Иво Инджев и Паметникът на Съветската армия

Автор: Иво Инджев

08.01.2011

Слушам внимателно защитниците на паметника и ми се набива на очи следното: те не желаят да обсъждат пряко темата, ами я обикалят с разни странични доводи (сякаш има някаква тайна причина паметникът да бъде опазен, някои посветени знаят причината, но тя не може да се каже публично). Разбира се, тук изключвам всички, чиито „аргументи“ са крясъците Фашисти! Рушители! и т.н. Но имаше разговарящи образовани защитници на паметника, от чиито доводи откроих следните пет:
1. Паметта на загиналите съветски войни в борбата срещу фашизма не ни позволява да скверним паметника. Даже в Берлин има паметник на съветската армия, запазен след обединяването на Германия, не сме изключение.
2. Високата му художествена стойност. По паметника е работил цветът на българската скулптура и архитектура на онова време, резултатът е забележителен и трябва да бъде съхранен като произведение на изкуството.
3. Народната памет – това е паметник на епохата, на състоянието на България в този исторически момент, такъв, какъвто е бил и трябва да се запази за поколенията.
4. Колко е лесно да се руши, а колко трудно да се гради! Паметникът е струвал на България маса пари и труд. Скулптори, архитекти, градоустройственици, строителни инженери, бронзолеяри, каменоделци, кранисти, кофражисти, арматуристи, зидари, шофьори и пр. както и счетоводители, партийни секретари, цяла армия офисни служители и не на последно място – данъкоплатците са създали нещо грандиозно, което ние сме призвани да запазим.
5. Събарянето на паметника би било обида към Русия, нашата освободителка.
Желая да отговоря по тези точки:
1. В България няма загинали съветски войни. Ако искахме един адекватен паметник на жертвите (включително български) на Съпротивата срещу фашизма, той трябваше да има съвсем друг мащаб и характер. Уместно би било да е нещо като пиета, което да пробожда сърцето на човека и да му припомня, че не трябва да допуска такова нещо да се повтаря. Обаче един нагло доминиращ Шпагин и самото име „Паметник на Съветската армия“ отправят друго и съвсем ясно послание. Колкото до Берлин, случаят там е съвсем друг – първо, Германия официално се отрече и заяви ясно на света, че скъсва с миналото си. Те окачествиха нацизмът като чума, като едно раково образувание в обществото си. Там няма партия-приемник на национал-социалистическата работническа. Там този паметник почита армията, дала основният принос към унищожаването на това зло. Един вид армия освободителка. Паметникът има основание, да не говорим, че само в битката за Берлин са загинали над 500 000! съветски войника. Никакъв вид сравнение с нашия случай не издържа.
2. Паметникът има висока художествена стойност. Тук съм напълно съгласен. Перфектен е! Непременно трябва да бъде съхранен и като произведение на изкуството. И това ще стане, когато той бъде преместен в Парка-музей на открито, заедно с други подобни реликви от това време и с табела, която запознава зрителя какво е това пред него. Тук конфликт с господа защитниците на паметника няма.
3. Народната памет, знак за епохата. Идеално, напълно съм съгласен! Епохата е била такава, каквато е била и паметникът в Музея прекрасно ще я отразява. Дори много по-добре, отколкото ако просто стърчи в центъра на София. Конфликт няма.
4. Трудно се гради, лесно се руши. Така е, но паметникът вече е изграден. Огромната трудност и постижение са бронзовите скулптурни групи, които ще бъдат внимателно демонтирани, пренесени и внимателно монтирани на новото място. Другата трудност е била добрата каменоделска работа. Тук няма да се налага да преоткриваме топлата вода. Има утвърдени световни методи как камъните се номерират, демонтират и преизграждат в съшия ред. Железобетонната вътрешна част при днешната технология не е никакъв проблем. Да, разбира се, всичко това ще струва пари, но те са несъизмеримо по-малко, отколкото са дадени за първоначалното изграждане на паметника. Повтарям – несъизмеримо по-малко. Така че, няма да рушим паметника. Конфликт няма.
5. Ако разрушим паметника, ще обидим Русия, нашата освободителка от турско робство. И таз хубава! България е била, е и ще е признателна на Русия за този акт. Каквито и стратегически планове да са водели Александър Втори в тази война (няма да се спирам на тях), освобождението на България е факт и ние сме и трябва да сме благодарни на Русия за това. Изградили сме най-хубавите възможни паметници на руските освободители и никой няма намерение да ги докосва! Само в София: Руски паметник, Паметникът на Цар Освободител и разбира се, най-вече Храм-паметникът Свети Александър Невски. Колко булеварди и улици носят имената на руските пълководци… Всяка година на 3-ти март честваме и славим руските (+ румънски, финландски и прибалтийски) освободители. А в Плевен и въобще в цялата страна има безброй паметници на братята освободители и стоици улици носят имената на руските генерали. Е, какво повече да направим?
Крайно време е да осъзнаем като общество каква е целта и какво символизира паметникът на съветската армия в София и да го разкараме оттам с един замах! Той няма бъдеще и ще падне. Както казах в началото, осъден е на смърт, маховикът на нетърпимостта към него е завъртян и вече е набрал необратимата скорост. Въпросът е да не се бавим много, защото то си е за нас. Когато този смазващ паметник на чужд окупатор в собствената ни столица го няма, ще можем да си поемем свеж въздух с пълни гърди. Смазващо е да се гледа това нещо в София, особено вечер, когато (все още) прожектори ярко осветяват монумента, да не би някой да не го види.

