славянския комитет е да работи с българската емиграция и да я използва за целите на комунистическото правителство. Впоследствие този комитет ще променя името си три пъти според промените на политическите условия в световен мащаб. На 7 септември 1982 г. той става Комитета за българите в чужбина. По-късно с Постановление № 180 от 1 октомври 1992 г. на Министерския съвет на Република България е създадена Агенцията за българите в чужбина (АБЧ), а от 21 февруари 2000 г. с Постановление № 19 на Министерския съвет АБЧ получава статут на Държавна агенция. Независимо от промяната на имената, организацията запазва основните си служители, като отвреме на време подновява някои от по-старите с млади добре обучени, преданни на комунистическата партия, служители – щатни или сек-ретни служители на държавана сигурност.
Много се е говорело през последните години за нуждата от създаване на Министерство на българите в чужбина, но никога не се е поглеждало сериозно на този казус. При образуването на ПП ГЕРБ също се е говорело за нуждата от такова министерство, дори бе създадено място в новото правителството за министър без портфейл, който макар и без министерство щял да отговаря за българската емиграция. Едно от основните задачи на този министър е било да ускори издаването на паспорти на бъл-гарски граждани живеещи в страни извън България. Данните показва, че през 2010 г. са издадени български паспорти на 14 976 души, но не се казва дали тези нови граждани са се заселили в България, за да живеят и работят, или те само ползват привилегиите като бьлгарски граждани в Европейския съюз. Броят на такива желаещи българско граждантсво нараства многократно след като България става член на НАТО и Европейския съюз.
Политическата криза в България, настанала след разкритието на досиетата на бившите и настоящи български дипломати, които са били секретни сътрудници и агенти на ДС, наложи подаването на отставката на първия министър отговарящ за българската емиграция. След него мястото му изглежда ще си остане празно понеже премиерът Бойко Борисов може би е разбрал пълната несъстоятелност, малка България да има отделно министерство за емиграцията, при наличието на добре работещо министерство на външните работи. Винаги се е считало, че успехът на един премиер до голяма степен зависи от качеството на съветниците му. Премиерът може да е умен, предан на България и работещ за нейното благосъстояние, а не за други държавни интереси, както е било от 1944 до 1990 г. Но при съветници – бивши членове на БКП, бивши агенти на ДС и с президент – бивш комунистически активист и сътрудник на ДС, не винаги даваните съвети към премиера са показвали само загриженост към българските интереси.
Тук макар и накратко ще се опитам да дам скромното си мнение, като български политически емигрант живущ в САЩ над 40 години и останал винаги с любов и преданност към България и към българския народ.
ТРЯБВА ЛИ НА БЪЛГАРСКАТА ЕМИГРАЦИЯ МИНИСТЕРСТВО?
Краткият отговор е – такова министерство не е нужно! Нужно е реорганизиране на дейността и подбор на служителите във МВнР. Ако това се осъществи и ако се проведе пълна лустрация за кадрите работещи в този министерство, ще спечели България и българското правителство извършило такава реорганизация, както и цялата българска емиграция – политическа и икономическа.
Какво аз считам за лустрация? Това е един задължителен процес, който бе извършен в повечето източно-европейски страни след падането на комунизма там. Лустрацията не е процесът направен в България през 1944-1950 г. – физическото ликвидиране на български политически лица и министри, на цели правителства. Разследване, отстраняване от работа, конфискация на имуществото на всички, които отхвърляха комунистическите приципи и говорещи, преподаващи на хората за истинското лице на комунизма. Български учени – академици, професори, учители, уволнени, затваряни по лагери и трудово възпитателни общежития. Това беше лустрацията на комунистите в България към всички, които не са били и не са искали да бъдат подчинени на тях и да работят за тях.
