БЪЛГАРСКОТО ГЕНЕТИЧНО РАЗНООБРАЗИЕ

БЪЛГАРСКОТО ГЕНЕТИЧНО РАЗНООБРАЗИЕ. МОЯТА СКАНДИНАВСКА ПРАПРА…БАБА?
Антоанета Запрянова
С ДНК или тайните на живота ни запознава научния анализ на 79-годишния Джеймс Уотсън, носител на Нобелова награда като съоткривател на ДНК и ръководител на една от водещите генетични лаборатории в САЩ, с експертната помощ на Аднрю Бери . „Разкриването на тайната на живота е най-голямото научно постижение на двайсети век и поставя основите на медицината на двайсет и първи. Уотсън ни запознава с историята на тази революция в човешкия живот – великите идеи, човешките слабости и обществените предизвикателства“, пише в отзива за книгата Ерик Ландър, основател и директор на Центъра за изследване на генома при Уайтхед. Защо да се доверим на Уотсън? Защото „нобелистът “ е свидетел на всички революционни събития в молекулярната биология – от двойната спирала до генома. Той вижда по-далеч и по-ясно от които и да е друг в областта“, подчертава Мат Ридли, автор на „Геном“
Накратко за азбучната истина: молекулата на ДНК наследствената информация се записва на особен химичен език, известен като генетичен код, съставен от различни комбинации на четирите бази — А (аденин), Т (тимин), Г (гуанин) и Ц (цитозин). Генът е най-малката функционална единица за наследственост. Любопитен е фактът, че ако текстът, записан в ядрото на една човешка клетка на този особен език, се предаде чрез азбуката на хората, ще заеме около 3000 тома, всеки по 1000 страници. Генетичната генеалогия даде възможност да „се прочетат” тези милиони страници , защото семейството и родът са консервативна традиция в човешкото възпроизводство и съществуване, традиция, която ще продължи в технократичния ХХI век и след него, за да го има човечеството.
Не е случаен фактът, че в динамичното ни съвремие, характерно с процесите на глобализация, все по-действен става стремежът на учените да познаят в дълбочина тайните на човека като биологичен дар на природата. На помощ идва новото направление в науката – генетичната генеалогия. Тя дава възможност да се проследи родословието на даден род стотици години назад. Звучи като твърдение от сферата на научната фантастика, но много от специалистите в тази област изказват мнението, че информационно-аналитичният ресурс на ДНК генеалогията гарантира най-точното, най-достоверното родословно дърво на всеки човек , при това с многохилядна времева граница назад. В това отношение е водещ международният проект на National Geographic – NGS Genographic Project, чиято цел e да открие чрез ДНК анализ човешките праотци от африканските родоначалници – около 60 000 години назад, до съвременното човечество. Участниците в проекта са събрали повече от 18000 образци на ДНК от целия свят. Според “Family Tree DNA” нашето родословие е записано в ДНК, а тази информация е най-точната .
България също се включи в световната тенденция на генно-генеалогичното изследване, макар и със закъснение, макар и с два „центъра”. Единият е създаден през януари 2008 г. към Genographic Project с наименованието Български ДНК-проект. Представен е от инж. физик Евгени Делев (Group Administrator – Evgueni Delev, [email protected] ), със съдействието на Българо-Американска Асоциация – Чикаго: “Българският ДНК проект се стреми да натрупа база генетични данни за българи или за потомци на българи, чийто генетичен произход е български, катo при мъжете се проследява пряката мъжка линия (баща, дядо, прадядо и т.н.), както и пряката женска линия (майка, баба, прабаба и т.