Коледа значи да отвориш сърцето си, не вратите на мола за коледна консумация. Но свито е сърцето на бедняка, не заради всичката многотия, която примамва минувачите в мола, а заради онова мънично и важно, което няма да купи и на най-близките си.
Коледа значи да се огледаш около себе си, да погледнеш за малко и към по-периферни за тебе хора, които обикновено не забелязваш. (Може някои от тях да са точно тези, които най-много имат нужда от мъничко внимание и любов.) Но как може човек да има очи за скритото вътре в очите на периферните нему „ближни”, ако и за най-близките и най-ближни не е ясно дали ще му стигне светлина за това?
Коледа значи да се върнеш за малко към детeто в себе си. Да се оставиш, поне в някои моменти, на онзи чист, отворен, почти вълшебен поглед, който си имал за много неща. Но как ли може човек да се остави, дори и за малко, на чистия, наивен, но и вълшебен извор, ако този извор постоянно е бил затрупван не само в него, но дори в най-близките нему деца?
Коледа значи да се оставиш на светлината, особена и специфична, която така или иначе идва. Но тя е толкова крехка, толкова ненатрапчива и невидима (и толкова пъти е била обърквана с нещо друго), че дори когато въобще я усетим във и покрай себе си, се питаме само, ако изобщо се питаме, дали това е заради многото окичени елхи и лампички по прозорците, или е заради искрите от изстрели и пиратки, трещящи през една иначе толкова тиха, особена нощ.
–––––
„Рождество Твое, Христе Боже наш, возсия мирови свет разума…”
Мариана Христова
http://stranitzi-stannitzi.blogspot.com/2010/12/blog-post_22.html
„Лошото е, че все по-трудно стигам до детската си душа, затрупана от купища лицемерие, лъжа, празнословие, гняв и обида и въобще хиляди чувства, които са я покрили и най-гадното е, че хилядите компромиси, с които съм я покрил тази искрена и честна душица, каквато всеки от нас е имал като малък, все са в името уж на нещо важно, справедливо и едва ли не достойно…“
Защото да се върне, да се остави човек на детето в себе си, значи и да се открие, да стане по-раним. 🙂
Не можем да бъдем деца, но не бива и да убиваме, да затрупваме напълно това начало в себе си.
Весели и благословени коледни и новогодишни празници
желая на вас и на всички.
Браво Мариана. И пак браво. И пак. Много ми хареса… толкова много неща казваш с малко думи. Често в трудни ситуации, става въпрос за морални дилеми, вечер като затворя очи се връщам назад към детето в мен и тогава си давам искрен отговор. И после ми е лесно. Лошото е, че все по-трудно стигам до детската си душа, затрупана от купища лицемерие, лъжа, празнословие, гняв и обида и въобще хиляди чувства, които са я покрили и най-гадното е, че хилядите компромиси, с които съм я покрил тази искрена и честна душица, каквато всеки от нас е имал като малък, все са в името уж на нещо важно, справедливо и едва ли не достойно…
Боя се, че нищо не сте разбрал, уважаеми Ник.
Тук за никакъв дядо Коледа не става дума.
Колкото до това, че вместо \"Рождество Христово\" съм използвала думата \"Коледа\", не това също е важното. Хванал сте се за буквата, не за духа, ако позволите да кажа.
И не само – по повърхността сте си извадил изводи за съдържанието…
„Коледа значи“ плюс „Рождество Твое, Христе Боже наш, возсия мирови свет разума…” = ЕЗИЧЕСКО ХРИСТИЯНСТВО (българско, но не само)…
„Коледа“ и Рождество Христово са съчетаеми само в умовете и сърцата на езичници, претендиращи да са християни.
Малките деца биват залъгвани да вярват в „Дядо Коледа“, но възрастният християнин би трябвало да е пораснал във вярата в Христа.
Тъжно е, когато афиширащият се за християнин, без да се замисля, отдава почит на езически идоли.
Тук въпросът е: Или – или. Третьего не дано.