Лустрация, за която се говори и е необходима на българите днес, означава разкритието на сътрудниците на тоталитарната и престъпната комунистическа система и забрана те да заемат отново висши постове в управлението на България. Новата лустрация не означава физическото им премахване, нито изпра-щането им в трудово възпитателни общежития, които те създадоха за несъгласните с комунистическата система. Лустрацията, от която българския народ се нуждае сега е да отнеме незаконно придобитите къщи, хотели, бизнеси създадени с откраднатите народни пари при разграждането на държавната собственост след падането им от власт. Лустрацията сега ще трябва да ги застави да спрат с арогантността си и да показват охранени и усмихнати със задоволство физиономии по телевизионни предавания и нагло да учат и съветват днешните управници, как да ръководят страната.
Пенсиите на агентурата на ДС, пенсиите на военните и служителите в посолствата да се изравнят с пенсиите на земеделските стопани, които работеха в ТКЗС-тата с десетилетия и с труда си изхранваха както тях, така и техните наследници. Лустрацията сега трябва да отстрани бившите крадци на народа и служители на чужди интереси, които смятаха, че ще правят това за винаги, не само те, но и техните потомци носещи същите имена, които все още са по високите постове в управлението на държавата, в съдебната система, в дипломатическата система, в управлението на МВР, в градските служби и в банковата система на България.
Като демократична държава България няма да повтаря направеното за наследниците на избитите от комунизма невинни български граждани. Потомството на бившите комунисти няма да изживяват това, което стана с децата на избитите от бащите им български граждани. Потомството им трябва да покаже, че са разбрали грешките на бащите си, да се откажат от миналите си привилегии и да поемат всякаква служба само след равноправни конкурси, анонимно без да сочат имената на родителите си.
Никога повече да не се допускат, като съветници на законно избрани управители на високи служби, понеже вирусът на комунизма е все още в главите им заедно с надеждата пак да се върнат по върховете на управлението на България. Едва след пълна лустрация ще може държавата ни да се отръси от отровната червена плесен покрила остатаците на тоталитаризма, за да може нововъвежданата демокрация да просъществува.
Политическата емиграция не се нуждае нито от Славянски комитет и преражданията му в различни комитети и агенции, понеже емигрантите избягаха именно от тях. Емигрантите са избрали пътя напускайки България и те не се нуждаят от министерства да ги съветват и контролират на Запад, където са започнали нов свободен живот в демократични държави. Никъде по света няма Министерство за емигранти, които са напуснали Родината си доброволно. Има обаче министерства отговарящи за новопристигнали граждани в съответната държава. Няколко примера са израелското Министерство на имигрантската асимилация, френското Министерство на имиграция, интеграция и национално идентичност и канадското Министерство на гражданство и имиграцията. Главната задача на тези министерства е да поемат новопристигналите граждани в страните си и да ги улесняват в първите месеци при адаптирането им към държавата. Помагат им да намерят работа, подходящо жилище и курсове за бързото изучаване на езика. По този начин малката държава Израел при създаването си имаше около 3 милиона граждани, а днес същата държава има около 7.5 милиона граждани.
Съседната Гърция се грижи за своята емиграция чрез Генералния секретарият за гърците в чужбина, който е пряко подчинен на гръцкото МВнР. Техните функции са подобни на Държавната агенция за българите в чужбина, но с много по-голяма организация, влияние и финансов ресурс. През 1995 г. със президентски указ гръцката емиграция създава Световният съвет на гърците в чужбина в което участват всякакви емигрантски групи и дружества от целия свят.
Българските емигранти, които доброволно и свободно са напуснали България след 10 ноември 1989 г. нямат нужда от Министерство за емиграцията, защото ако те имат въпроси или проблеми в избраните от тях държави, те трябва да се обърнат към посолствата и българските консули намиращи се в съответните страни. Това са служители на МВнР и е тяхна задачата да помагат при разрешаване на въпроси на българите в държавите, в които те са се установили за постоянно. Посолствата си имат своите консули и аташета – аташе отговорно по културните въпроси, аташе отговорно по военни и разузнавателни въпроси, консул по въпросите за уреждане на бежанци към България или разрешаване на проблеми с документи, като кръщелни свидетелства, подмяна на паспорти, оставена собственост в България и пр. Това е от пълномощията на МВнР, и не е необходимост да се дублира дейността на посолствата със специално министерство на емиграцията.
