САН ФРАНЦИСКО, от нашия специален пратеник Симеон Гаспаров.
Запитвали ли сте се някога наистина ли е възможно старо куче нов номер да научи? Или пък салам да се използва за ракетно гориво? А според вас лош дъх лекува ли се с… водка?
Колкото и странно да ви се стори, отговорът на тези абсурдно-смешни въпроси е един: ДА! Като за последния от тях дори изводът е, че водката не само лекува лош дъх, но и приспива.
И все пак как да сме сигурни, че това научно може да се докаже? Много просто – проследете забавните експерименти на водещите Джейми Хайнеман и Адам Савидж от популярното шоу “Ловци на митове”, което достига до българските зрители по тв канала “Дисковъри”.
“Труд” проводи пратеник чак до Сан Франциско, за да се увери, че на снимачната площадка на предаването няма шменти-капели.
Започнало преди осем години, със 160 епизода зад гърба си, 128 унищожени моторни превозни средства и 12 тона изгърмян експлозив, “Ловци на митове” е предаване, което те грабва моментално със своята непринуденост, дори и да не си почитател на технологиите и експериментите
177 потвърдени истории
От създаването си, та до днес, “Ловци на митове” е изследвало 756 легенди. От тях 177 са потвърдени като верни, 152 е възможно и да са истински и 427 са уловени, или както се казва разобличени, т. е. не е възможно да са истина.
В подножието на моста Голдън гейт
Местата, където се филмират и създават повечето от епизодите, са студиата М7 и М5. Те се намират в Сан Франциско и са разположени на около двадесет минути пеша от величествения мост Голдън гейт.
Скрити в индустриалната зона на града, зад тесните улички с цъфнали магнолиеви и акациеви дървета, по които денонощно се скитатат бездомници, просяци, туристи и дългокоси хипита, халетата на М7 и М5 приличат по-скоро на авто-монтьорски работилници, отрупани със стругове, бормашини и инструменти за заваряване и ремонтиране, отколкото на помещения, в които се снима едно от най-гледаните предавания в света.
Докато чакам Джейми и Адам, се засичам с тримата им помощници от екрана – Тори Белечи, Кери Байрън и Грант Имахара.
Лекуват страх от акули
“Ловци на митове” е предаване, чиято цел е да образова хората, защото те помагат на науката да се развива, и с това правят света ни по-добър”, обяснява Тори Белечи.
Младият, но вече популярен телевизионен герой не пропуска да сподели също, че участието в шоуто му е помогнало да се излекува от страха от акули, крокодили, височина и какво ли още не.
“Остана страхът от женитба, разбира се”, уточнява в типичния си веселяшки стил той.
Идеи от книгите
Идеите за шоуто “ловците” черпели от различни източници като книги, интернет, игрални филми, приятели, писма на фенове, добавя Грант Имахара. Условието е едно: колкото по-шантави са митовете, толкова по-голям е шансът да бъдат уловени в някой епизод, подчертава Грант.
“Нашата работа е доста трудна, работим и с ръце, и с глава. Помежду си често спорим как да направим даден експеримент”, казва усмихната Кери Байрън, като преди да се разделим, не пропуска да напомни, че единственият член от екипа им, който имал най-благия характер, е Бъстър (куклата, с която правят експериментите – б. а.).
На излизане от халето забелязвам огромна бяла дъска, върху която се описват бъдещите експерименти. Забранено ми е да я снимам, но ей така от чисто любопитство й хвърлям един поглед.
Дали на нея не пишеше нещо като “възможно ли е да се ходи по вода”?
Не знам, може би да греша? Както и да е, това ще разберем в следващите епизоди на “Ловци на митове”.
Приятно гледане!
Нестинарството било трик
Прословутите ловци на митове са изследвали обичая нестинарство и твърдят, че ходенете по жаравае въпрос на техника.
“Това го има и при други народи. Ние го изследвахме в един от нашите сериали. Разбира се, не беше специално за България. Даже Адам си изгори крака – спомни си веднага Джейми Хайнеман и продължава: Всичко е в техниката на ходене върху въглените, в скоростта и начина, по който стъпваш върху тях.”
