Държава без гарант за законност

Автор: Петя Владимирова /Дневник/

В понеделнишкото си интервю по БиТиВи министърът на вътрешните работи Цветанов за пореден път отклони въпросите за употребата на СРС-тата и връзката им с разпространените аудиозаписи на шефа на митниците Ваньо Танов, като прехвърли цялата отговорност за изясняването върху парламентарната подкомисия за контрол над СРС и върху прокуратурата.

Така той срина и последните илюзии, че управляващите ще съберат кураж да заговорят равнопоставено с гражданите. И то по основния въпрос на правовата държава: как и за какви цели властта може да ограничава правата ни и кой е гарантът за върховенството на закона.

След продължаващия трета седмица отказ да се даде обяснение на очевидното – че гласът на самия премиер се чува да нарежда на шефа на митниците Ваньо Танов да прибере хората си от пивоварната на Мишо Бирата, понеже е „поел ангажимент да не го закача“; и след упорстващия опит на властта да представи заключението от експертизата на аудиозаписите на Танов като фалшификация (което не се твърди от експертите, макар и подчинени на Цветанов) – след всичко това е ясно: управляващите, конкретно МВР, в публичната си самозащита се хванаха за естественото подръчно средство на злоупотребилите с власт – тоталното отричане.

Ако ще светът да се срине. Ще ни убеждават в заговора на тъмните сили на злото, олицетворени от бившата Държавна сигурност, заобикаляйки същевременно факта, че поне половината от състава на самите подчинени на Цветанов служби са бивши служители на същата ДС. Ние ще продължим да задаваме още известно време въпросите си, те няма да отговарят, гледайки ни в очите. Докато „случаят“ се разпадне и разгради от само себе си подобно на биологичен отпадък.

В държава, претендираща да е правова – каквито са всички членки на ЕС примерно, такова поведение е възможно само ако гарантът за върховенството на закона не изпълнява задълженията си – било поради принуда, било поради някаква зависимост, което е пак принуда. Което пък означава, че тази държава не е правова.

И понеже няма да дочакам смислен и честен официален отговор на цял куп въпроси около скандала с подслушването, подреждам мозайката от публично известните факти и от разпоредбите на закона. Изводът ми е категоричен: Танов е подслушван незаконно независимо от формално спазената процедура (съдийското разрешение), за която здраво се държи Цветанов.

(Впрочем удивително е колко важни се оказаха изведнъж процедурите за вътрешния министър, когато трябва да оправдае своите действия, и как безпардонно ги заобикаля, когато трябва да обвини съдебната власт, че се е разминала с неговите представи за безспорност на доказателствата, които подчинените му са събрали.) Та изводът ми е още, че

прокуратурата не само не е предотвратила беззаконието

но и сега не показва намерение да упражни огромните си правомощия за разкриване на злоупотребата с власт от страна на МВР и ДАНС. И няма никакво значение дали Танов признава, или отрича разговорите си, дали ще си търси правата (своите и на сина си – там пък произволът е смразяващ, но за това друг път), или само ще се жалва през сълзи пред журналистите – това не променя моя извод.

Фактите:

Първо нарушение на Закона за СРС: Танов не е бил заподозрян (според председателя на подкомисията за контрол на СРС Явор Нотев), но въпреки това прокурорът е поискал подслушване, а председателят на Софийския градски съд го е дал. Обяснението на Нотев, че „не било невъзможно заподозрените в контрабанда да опитат да влязат във връзка с ръководителя на митниците“, и тази презумпция била основанието Танов да бъде подслушван, само показва какво се случва и с най-добрите юристи, щом станат политици от управляващото мнозинство.

Най-напред е сгазена елементарната логика: нали чрез подслушването на десетимата заподозрени ще се улови и влизането им във връзка с Танов, ако тази е целта на подслушването му. Но явно е била друга целта, само дето при преследването й за лош късмет се закачил баш премиерът на куката.

Второ нарушение: При положение че Танов не е заподозрян, камо ли пък в тежко престъпление, няма как да бъде представено на съдията мотивирано искане за подслушването му, както изисква Законът за СРС, където отгоре на всичко е и описано какво означава „мотивирано“: „Изчерпателно посочване на фактите и обстоятелствата, даващи основание да се предполага, че се подготвя, извършва или е извършено тежко престъпление (в случая от Танов – бел. ред.), които налагат използването на СРС“ (чл.14).
Въпреки неубедителността на искането то е разрешено от съдията. Нещо повече – след първите два месеца срокът на подслушването е удължен до 6 месеца.

Трето нарушение: Законът за СРС задължава Дирекцията за оперативно-технически операции (ДОТО) в МВР и Дирекцията за технически операции на ДАНС (службите, които са овластени да подслушват) „непосредствено“ след прилагането на СРС да отразят на хартиен носител резултатите и да изпратят „незабавно“ носителя на органа, който е поискал прилагането на СРС (чл.25).

„Органът“ в случая е прокурорът, но още след избухването на скандала оттам заявиха официално, че записи като разпространените не са им били представени. Да сте чули институцията на Борис Велчев да се е разгневила по този повод? Да е потърсила сметка от подслушваческите служби за това, че на своя глава са унищожили СРС-тата, без да й ги представят, въпреки че в тях се говори за покровителство над контрабанда, а досъдебното производство се води точно за това?

Прокуратурата, която по конституция е гарантът за спазването на закона, мълчи, говори Цветанов. И по бодряшкото му говорене можем да очакваме ведомството на Велчев да каже онова, което МВР желае – че всичко е законно. Моят личен извод е опасен във всяко отношение: щом може да бъде подслушван без законови основания Танов, това може да се случи с всеки друг, достатъчно е да не се харесва на вземащия решенията за това.

И точно в това е смисълът да се занимавам с подслушването на Танов. Смисъл точно толкова значим, колкото и установяването дали властта в лицето на самия премиер в тандем с президента, с когото иначе демонстрират пред публиката постоянен конфликт, е покровителствала контрабанда или данъчни нарушения чрез лобиране и „чадър“.

„Тановгейт“ показа на живо, че МВР разполага ако не с друго, то с умения и възможности да си осигури сговорчиви, разбирай зависими

прокурори и съдии, които да придадат формална законност на произвола

(Както си ги намери и за да разсекретят СРС-тата на горнооряховските доктори, та да ги употреби министърът за рецитал от парламентарната трибуна напук на закона и с гарантирана безнаказаност!) И второ – за да даде увереност на политическия връх, че ще продължи да управлява, без третата власт да му мъти водата, каквито и дискредитиращи разкрития да се появят.

Как иначе ще се намери прокурор, който на юнашко доверие да приеме за достатъчни сигналите на ГДБОП и ДАНС, за които добре знае, че са зависими от волята на един министър, за който пък е публично известно, че е опонент на „обекта“, нарочен за подслушване! И как иначе ще се намери съдия, който да подпише на същото юнашко доверие разрешението за подслушване!

И не става ли по-ясно сега защо беше безалтернативна кандидатурата на същия съдия за председател на Върховния административен съд? Става ли ясно най-сетне, че натрапливото говорене на МВР за „необходимата и неотложна съдебна реформа“ отразява представа за съдебна реформа, каквато не би трябвало да е част от сериозното обсъждане на реалните проблеми на правосъдието.

Реформата на вътрешния ред и правосъдието, за каквато настоява и Брюксел, не означава подчинение на правосъдието на лични или групови цели, маскирани зад кухи от гледна точка на практиката лозунги. За каквито всъщност са използвани СРС-тата в скандала „Тановгейт“ – и в оригиналния им вариант, и в презаписания.

http://www.dnevnik.bg