Външното министерство би трябвало да се реорганизира и подготви коренно различен подход на служителите си по посолствата. Тези служители трябва да имат за основна цел не заплати и привилегии, а грижовно и внимателно отношение към емигрантите, с които трябва да се срещат и работят. На нас старата емиграция е много известна студенината и дори презрението на работещите из посолствата служители. На мене лично е било демонстрирано такова отношение, понеже те бяха „нашите“, а ние бяхме считани от тях, като „вражеската емиграция“. От такива служители по посолствата нямат никаква полза нито България, нито емиграцията.
Официално е посочено, че всяка година българската емиграция изпраща в България над 1.5 милиарда долара. Неофициално тази сума е най-вероятно неколкократно по-голяма. Това не са пари изпращани в България за бизнес или капиталовложения. Това са пари изпращани до родителите, роднините и приятелите на емигрантите, за да могат те да преживеят мизерията – неможейки да сторят това с малките си пенсии от по 100-200 лева. А по същото време бившите агенти, военни и служители из посолствата получават многократно по-големи пенсии. Не лозунгите и празните обещания преди политическите избори в България, ще върнат емигрантите обратно, от където са излязли след обмислено и свободно решение. На България не е необходимо специално министерство с „тяхни“ вярни служители – бивши активни комунистически активисти и сътрудници на ДС.
Старата емиграция няма да се върне в България. Единици може да се върнат, за да оставят костите си в Родината. Младата емиграция, като пусне корените си в западните демократични държави, също няма да се върне за постоянно в България. Тяхните деца ще се „претопят“ в етническия казан на западните държави. Те постепенно ще забравят и българския език. Държавата ни обаче трябва да намери път към сърцата на българската емиграция, да поддържа приятелски връзки с емигрантите и да използва тяхното „ноу хау“, придобито с живеене и работене в съответните държави. Българската емиграция има вече и своите милиардери в Северна Америка.
Само ръка за ръка, емиграция и правителство може да изведат България от положението, в което се намира – резултат на „бившите“ все още управляващи Родината ни. Към емигрантите не трябва да се обръщат само да оставят някакво наследство за България, а да се търси помоща и опита им, който се придобива само след дълги години прекарани в развитите страни.
Правителството на настоящия премиер Бойко Борисов, на когото се разчита да промени България, ще трябва да се освободи чрез лустрация от 350-те агента на ДС, много от които все още работят в Народното събрание, да се освободи от 420 агента на ДС, вмъкнали се в управлението на градските и окръжните кметства, да се освободи от 191 агента все още в дипломатическия корпус и външното министерство и така да се справи със саботьорите на неговото управление. Само така правителството може да заслужи вниманието и симпатиите на българската емиграция, която ще намери пътища за подпомагането на Родината си.
В края на 80-те години на миналия век, България очакваше девет милионния си гражданин. След като се освободи от задушаващото комунистическо тегло и премахна телените мрежи ограждащи я почти половин столетие, България стана седем милионна държава. На всички е ясно причината за това. Ако правителството на Бойко Борисов не се освободи от горепосочените саботьори в системата на управлението на държавата, България ще продължава да намалява. Най-добрите й граждани, не искат да живеят управлявани от горепосочените саботъори и ще продължават да я напускат. Така Родината ни практически ще изчезне от картата на Европа. Народът ни трябва да се стресне от това, което става в България и масово да се стече на следващите избори и да гласува против остатъците на комунизма в България, ако иска да не загуби всичките си добри граждани. Българската емиграция знае това и никакви пречки, създавани специално, за да ограничат участието й в политическите избори няма да ни обезкуражат и всички ние ще се влееме в изборния процес, за да може окончателно да се освободим от червената плесен, все още задушаваща българския народ.
