В редакцията на Eurochicago.com получихме обръщение от Тодор Бойчев и Светлозар Николов. За г-н Бойчев вече писахме: Хасковлия отказва да плаща държавни такси през частни банки, Хасковлия победи банки и администрация и Граждански идеи обричат на смърт банковите гишета пред учрежденията. Тодор Бойчев не пожела да заплати 3-те лева, която всеки гражданин брои заедно с таксата за издаване на шофьорска книжка на обслужващата частна банка, като поиска за целта да използва законното платежно средство – държавните таксови марки. Не искам да плащам за българския държавен интерес на частни банки, още повече, че имам законното право да използвам държавни таксови марки, заяви хасковлията за Еврочикаго. Ето и продължението на сагата му:
Обръщение от:
Българските граждани, членове на групата
„Държавни такси и гербови марки”
от социалната мрежа „Фейсбук”
Тодор Георгиев Бойчев, гр.Хасково
Светлозар Анастасов Николов, гр.Варна
ПАРАГРАФ 22
В „Параграф 22” се превърна сагата на господата Тодор Бойчев от гр. Хасково и Светлозар Николов от гр. Варна при опит да подадат заявление за издаване на български документи за самоличност и да получат нови лична карта и шофьорска книжка срещу заплащане на държавната такса с държавни таксови марки. След първоначален положителен отговор на Дирекция „Български документи за самоличност” при МВР до г-н Тодор Бойчев, че може да заплати държавната такса в размер на 25 лв. посредством закупуването и представянето на държавни таксови марки, на 23.12.2010 година той подаде заявление за издаване на СУМПС пред КАТ-Хасково при Областна дирекция на МВР-гр.Хасково, ведно с декларация за заплащане на държавата такса за издаване на СУМПС, облепена с държавни таксови марки на нужната стойност, както и касов бон от Български пощи за закупуването им. По сходен начин постъпи и г-н Светлозар Николов, който месец по-късно – на 04 януари 2011 г. подаде заявление пред І-во РУП – гр.Варна за издаване на нова лична кара. След изтичане на законово регламентирания едномесечен срок г-н Бойчев посети КАТ – Областна Дирекция гр.Хасково, с очакването да получи подновена шофьорска книжка. В отговор на запитването му служителите на МВР – Хасково отказаха издаването на шофьорската му книжка с аргумент, че Тодор Бойчев трябва да им представи нов нарочен документ – квитанция от Български пощи, която да съдържа номера на банковата сметка и от нея да е видно, че сумата в размер на 25 лв., заплатена при закупуването на държавние таксови марки, е постъпила по същата сметка на МВР за издаване на СУМПС. Почти по същото време г-н Светлозар Николов получи своя отговор от Областна дирекция на МВР – гр.Варна, в който го информираха, че процедурата по издаване на неговата шофьорска книжка е преустановена до произнасянето на по-горната инстанция – Министъра на вътрешните работи. И в двата случая е видно, че липсва воля за прилагане на закона от страна на служители при МВР – гр.Хаково и МВР – гр.Варна. Съгласно чл.2 от Закона за държавните такси държавни такси в Република България се заплащат по два начина – с държавни таксови марки или в брой. За втория случай е необходима изрична уредба от страна на Министъра на финансите. При липса на такава се прилага единствено първия начин – заплащане на държавни такси чрез закупуване на държавни таксови марки, при които приходът отива директно в държавния бюджет. От двата проиворечиви отговора на МВР – гр.Хасково и МВР – гр.Варна става ясно, че липсва единна държавна политика по отношение начина за администриране на заплатените от гражданите държавни такси за издаване на български документи за самоличност. Съобразно чл.1 от Закона за държавните такси /цитат/: „Държавните такси се събират от органите на съдебната власт, от другите държавни органи и бюджетни организации в размери, определени с тарифи, одобрени от Министерския съвет, и ПОСТЪПВАТ В ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ, освен ако със закон е предвидено друго.”