н.), докато при жените единствено пряката женска линия. Към този проект могат да се включат всички българи, живеещи извън територията на днешна България, като тези от Беломорска Тракия, Mакедония, Крайще (западните покрайнини), северна Добруджа, Банатските българи, Бесарабските българи, българите, населяващи Украйна, Русия, както и емигрантите, живеещи в САЩ, в Австралия (гр. Аделаида) и др. Участието на повече хора би спомогнало за по-точното определяне на характерните за нашия народ гени и произход, степента на родственост между различните участници в проекта, както и миграциите ни назад във времето. Всичко това е възможно с разработения от американците- Genographic Project (виж сайта : http://www.nationalgeographic.com/genographic ), който наброява повече от 132000 участника от цял свят.
Ако имате въпроси, свързани с вашето бъдещо включване в проекта, можете да се свържете с мен от сайта: www.familytreedna.com/public/bulgariandna ”, пояснява инж. Делев . В следващ брой ще бъдат представени последните резултати от проучването на българския генетичен код, съпоставен с данните от обща информационна банка.
Вторият център е в България – Националната генетична лаборатория, където от три години се работи по проект за изследване на митохондриалната ДНК на българите, спонсориран от Министерството на образованието и науката (поради това и безплатен, за разлика от Genographic Project, където таксата за изследването е 100 долара). За съжаление научна кооперация между двата центъра не се осъществи.
В разстояние на три години лабораторията е изследвала 500 мъже и жени, сред които са и десет души от Българската генеалогична федерация „Родознание”. Какво показаха данните от 10-те ДНК-анализа?
– 5 души са с хаплогрупа Н – прилагам като илюстрация един от петте еднообразни сертификата (всички сертификати се обнародват със съгласието на участниците):
НАЦИОНАЛНА ГЕНЕТИЧНА ЛАБОРАТОРИЯ
– ЛАБОРАТОРИЯ ПО МОЛЕКУЛЯРНА ПАТОЛОГИЯ
–
– СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПО АКУШЕРСТВО И ГЕНЕАЛОГИЯ „МАЙЧИН ДОМ” ЕАД
–
–
– Във връзка с проведеното изследване на митохондриална ДНК, финансирано от Министерство на Образованието и Науката – проект ВУ-Л-204/06, включващо секвениране на контролни региони HVRI и HVRII, се издава:
–
– СЕРТИФИКАТ
– НА
– СТЕФАН ГЕОРГИЕВ ДЖАГАРОВ
–
– ЗА ПРИНАДЛЕЖНОСТ КЪМ МИТОХОНДРИАЛНА ХАПЛОГРУПА Н
–
–
– МИТОХОНДРИАЛНА ДНК
–
– ХАПЛОГРУПА HVRI HVRII
– Н 16117С, 16300G 263G, 315.1С
–
– С букви (А-аденин, Т-тимин, С-цитозин, G-гуанин) са означени базите на съответните позиции в митохондриалната ДНК, които се различават от секвенцията, приета за референтна-Cambridge Reference Sequence(CRS).
–
– Хаплогрупа Н е Евроазиатска хаплогрупа. Честотата й е най-висока в Европа (между 40% и 60%), като се среща и в Сибир, Централна, Южна Азия, Северна Африка и Близкия Изток, но с по-ниска честота (5-30%).
– Предполага се, че е възникнала преди около 30000 години в Близкия и Среден Изток, нейните представители достигат Европа преди около 20000 години. По време на последния ледников период голяма част от заселниците в Северна Европа загиват, а други, мигрирайки на юг към Средиземноморието и Балканския полуостров, преживяват неблагоприятните условия. След края на ледниковия период (преди около 15000 години), оцелелите представители на хаплогрупа Н отново населяват цяла Европа (т.нар. пост-ледникови експанзии в Европа).
– Хаплогрупа Н се свързва с разпространението на Граветската култура (преди около 200D0-25000 години), която носи името на пещерата Ла Гравет във Франция. Характеризира се с изработка на инструменти от камък, предназначени за ловуване на големи животни (бизони, мамути, коне).
– Дата 27.07.2009 г.”