–––––––
* Д-р Иван Илиев Гаджев e политически емигрант в САЩ от 1968 г. Основател и директор на Института по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Тодоров Гаджев“ с филиал в Гоце Делчев. Това, което Славянският комитет в София и Държавната агенция за българите в чужбина не можаха или не поискаха да направят, го направи семейството на д-р Гаджев – специално новопостроена триетажна модерна сграда в центъра на гр. Гоце Делчев за преместването и функционирането на Института по история на емиграцията. Всички средства за построяването и функционирането на института са предоставени от семейство Гаджеви. По този начин е запазена и политическата независимост в работата и изследванията на института.
Д-р Иван Ил. Гаджев е написал и публикувал редица книги, както е и спонсорирал множество автори, засягащи историята на България, Балканския полуостров и историята на българската емиграция в Северна Америка.
Д-р Иван Илиев Гаджев – снимка от личния архив на автора.
„Свободата на словото и печата е все още патент на западните демокрации. Аз се опитвах да публикувам критични статии за партийната мафия в България но неуспешно. Цензурата в редакциите е доста силна. Само чрез форумите на български емигранти е възможно да се пише това, което истински ни вълнува.“
Необорими думи!
Абе много са загрижени българските бюрократи, политици и ченгесари за българските граждани във и извън България! Най-вече за парите и имотите на българските граждани и то най-вече как да им се ГЕПАТ! Било чрез „доброволно“ задължителни осигуровки към монополни безотговорни държавни фондове, било чрез грубо нарушаване на конституционната равнопоставеност на индивида с държавата, било чрез башибозушко отношение на правоимащите държавни храненици към правонямащите данъкопладци, било чрез кухи патриотарски лозунги, въодушевяващи само крадливите и мързеливи аграрни лумпенпролетари, ….. Аман от „грижите“ на българския башибозук за българските граждани, аман от многократно надплатените „грижи“ на държавата на червените мутро-ченгесари, наречена България!
Отговор до Ангел:
Ангел, емиграцията, в най-добрия случай, е въпрос на съзнателен ИЗБОР. Ти живот зад граница не си водил. А аз този в Б-я (понякога съкращавам на БГ – това ли ти е важно наистина??) го познавам. Водила съм го 28 години и когато го прекратих, оставих зад гърба си няколко куфара личен багаж, много квартири, едва 3 год. легален трудов стаж и заплата от 200 лв чисто за 16-часов работен ден (административна длъжност). Сега си „живуркам“ с един много добър минимум движима и недвижима собственост, 2 деца, пообиколила малко свят (наистина малко) и поживяла на два континента – и това, за само 5 ГОДИНИ.
На тебе, моето момче, колко години ще са ти нужни в БГ, за да си купиш сам апартаментче и някаква прилична кола, като за начало?? Имам предвид – колко години ще им изплащаш заемите, под или над 20 – замислял ли си се вече? Дано си се простил с детството – трябва да почнеш вече да трупаш 37 ГОДИНИ трудов стаж, за да се пенсионираш в родината – нали можеш да си сметнеш и сам на колко години ще си, за да ти отпусне държавата пенсия?
Апропо, ако не знаеш – докато работиш, от заплатата ти ще се заделят пари, които държавата ще плаща на СЕГА навършилите възраст и стаж – пари, които ТИ лично си заработил. Твоите пари ще им дават. Защото „нямало вече за тях“. Ще им дадат и моите, които си събрах за 3 години бач по трудов договор (ти не познаваш практиката да се работи без договор и без осигуряване, но аз я познавам).
