ФЕВРУАРИ
Февруари е името на втория месец от годината според григорианския календар. Той съдържа 28 дни, а през високосните години — 29. Името на този месец идва от от гръцки (Φεβρουάριος); от латински Februarius., което значи „пречистване”. Свързан е с езическия обичай Februa, изпълняван на 15 февруари в чест на бога на смъртта Фебрууис. Това бил последният празник, който древните римляни организирали през годината. Февруари е последният месец в римския календар. Първоначалното значение е било очистителен (месец), тъй като в древен Рим по това време са се извършвали жертвоприношения за очистване от греховете и се пречистят в очакване на следващата година.
По време на тържествените ритуали извършвали жертвоприношения, за да изкупят греховете си
В българската народна традиция вторият месец от година е наречен МАЛЪК СЕЧКО (в по-стар вариант: Малък Сечен, Малкина, Малкушан). Предполага се, че в основата му лежи старобългарското име сечен и още означава “студен”, “режещ”, “сечащ със студ”. Според старите хора, това е не само един от най-студените дни в годината, когато всичко се „ пука и сече” . Свързват го и с бога на смъртта Фебруус и с магическото време, в което всеки човек трябва да се покае за греховете си и да поиска опрощение от нашия бог – Исус Христос. Определението малък се дължи на по-малката продължителност на месеца в сравнение с януари, наричан ГОЛЯМ СЕЧКО.
Прабългарите наричали този месец Тутом. В белоруския, украински и полски езици (славянски) месецът има корен „Лют”; на японски се нарича „Кисараги“, а на финландски – „Хелмикуу“ или „месецът на перлите“.
В древнобългарския календар месецът е определен за борба с мишката, което означава и потягане на къщата отвътре.а
Среид лозариоте и овощарите името на месеца се приема като покана за работа. В топлите райони на страната зарязването на лозята може да почне, а дърветата ив градината е време да се подреждат и подготвят за новия сезон. Старите дървета да се отсекат, младите – посдекат, подрежат. Не случайно името на месеца е Сечко. Но прастарият обичай – тракийски, славянски и прабъларснки – изисква през този месец не само да се сече, а още и да се засажда. Според народната ни мъдрост всяко момче, както и момече , трябва да засади най-малко пет овощни дръвчета или лози. Освен храна(плодове) подобна дейност насажда у младия човек чувство за собственост, за красота, за творческо съзидание и доброта. Човек, който отглежда лозе или овощно дърво, не може да бъде лош; жена, която сади цветя – също.
Февруари е името на втория месец от годината според григорианския календар. Той съдържа 28 дни, а през високосните години — 29. Името на този месец идва от от гръцки (Φεβρουάριος); от латински Februarius., което значи „пречистване”. Свързан е с езическия обичай Februa, изпълняван на 15 февруари в чест на бога на смъртта Фебрууис. Това бил последният празник, който древните римляни организирали през годината. Февруари е последният месец в римския календар. Първоначалното значение е било очистителен (месец), тъй като в древен Рим по това време са се извършвали жертвоприношения за очистване от греховете и се пречистят в очакване на следващата година.По време на тържествените ритуали извършвали жертвоприношения, за да изкупят греховете си
В българската народна традиция вторият месец от година е наречен МАЛЪК СЕЧКО (в по-стар вариант: Малък Сечен, Малкина, Малкушан). Предполага се, че в основата му лежи старобългарското име сечен и още означава “студен”, “режещ”, “сечащ със студ”. Според старите хора, това е не само един от най-студените дни в годината, когато всичко се „ пука и сече” . Свързват го и с бога на смъртта Фебруус и с магическото време, в което всеки човек трябва да се покае за греховете си и да поиска опрощение от нашия бог – Исус Христос. Определението малък се дължи на по-малката продължителност на месеца в сравнение с януари, наричан ГОЛЯМ СЕЧКО.
Прабългарите наричали този месец Тутом. В белоруския, украински и полски езици (славянски) месецът има корен „Лют”; на японски се нарича „Кисараги“, а на финландски – „Хелмикуу“ или „месецът на перлите“.
В древнобългарския календар месецът е определен за борба с мишката, което означава и потягане на къщата отвътре.
Сред лозарите и овощарите името на месеца се приема като покана за работа. В топлите райони на страната зарязването на лозята може да почне, а дърветата и
в
градината е време да се подреждат и подготвят за новия сезон. Старите дървета да се отсекат, младите – посдекат, подрежат. Не
градината е време да се подреждат и подготвят за новия сезон. Старите дървета да се отсекат, младите – посдекат, подрежат. Неслучайно името на месеца е Сечко. Но прастарият обичай – тракийски, славянски и прабъларснки – изисква през този месец не само да се сече, а още и да се засажда. Според народната ни мъдрост всяко момче, както и момече , трябва да засади най-малко пет овощни дръвчета или лози. Освен храна(плодове) подобна дейност насажда у младия човек чувство за собственост, за красота, за творческо съзидание и доброта. Човек, който отглежда лозе или овощно дърво, не може да бъде лош; жена, която сади цветя – също.