Според фотографията на националния проект към хаплогрупа Н спадат 55,32% от българите .
Двама души от изследваните са с хаплогрупа U, съответно U 3 и U 5 характеристики:
„Хаплогрупа U е възникнала преди около 55 000 години в началото на Късния Палеолит в Близкия Изток. Представители на Хаплогрупа U се свързва с първите палеолитни експанзии на съвременни хора към Европа пред 40 – 50 000 години. По-късно нейните представители вземат активно участие и в големите миграции на север след края на последния ледников период преди около 15 000 години.
Голямата възраст на Хаплогрупа U и множеството миграционни вълни, в които участват нейните представители са свързани с нейното широко разпространение днес. Тя се среща в Европа, Северна Африка, Индия, Арабския полуостров, Северни кавказки планини и Близкия Изток.
Хаплогрупа U 5 е специфичен за Европа клон на митохондриалната група U на възраст около 50 000 години. Среща се предимно в Скандинавия 16% и със значително по-малка честота 2% и разнообразие в Близкия Изток (при турци, кюрди, арменци). Поради това U 5 се смята за една от малкото хаплогрупи, които имат европейски произход. Представители на хаплогрупа U 5 са намерени и в Северна Африка сред популацията на берберите в Мароко, Сенегал и Алжир, което най-вероятно е свързано с по-скорошни миграции на европейци към Африка.”
„Хаплогрупа U 3 принадлежи към Хаплогрупа U. Хаплогрупа U е възникнала преди около 55 000 години в началото на Късния Палеолит в Близкия Изток. Представители на Хаплогрупа U се свързва с първите палеолитни експанзии на съвременни хора към Европа пред 40 – 50 000 години. По-късно нейните представители вземат активно участие и в големите миграции на север след края на последния ледников период преди около 15 000 години.
Голямата възраст на Хаплогрупа U и множеството миграционни вълни, в които участват нейните представители са свързани с нейното широко разпространение днес. Тя се среща в Европа, Северна Африка, Индия, Арабския полуостров, Северни кавказки планини и Близкия Изток.
На европейския континет се среща най-често в Скандинавия и Югоизточна Европа, имайки висока честота в България (около 15%). В Европа и Източното Средиземноморие честота и като цяло е около 7%.”
Според статистиката от националното изследване 15,96% от българите са от хаплогрупа U.
Един е с хаплогрупа R0. В сертификата се посочва:
„Днес представителите на хаплогрупа R0 означавана още като pre-HV се срещат основно около Червено море, Етиопия, Сомалия, Близкия Изток и имат най-висока честота на Арабския полуосторв.
Тази хаплогрупа е възникнала преди около 40 000 години в Близкия Изток. Представителите и поемат в няколко различни посоки: 1 – през Средния Изток към централна Азия и Западна Индия; 2- на юг, връщайки се обратно в Африка; 3- на север към Кавказките планини и на Запад през Анатолия, от където навлизат в Европа.
В продължение на няколко хиляди години представителите на хаплогрупа pre-HV се разделят и формират нови групи. В резултата на това възниква една от най-разпространените хаплогрупи в Европа – хаплогрупа Н с честота около 40%.”
Един участник е с хаплогрупа К. В сертификата с допълнителна информация от проф. Н. Чаракчиев, Чикаго, се обяснява:
„Предполага се, че хаплогрупа К възниква в района на Западна Азия преди около 50 000 години, а в Европа се разпространява преди около 12 000-16 000 години във връзка с големите човешки експанзии на север след последния ледников период в края на късния Палеолит. Днес честотата й в Европа е около 7%. Освен Европа, днес представителите на тази хаплогрупа населяват Северна Африка, Арабския полуостров, Северен Кавказ и Близкия изток. Хаплогрупа К се среща с много висока честота при евреите Ашкенази (над 30%). Най-старият (на близо 5 000 години) познат представител на хаплогрупа К е Тиролския леден човек (Oetzi), чието замръзнало мумифицирано тяло беше намерено в Алпите през 1991г.
Дата: 14.07.2009г.