Надявай се, когато ти остарееш, да има кой да заработва за твоята пенсия… защото тази, която си си „изслужил“ сам, НЯМА да ти се полага! А ще си на 63-67 години и ПРИНУДЕН да си трудовозает, ако можеш въобще да си го представиш от сегашния си ракурс!
Какво ще правиш ТИ, за да се променят нещата „отвътре“?? Ще ти кажа – ще го даваш по най-лесния начин. По най-мазохистичния. Като 7-тте милиона наоколо ти, които след предстоящото преброяване не знам колко ще се окажат, наистина. ТВОЯТ избор е лесният, не моят – ако някой ден достигнеш до момент да избереш моя, ще видиш и сам за какво ти говоря – сега виждам, че даже и не искаш да си представиш. Не смятай, че всички емигранти са като хората, които познаваш или за които си чувал от „аверчета“ и съседи – да се блъскат като магарета за жалки трохи! Толкова милиона мазохисти аз само в България знам – извън нея, определено са в пъти по-малко! Ще се осъзнаеш и ти и ТОГАВА ще е моментът да направиш избор, когато видиш тесните граници на професионалния си разтеж, преброиш грубо годините живот на квартира, колко пари ще ти трябват на месец, за да отгледаш дете или две, с какво ще ходиш до работа и въобще – колко струва всичко, което ще направи живота ти удобен и самостоятелен, и, най-вече – МОЖЕШ ЛИ да си го позволиш само с труд, качества и добро възпитание!
Сега си още млад и ракурсът ти е детски и необременен от реалностите.
А колкото до това какво аз лично правя… ще ти го кажа така – правя повече от мнозина други! Но с „контри“ като теб, които, вместо да се впрегнат „на работа“ в един впряг с „различните“, гледат само в чуждата паница и фантазират за чуждите „грехове“, ще е много трудно – не че няма да стане. В Б-я всичко става, само че – бавно! Защото нещата се движат от „ръчкащите“, а не от холериците и от пустословстващите патриотари.
И това ще добавя – голямата вълна на емиграцията от последните 20 години ти не я познаваш, защото, когато започна, ти си ходил още на детска градина (проста аритметика). Това, от което хората избягаха ТОГАВА масово, през глава, ти не го знаеш, защото беше преди мутрите, чалгата, проститутките и наркотиците (нещо, с което аз, отчасти, израстнах). То беше друго и беше МНОГО ПО-СТРАШНО.
Не ги съди тия хора, защото те са плод на друго време, а не на твоето. Замисли се по-скоро защо емиграцията продължава със страшни темпове и днес и дали стотици хиляди биха стояли „навън“, ако наистина живееха толкова мизерно, колкото ти си въобразяваш.
Поздрави и продължавай да се информираш.
ДО МИЛА:
Първо пишеш БЪЛГАРИЯ като „Б-я“ , второ обясняваш ни как ако хората в „Б-я“ „продължат да пренебрегват съзнателно правата си и да не отделят време и труд, за да ги защитават, Б-я ще продължи да бъде клекнала пред тези, които я изсмукват и „доят“ с безумен и нескончаем цинизъм.“
Искам да те попитам,защо след като си такава патриотка и не си като всички други в „Б-я“ вместо да се бориш срещу неправдите в милата ни Родина се изсели в чужбина (поне така разбирам от конетара ти-говориш за България като място,където ти не живееш и на което не определяш съдбата).Много по-лесно ти е да даваш оценки,без да си се опитала да се бориш в собствената си Родина, а си забегнала и се възползваш от по-развитата чужда държава.Защо след като ти имаш качества,акъл и ред други качества, които на „хората в Б-я“ им липсват, не ги развиеш тези качества за благото на Родината си,а от другия край на света даваш кардинални оценки какво НИЕ ТРЯБВА да направим??!!!
Аз съм на 22 години и ще остана до живот в България за да се боря за благото на Родината си и няма да емигрирам като тебе,защото така ми е по-лесно,след което да давам оценки наготово.