“В този тип ходене по жарава има трик – подкрепя го и Адам Савидж. – Няма нищо мистично, духовно, спиритуално или магическо, както някои се опитват да го представят. Има специален начин, по който си поставяш крака, така че да не изгориш. Когато стъпих върху жаравата, веднага усетих как топлината проникна по тялото ми и инстинктивно започнах да тичам по нея и натиснах по-силно с крак. Под моите пръсти влязоха въгленчета и получих втора степен изгаряне. Но нашите колеги Кери, Тори и Грант преминаха успешно.”
Освен в България нестинарството е разпространено и в Гърция. Въпреки че нестинарите танцуват с икони, обичаят никога не е бил признат от църквата.
Нямаме време за България
“Много бихме се радвали да дойдем в България, но засега единственият ни проблем е времето. Ние толкова сме заети с правенето на сериите, че нямаме време да пътуваме, дори тук, наблизо”, каза Джейми пред пратеника на “Труд”.
Ловците на митове заснемали по няколко предавания наведнъж и не можели да си позволят да отсъстват повече от ден-два от снимачната площадка.
“Бихме се радвали да направим международно предаване на “Ловци на митове”, но наистина ще е много труден процес”, добавя Адам.
Водещият Джейми ХАЙНЕМАН пред пратеника на “Труд”: Заради Борис Христов научих руски език
– Г-н Хайнеман, вие имате университетска диплома за завършено образование по руски език. На какво се дължи интересът ви към славянската култура?
– Дължи се единствено на вашия, българския оперен певец Борис Христов. Заради него се записах в университета да изучавам руски език. Когато го чух за първи път да пее в операта “Борис Годунов”, аз останах като зашеметен. Такъв уникален и дълбок глас не бях чувал. Аз не съм почитател на операта, но когато чух Борис Христов, пожелах да опозная културата на славянските народи и оттогава имам огромен интерес и уважение към нея. Така че всичко започна от Борис Христов. Заради него научих руски език. След време, разбира се, когато опознах езика, разбрах, че не е като звученето на Борис Христов.
– Кое ви накара от лингвистиката да се насочите към киното и технологиите?
– След като завърших руска лингвистика, отидох на ваканция на Карибите. Там реших да се науча да управлявам платноходка. Преместих се да живея там и шест месеца по-късно имах собствена лодка, с която обикалях и се гмурках на дъното на океана. Така прекарах няколко години и разбрах, че има начин да си изкарваш заплатата, като правиш нещо, което ти е приятно – специални ефекти за киното. Едни от по-големите проекти в киното, на които съм правил специалните ефекти, са филмът с Том Круз “Топ Гън”, както и “Междузвездни войни”, “Арахнофобия”, “Робокоп”. След това постепенно се роди и предаването “Ловци на митове”.
– Кой ви е най-любимият и най-опасният епизод?
– Гледаме всичките предавания да са забавни. Ако нещо, с което работим, не е забавно, ние намираме забавен подход. Най-много харесвам онова предаване, чрез което се опитахме да докажем възможно ли е оловен балон да полети. Отне ни близо две години, докато намерим подходяща компания от Германия, която да изработи тънката обвивка на рамката на балона, така че наистина да полети. Друго предаване, което беше много смешно, бе, когато се опитахме да разберем дали дебела жена може да се вакуумира на тоалетната чиния на самолет и да бъде засмукана от течението, което се образува. Всички изпопадахме от смях, когато го правехме, защото трябваше да направим макет на жена с голям задник. И тъй като нямахме подръка подходящ модел, накарахме нашата колежка Кери Байрон да се облече в трико – нещо, което на всички ни много се хареса, защото си беше доста секси. Взехме й отпечатък отзад, добавихме допълнителен материал, така че да прилича на истински голям “обект”, и започнахме експеримента. Оказа се, че може да се вакуумира, но за кратко. В никакъв случай не може самолетното течение да го засмуче и погълне. От опитите, които сме правили, бих казал, че е много опасно да се експериментира с течен кислород. В определена среда може да експлодира, реакциите са неконтролируеми и непредсказуеми.
(В този момент към интервюто се включва партньорът на Джейми – Адам Савидж).