Тези анализи са относително нови и непрекъснато се подобряват. Поради това съществува, макар и минимална вероятност, резултатът и/или неговата интерпретация да се променят след време.

Допълнение от [email protected]
К. Д. Георгиева е родена през 1966 г. в България. Нейният краен известен прародител се казва Димка. Димка е родена през 1843 г. в Хасково и е починала на 12 септември 1913 г. също в Хасково. Тя е от рода на Райчо Минков от с. Каснаково, Хасковско.
Благодарим на всички, които помогнаха да настоящата идентификация.”

Насочвам вниманието към миграционните пътища на хаплогрупи U 3, U 5, RQ и K, чиито посоки са в Европа, Северна Африка, Арабския полуостров, Северен Кавказ и Близкия изток, като подчертавам посоченото в сертификатите местообитаване „Северен Кавказ” и „Кавказките планини”. Задавам въпроса – не е ли това ареалът, където прабългарите усядат за дълъг период от време? И ако се направят достатъчен (репрезентативен) брой нови ДНК-изследвания, не ще ли се получи нова подхаплогрупа, носеща генетичния код на прабългарите? Остава трудната задача да се търси финансиране на изследвания по линията на Българския ДНК-проект. Това ще допринесе и за потвърждаване на българската идентичност с нейните ДНК-характеристики.
Различен от останалите е сертификат с установена рядко срещаната хаплогрупа V на Антоанета Запрянова и обяснението:
„Хаплогрупа V е възникнала преди 12 000 години най-вероятно на Иберийският полуостров, където днес се среща с най-голямо разнообразие. След края на последния ледников период нейните представители се разселват в Северна и Централна Европа.
Днес Хаплогрупа V се среща основно в Северозападна и Югозападна Европа и Северна Африка (Алжир, Мароко). Тя е най-често срещана при коренното население на Северна Скандинавия (Саами) – 41% и при баските – 12%.”
Научното любопитство ме отведе при косвените доказателства на Слави Дончев за преселението на хунобулгарите или булгарите (според автора това е правилното название на прабългарите) през епохата на Великото преселение на народите до и в Европа, за етнокултурните им връзки със заварените поселници, за влиянието на булгарската култура, което се открива в съвременната европейска култура и изкуство. С антропонимични и топонимични подходи, писмени, веществени и устни свидетелства С. Дончев очертава своеобразния миграционен път. Хунобулгарите се появяват в Европа през ІІ-ІV в., през първата половина на V в. преден отряд достига Панония, а булгарите вече са в Сирмиум. „Тук кан Атила (435-543 г.) създава съюз с германо-скандинавските народи северно от лимеса Рейн – Дунав, събитие, намерило отражение заедно с името му Атли в известните саги, по които през ХІІ в. е била записана немската Песен за нибелунгите”. Разселването продължава към Франция и Испания. „В записаната през ХІ в. „Песен за Ролан” се споменават и „булгари”. Означаващата дълголетие тъмга-плетеница на хунобулгарите е известна с оригинал и варианти в цяла Европа, от Урал до Британските острови и от Скандинавия до Средиземно море (без Византия)”. Сред множеството ономастични данни за благороднически родове през средните векове в Италия, Франция и други европейски държави С. Дончев открива, че италианският род Борджа произхожда от Арагон, Испания” .

Вижда се, че географските граници на миграционната карта на прабългарите са твърде широки, многопосочни. Те се потвърждават от ДНК-фотографиите, защото „гените на днешните хора разказват за пътешествието на предците ни от Африка към далечните краища на света” и защото „човешкият генетичен код, или геном, е 99,9% идентичен у всички хора по света. Останалото е онази ДНК, която отговаря за индивидуалните ни различия – цветът на очите или риска от заболяване например, – както и една част, която привидно не изпълнява никаква функция. Макар и много рядко в процеса на еволюцията може да настъпи случайна, безобидна мутация в споменатите нефункционални части, която после се наследява от всички потомци на този човек” Тогава? Защо да не приема, че съм 16-то поколение на родоначалничка (родена приблизително в началото на ХV в.) от Скандинавия или от земите на баските, чиито потомци са мигрирали обратно към роднините си, за да пуснат здрав корен в земята на Аспаруховите българи? Или хората – у нас и в Северен Кавказ например, носещи  генните характеристики от хаплогрупите U 3, U 5, RQ и K, не са потомци на праотците от Кубратова България?

1 Уотсън Д. Д., А. Бери. ДНК – тайните на живота. С., 2004, 392 с.

2 Цит. съч.

3 Запрянова, А. Генеалогия и генетична генеалогия или когато документите мълчат.-Родознание/Genealgia, 2008, № 1, с. 65-75.

4 www.webster.com

5 www.nationalgeographic.com

6 The Bulgarian Media Portal in Chicago

7 Българката няма азиатски гени. – 24 часа, 14 ноември 2009 г., с. 22. Виж и диаграмата за най-разпространените майчини линии сред българите.

8 Дончев, С. За българския произход на Пиер дьо Кубертен.- Родознание/Genealogia, 2009, № 1, с. 5-14.

9 Шрийв, Д. Най-великото пътешествие.- National Geographic. България, март 2006, с. 56-71.