След като няма да се роди правителство на надеждата, с какво ТИ се бориш срещу сегашното положение?И поне си права,че няма да отделим време и усилия за оправяне на сегашното ни положение,след като на такива като тебе им е по-лесно да си вдигнат всичкия багаж и да идат на непозната място в чужбина,в чужда държава, в много случаи (познавам доста такива хора) да живеят по-зле отколкото в България, но от някакъв мазохизъм и кеф че са навън да си остават там,да не искат да се звърнат,да не учат децата си на български и българска история и т.н. Пожелавам ти приятно живуркане навън, а на нас се пада тежката задача да оправим нещата отвътре!!!
Моите уважения към д-р Гаджев, но статията му е много едностранчива. Нима наистина си мисли че Министерството но българите в чужбина трябва да се занимава само с нуждите на българските емигранти на Запад и в Америка. А кой трябва да се занимава с българите родени извън Бълтария? Като Северна Добруджа, Южна Румъния, на запад от Западните Покрайнини, Македония, Албания, Гърция – които дори нямат право да говорят ( не дори и да изучават а обикновен битов разговор ) на български език.
Що се отнася до агентите на ДС – ами аз не зная държава без даржавна сигурност. Съжалявам, но за мен комунизъм и прочие дивотии са преходни неща – България трябва да остане вечно!
А що се отнася до пярвият емигрант – аз искренно се учудвам че под чертат са останали хора като Васил Априлов, Д-р Петър Берон, Д-р Иван Богоров и сигурно много други.
Ракараха ченгето Божидар : стъпка в правилната посока. Сега закрийте и ДАБЧ. Само харчат държавни пари. Тези 700 000 лева бюджет да ги дадат на българските училища в чужбина, ще има много повече полза.
Обществените съвети по държави са една добра, надеждна и издържАна алтернатива на сегашния хаос, разпиляност и угнетяващо бездействие от наша страна. Това са организационни структури по места, по същество – политически-независими и необременени да следват нечия „чужда директива“, съставени от хора активни, хора – запознати с проблемите на емиграцията (вкл. по места), хора с дълбочина, достатъчен капацитет, информираност и ангажираност да се намери вярното решение за емиграцията.
Хора с активно протестно отношение към растящата изолация и пренебрежение, в които държавата целенасочено ни капсулира чрез страхливия си овластен многопартиен апарат.
Обществените съвети се ИЗБИРАТ, а НЕ СЕ НАЗНАЧАВАТ. Избираме ги ние, емигрантите, познавайки тези, на които делегираме своето доверие! И имайки възможност „да им търсим сметка“, да настояваме за прозрачност на техните действия. Имайки, също така, и ГАРАНЦИИ, че тази дейност ще е наистина конструктивна и целенасочена – чрез това, че работата на Общ. съвети е на обществени началА, не се „плаща“ от политически сили, от някакви бизнеси, от компрометирани хора, от ченгета, десари и прочее търтеи и паразити!
Бидейки българинът, като средно понятие, апатичен, разочарован, единак и свикнал винаги сам да си блъска главата за всичко, то той не бива да пречи и да осъжда малцината доброволци, които поради НИЧИЙ платен интерес са се нагърбили да разбият стената наместо него!
Стената няма да падне, докато дремем пред нея в летаргия или я псуваме и плюем колко е висока и колко – дебела. Трябва да сме АКТИВНИ! Да спрем да блеем и да мрънкотим из интернет! Нещата НЯМА да се променят, ако НИЕ не променим подхода си към тях и не инвестираме време, разум и общи усилия, за да си помогнем!
(Извинявам се за патоса, но ми е дошло до гуша вече само от приказки и от привидна безидейност и беззащитност – „докато умните се наумуват, лудите се налудуват“!!!)
Драги сънародници,
По традиция в края на всяка година правим равносметка на свършеното, отправяме благопожелания.