. Параграф 22 от новоприетият Закон за държавния бюджет на Република България за 2011 г. предвижда създаването на единна бюджетна смека при БНБ, в която да постъпват всички държавни приходи, в това число и заплатените държавни такси по издаване на нови документи за самоличност от МВР. Законът за държавния бюджет на РБ за 2011 г. регламентира правомощието на Министъра на финансите с посредничеството на БНБ да извършва последващо администриране на постъпилите приходи в държавния бюджет, в това число да осъществява преразпределение на приходите и покриване на разходите на отделните служби и ведомства съобразно разпоредбите на закона и в рамките на утвърдения държавен бюджет. НИКЪДЕ В НОРМАТИВНАТА НИ УРЕДБА НЕ Е РЕГЛАМЕНТИРАНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ ДА ОСЪЩЕСТВЯВАТ ДЕЙНОСТ ПО АДМИНИСТРИРАНЕ НА ПРИХОДИТЕ В ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ. Конституцията на Република България в чл.60 регламентира ЕДИНСТВЕНО ЗАДЪЛЖЕНИЕТО на българските граждани ДА ПЛАЩАТ ДАНЪЦИ И ТАКСИ, УСТАНОВЕНИ СЪС ЗАКОН: Напротив, дейността по администриране на държавните приходи и разходи е правомощие И ЗАДЪЛЖЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИТЕ ОРГАНИ, които следва да осигурят подходяща организация за БЕЗПЛАТНО СЪБИРАНЕ, ЦЕЛЕВО ПРЕРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ и отчитане на реализираните приходи на отделните ведомства и институции, същото изискване регламентирано в чл.23,ал.3 от Закона за устройтво на държавния бюджет.
По смисъла и в духа на Закона за устройство на държавния бюджет отделните държавни органи – същите определени в пар.1, т.1. от Допълнителните разпоредби на ЗУДБ : (изм. – ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.) „Държавни органи“ са президентът, Министерският съвет, министерствата и другите ведомства, областните администрации, Конституционният съд и други бюджетни организации, определени със закон.” – извършват дейност по администриране на приходите, същата дейност дефинирана в пар.1,т.3 от Допълнителните разпоредби на ЗУДБ като : „3. „Администриране на приходи“ е дейност по събиране и отчитане на приходите в държавния бюджет.”
Считаме, че законово регламентираната организация по БЕЗПЛАТНО събиране и разходване на бюджетните средства по никакъв начин НЕ ВЛИЗА В КОЛИЗИЯ с принципа за независимост на трите власти и техните САМОСТОЯТЕЛНИ БЮДЖЕТИ, като едновременно с това принципът за независимост бюджетите на трите власти означава ПРАВО, но и ЗАДЪЛЖЕНИЕ на ръководителите на отделните ведомства ДА ОСИГУРЯТ АДМИНИСТРИРАНЕ НА ПОСТЪПИЛИТЕ ПРИХОДИ.
Обръщаме се към Вас с надеждата да предизвикаме широка професионална и обществена дискусия, както и да получим конкретни отговори от отговорните инстанции /Народно събрание, Министерски съвет, Министерство на финансите/ по отношение на кои аспекти и в какви срокове заявяват своя ангажимент за реформиране режима на държавните такси /нормативен и организационен/ в България, така че ДА ОСИГУРЯТ АДМИНИСТРИРАНЕ НА ПОСТЪПИЛИТЕ ПРИХОДИ в тяхното учреждение, да гарантират БЕЗПЛАТНО за гражданите СЪБИРАНЕ, ПРЕРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ, РАЗХОДВАНЕ И ОТЧИТАНЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ СРЕДСТВА – в това число безплатно събиране и преразпределение на заплатените държавни такси, данъци, осигуровки и глоби.
С уважение:
Тодор Бойчев и Светлозар Николов
Български граждани, членове на групата „Държавни такси и гербови марки” от социалната мрежа „Фейсбук” – наброяваща към 27.01.2011 г. общо 1818 поддръжника (линк).