Адам: Освен оловния балон другото ми любимо предаване бе, когато се опитахме да докажем възможно ли е слон да се уплаши от мишка. За целта взехме истински огромен африкански слон и пред него поставихме бяла мишка. Нямате си представа какво бе учудването ни, когато видяхме как слонът се обърка, после се обърна и смени посоката си на движение, след като видя малкото мишле. Също много забавен бе епизодът, когато вкарахме бик в магазин за порцелан. Всички очаквахме бикът да се развърти сред тесните рафтове и да изпочупи всичко, но той много внимателно тръгна между тях и намери изхода, без да счупи нищо. Пет пъти пробвахме експеримента с различни бикове и резултатът беше както с първия, което ни показа, че бикът може да бъде много грациозно животно.
– Какво според вас кара толкова много хора по света да гледат “Ловци на митове” и да го коментират?
Джейми: Има много причини, но едната от тях е, че правим това предаване спонтанно и то се получава някак си естествено. То е интересно, защото дори самите ние не знаем как ще завършат нашите опити. Нямаме предварително подготвен сценарий или текст. Правим на момента пред камерата неща, които на нас самите са ни интересни.
Адам: От писмата, които получаваме, разбираме, че това е шоу, което бащите и децата гледат заедно. То ги сплотява.
– Какво би било наследството, което смятате, че вашето предаване би оставило един ден в науката и попкултурата?
Джейми: Ние знаем, че “Ловци на митове” е много популярно предаване сред младите хора. То насърчава интереса им към науката, технологиите и математиката, което мисля, че е много добро нещо. Сериалите показват колко забавно може да бъде, когато хора от различни възрасти използват главата си, за да експериментират и опознават действителността.
Адам: Хората, занимаващи се с наука, са ни много благодарни. Вярно има и такива, които влизат в интернет и пишат, че сме идиоти и не знаем какво правим. Което донякъде е истина, защото ние не сме тренирани научни работници, нямаме научно образование. Ние сме просто любопитни. Много хора си мислят, че научната работа е да стоиш с бяла престилка и да си водиш записки, но това изобщо не е така. Затова и действащите научни работници се отнасят с голям респект към нас, защото показваме истинския творчески процес, по който науката работи. Нашето шоу продължава вече 8 години. Ние самите никога не сме очаквали то да има толкова дълъг живот.
– Какво правите, когато не ловите митове?
Адам: Времето ми е заето с двамата ми единадесет годишни момчета близнаци.
А у нас режат стъкло с ножица
Странни експерименти не липсват и сред родните географски ширини. В повечето случаи българските ловци на митове се впускат в меко казано идиотски приключения.
Едно от клипчетата, които и досега се радва на популярност по VBOX7, е опитът на Нед и колегата му Пацо от “Биг брадър” да режат стъкло с ножица. Поле на действие е най-обикновена кухня, а предизвиканата ситуация е част от “Нешоуто на Нед”, което вървеше преди години по вече спряната Джи Ти Ви.
“Ще опитаме един “трикольор”, обявява Нед и за целта запушва мивката и я пълни със студена вода. “Става, но хръцка”, казва русокосият водещ, докато стъклото всъщност просто се чупи. После подновяват опита в топла вода. За разкош добавят шарена и бяла сол. В крайна сметка успяват пак да счупят стъклото, а Нед решава, че виновна е ножицата. Пацо е доволен и твърди, че занапред винаги така ще реже прозрачния материал.
В друг експеримент шантавият Нед успява да качи десет младежи в трабант. Препълненото возило изминава повече от 20 м, и то на ръчна спирачка, за по-малко от 3 минути. Е, от прозореца висят крака, но всички са доволни и остават цели. Малко по-голяма болка изпита Нед, когато “Алфа Ромео”, която тежи над 1350 кг, минава през “крачето” на двуметровия гигант. Той е доволен и твърди, че би издържал и джип отгоре си.
Преди брадъра подобни шантави случки предизвикваше и Боби Турбото, познат от стария “Сблъсък”. Той организираше състезания с разпадащи се коли, които дори не могат да се движат, и затова се налагаше да ги дърпат други.
Източник: в-к „Труд“