Изминалата година, която е и четвърта от пълноправното членство на България в Европейския Съюз, ще запомним с началото на реформата на съдебната система, както и с дългоочаквания нов Изборен кодекс. Тези закони задълго ще определят политическото развитие на Отечеството. Със съжаление ще отбележим, че нашите високи очаквания, засега не се оправдават.
Българите в чужбина не са безразлични към икономическите и политически затруднения на Отечеството. Паричните преводи от чужбина превръщат диаспората в най-голям нетен инвеститор и превишават тези внасяни от Европейския Съюз. Българските емигранти : работници, студенти, инженери, учени, хора на изкуството, са другото лице на България пред света. Това лице обаче няма свои представители в Народното Събрание. Българската Конституция дава равно право на глас на всички български граждани, където и да се намират. Изборният кодекс ограничава това равно право. Гласуването в чужбина ще се сблъска с нови трудности, но такова беше желанието на мнозинството в Народното Събрание.
За да бъде чут нашият глас, българите в чужбина следва да изберем през 2011 г. Обществени съвети, които легитимно ще ни представят пред българските официални институции. Тези избори ще се проведат съвместно с президентските в България, през Октомври 2011.
Не е тайна, че Закона за българите в чужбина от 2000 г. не се спазва. Държавната агенция за българите в чужбина подготвя зад гърба ни вече две години нов Закон за българите и българските общности в чужбина, който да замени стария през 2011. Предвижда се създаването на Национален Съвет – представителен орган на българите в чужбина, чийто членове по старому ще се назначават.
Нека ясно да заявим, че такъв Национален Съвет не може да ни представлява. Единствено участието на българи, живеещи в чужбина и избрани от българските общности зад граница, може да легитимира неговото съществуване.
Драги сънародници, където и да сте,
нека си пожелаем през новата 2011-та година здраве, късмет, и повече гражданско общество!
<strong Спорна и щастлива Нова Година!>
Временни обществени съвети на българите в Австралия, Бразилия, Германия, Гърция, Испания, Канада, САЩ и Франция.
globalbulgaria.org
Хора, силни сме само когато сме заедно! Ако само 1% от емигрантите се бяха що годе организирали, нямаше разни чиновници и ченгета да ни се подиграват. Едно че ни забраняват да бъдем избирани в Народното Събрание, сега пък не спазват Конституцията и ограничават изборите в чужбина. 10 години вече Закона за българите в чужбина не се прилага, никой не е в състояние да каже защо. Усмихват се тайнствено и мърморят че бил противоречал на други закони и бил неприложим. Но на кои закони противоречи, не казват, ясно защо (защото такива няма).
Да се обединим в Обществени съвети, изборите ще са догодина, подкрепете идеята с гласа си: globalbulgaria.org
Не са само агентите и доносниците проблема, г-н Величков.
Ако само те бяха проблема, щяхме да имаме и примерно по-читав и по защитаващ интересите на българите в чужбина български външен министър (който така или иначе не е такъв, на каквото и да се прави); щяхме да имаме (да имат емигрантите и въобще българите в чужбина) по-читав шеф на Агенцията за българите в чужбина, а не поредният чиновник кариерист; ако беше така, ако само дипломатите сътрудници на бившите тайни служби бяха проблема, нямаше да има проблем в това депутати и политици от разни политически сили да направят примерно Избирателен закон, който да приеме част от предложенията на емигрантските общности. Ако беше така, нямаше едни или други не особено подходящи за дипломатическа или за държавна длъжност хора да бъдат назначави на дипломатически или чиновнически или държавни постове – на които постове, и без да са били никога агенти, те да мислят повече за нечии други или за собствените си, или за партийни или за корпоративни, или за не знам какви интереси, не и за интересите на българските граждани -били те вън или вътре в България. За които уж нали всички работят и за което са били назначени, но не им стига капацитет или пък въобще нямат призвание.