„Изчислихме дела на нетните приходи от такси и комисионни спрямо финансовите и оперативни приходи и разходи на банките, работещи на пазара в България. Оказа се, че следните от водещите финансови институции: БНП Париба, Инвестбанк, International Asset Bank и Сибанк, разчитат за над 30% от текущата си дейност на такси и комисиони. И четирите банки могат да се определят като средни по големина за българския пазар.
От тях при Сибанк нетните приходи от такси и комисиони съставят 35.4% от приходите от текуща дейност. За първите 9 месеца на годината приходите от такси и комисиони на дружеството са в размер на 26.3 млн. лв.
При големите кредитори делът на таксите се движи от 17.2% за ДСК, до 25.2% за Unicredit Bulbank и 25.6% за Първа Инвестиционна Банка.
В това отношение Сибанк е изпреварена само от две малки банки. Едната е ЧПБ „Тексим“, с приходи от такси и комисиони в размер на 1.4 млн. лв., и дял от 52.4% от приходите от текущи дейности. Другата е Регионална инвестиционна банка с приходи от такси и комисиони в размер на 16 хил. лв.
Средно за банковата система приходите от такси и комисиони съставят 19.4% от приходите от текуща дейност.
В края на третото тримесечие на миналата година приходите от такси и комисиони в българската банкова система достигат общо 621 млн. лв. при общи нетни приходи от продължаващи дейности в размер на 2 880 млн. лв. Разходите за такси и комисиони на самите банки за първите 9 месеца на миналата година са общо 62 млн. лв.
От средните по големина банки в България в най-малка степен разчита на таксите и комисионите Българо Американска Кредитна Банка, с дял от 1.2% в общите текущи приходи и разходи.
Като цяло с оглед на нарастващия дял на проблемните кредити и изпреварващия ръст на депозитите, т.е. пасивите, спрямо заемите, носещи приходи за банковата система, банковите институции в България имат твърде ограничен периметър за развитие.
Въпреки това, едва ли най-добрият начин за вързване на баланса на една кредитна и инвестиционна институция е чрез увеличаване на паразитните разходи за клиентите, който се доверяват на банките, депозирайки парите си в тях.“
http://www.darikfinance.bg/novini/47239/+++++
Чиновник в хасковската полиция е предложил подкуп на гражданин. Това съобщи за Дарик Тодор Бойчев, който се опитва да плати таксата си за шофьорска книжка чрез държавни таксови марки. Тъй като в КАТ-Хасково нямат нужната система, за да обработят подобно плащане, чиновниците са се опитали да убедят Бойчев да плати по стандартния начин, а те да поемат допълнителните банкови такси.
Държавните институции нямат необходимата система, за да обработват плащания с таксови марки, въпреки че по закон гражданите имат право да ги използват. От това право се опитва да се възползва Тодор Бойчев от Хасково. След като е получил разрешение от МВР за такова плащане, чиновниците в местната пътна полиция не са искали да го приемат: „Започнаха да ме нахокват. И аз им казах, че имам разрешение. Те отвърнаха, че нямат такива указания. На техните компютри програмата била направена така, че се слуша само от банки. Инспекторът каза, че той ще ми предложи с колегата, който стоеше до него, да ми платят комисионните, а аз да си платя държавната такса“.
От своя страна адвокат Михаил Екимджиев определи като „заговор между държавата и банките“ факта, че единственият работещ начин за плащане на държавни такси е по банков път: „Това е вид нерегламентирана държавна помощ за банките, защото държавата фактически ни принуждава за всяко плащане по сметка на публична институция, ние да плащаме нерегламентиран рекет, нерегламентирана комисионна на банки, при това няколко банки, които са най-любими на властта“.
Екимджиев смята, че Европейската комисия трябва да бъде сезирана по казуса с нерегламентираната държавна помощ към някои банки./ DARIK/