Поздравления за текста. Време е българските общности сами да се управляват, а не да бъдат контролирани от агенти и доносници.
поправям се – „връзка“
Горният читателски коментар отпраща към Закона за българите и българските общности в чужбина, в който преди цели 10 години и 4 правителства законодателят разписа създаването на т.нар. Национален съвет, който да поеме връзката между държава и диаспора. Да, но този съвет е НАЗНАЧАЕМ – назначаем и сменяем от политическата конюнктура.
Плюс- каква ПРЕДСТАВИТЕЛНОСТ би имал един такъв орган, в който не участва НИТО ЕДИН български гражданин, реално живущ зад граница??? Пълна смешка (при това, както горният коментар правилно отбеляза – и неизпълнена!).
Държавата не изпълнява собствените си закони.
Включително – куците.
Единствено ИЗБОРНОСТ и единствено ПРЯКО участие на български емигранти могат да доведат до каквато и да било ПРЕДСТАВИТЕЛНОСТ и тежест на какъвто и да бил орган, който държавата ще създаде за своята гръцка с диаспората, като общо понятие!!
Всичко друго е дръжки, тинтири-минтири и вяло и неубедително „маркиране“ на дейност, включително от страна на Държавната агенция за българите в чужбина, която, като че ли, предпочита командировки и разходки само из развитите части на Европа и високите части на Северното полукълбо, т.к. ни веднъж не съм чула за нейна подкрепа или инициатива в държавите, в които аз лично съм имала шанс да живея в Азия и в Мидъл Ийст.
Тези идеи, за които говори уважаваемият д-р Гаджев, по принцип бяха заложени в Закона за българите извън България от 2000 г. За съжаление, той се не изпълнява, включително и от днешното правителство. Трябва най-накрая да се създаде постановения в самия закон Световен съвет, както и съответните фондове. Изказвал съм идеята Фонд „13 века България“, създаден именно от емиграцията, да поеме функциите на държавно-обществена фондация за подкрепа на българските общности по света. Това може да стане с решение на правителството, стига да има добра воля. На времето в ДАБЧ бяхме разработили подробен проект за Световен съвет, обсъждахме го с други институции, с неправителствени организации, така че и в тази посока не е необходимо да се започва „от нулата“.
Българската емиграция днес носи духа на оптимизъм и разум, който 20-тте години мъчителен и унизителен т.нар. Преход смачка и задуши у обществото, закотвено задълго или пък завинаги в родината. Ако хората в Б-я продължат да пренебрегват съзнателно правата си и да не отделят време и труд, за да ги защитават, Б-я ще продължи да бъде клекнала пред тези, които я изсмукват и „доят“ с безумен и нескончаем цинизъм. Просто не може до безкрай хем така, хем – онака. Никога няма да се роди „правителството на надеждата“, ако обществото продължава да се отказва хладнокръвно от „инструментите“ си за налагане на КОНТРОЛ.
Много силен материал! Поредният с „готови рецепти“, които няма да изпълним, защото никога нямаме време да отделим за направа на собствената си еволюционна история!
Отличен анализ на актуалните отношения между българските управници и диаспората. Пълно разминаване в начина на мислене и действане. Чака ни много работа за спасението на Родината от привидността насадена от близкото комунистическо минало.
След оставката на министър Божидар Димитров, повдигнатите въпроси в мнението на д-р Иван Гаджев са актуални и важни за българите зад граница. Преди минути при разговор с него изразих по-оптимистични виждания за претопяването на българската емиграция при една целенасочена политика на българското правителство (която вече 20 години я чакаме) и най-вече заради това, че светът става все по-малък, разстоянията и времето за преодоляването им все по-кратки – вчера в Чикаго срещнах човек, който работи в Азия, но всеки месец 10 дни си е в България. Подобни случаи, все по-често ще са практика, което неминуемо ще помогне в запазването на връзките с корените и с Родината ни.