П.С. ОТ ДОМАКИНА НА БЛОГА:

ЕЛАТЕ УТРЕ, НЕДЕЛЯ, 9-ТИ ЯНУАРИ, ОТ 11 Ч. ПРЕД ПАМЕТНИКА НА ШЕСТВИЕТО С ПЛАКАТИ, НА КОЕТО ЩЕ ПОИСКАМЕ НЕГОВОТО ДЕМОНТИРАНЕ!

––––––––––––––

Червени контрадемократи предизвикват да бъдат контрирани

На 09.01.2011 г. от 10:30 ч. пред Паметника на Съветската армия в Борисовата градина Младежкото обединение в БСП – София организира мирен контра – протест срещу поредния опит за затриване на българското културно наследство, съобщиха организаторите. Контра-протестът е продиктуван от факта, че инициативен комитет „За демонтирането на паметника на Съветската армия в София“ организира същия ден от 11 ч. митинг пред паметника. /БГНЕС

Възникват по този повод някои въпроси:

Не могат ли тези активисти да си протестират на друга дата и място или търсят конфронтация?

Означава ли това, че при всяка червена публична изява всеки ще има право да ползва прецедента и да организира половин час по-рано контра на тяхната инициатива?

Защо паразитират на гърба на гражданска инициатива, за да се изявят, а не организират своя?

Къде са “старежите” и защо пускат напред младежите или така искат да покажат приемственост на неадекватността да се защитава рухналия комунизъм?

Отсъствието на “старежите”, заменено с младежите, не напомня ли пълната капитулация на комунизма пред логиката на неговото сгромолясване, поради което СССР и производните есесесерчета си заминаха на бунището без никаква съпротива?

И що за “културно наследство” е паметникът на лъжата? Вековната лъжа, вградена като фундамент в идеологията на комунизма, е част от неговата “култура”, това е ясно. Но чак да го декларираш на митинг, който на практика прокламира “да” на голямата комунистическа лъжа – е това е вече върха на неадекватността!

И още нещо: софийската община, която разреши шествието на инициативния комитет за демонтиране на паметника, не е ли наясно, че да разрешат на същото място, половин час по-рано митинг със заявена цел да бъде контра ( така е формулиран митингът на младежите от БСП), е чиста провокация? Що за съучастничество?

Ако това е “ок”, тогава всички да се чувстват поканени в бъдеще да контрират митингите на БСП с контармитинги. Защото, както каза само преди два дни др. Първанов : “ Който нож вади, планина повдига” ( “остроумие”, от което на нормалния човек му се повдига”).

И още нещо: направо е умилително да види човек, как за готвеното от седмици наред шествие ЗА демонтиране на паметника, медии се задействат информационно едва по повод на това, че в последния момент се появи червена контрадемократична идея ПРОТИВ.

––––––––––––––

Граждански поглед върху селското перчене на червените паразити

10.01.2011

ВМЕСТО ДА ПРЕПЕЧАТВАМ РЕПОРТЕРСКИ ПРЕРАЗКАЗИ ЗА СЪБИТИЕТО, КОЕТО ОРГАНИЗИРАХЕ ОКОЛО ПАМЕТНИКА НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ ВЧЕРА, 9 ЯНУАРИ, ПУБЛИКУВАМ НАБЛЮДЕНИЯТА И ЗАКЛЮЧЕНИЯТА НА ЕДИН РЕДОВЕН ЧИТАТЕЛ И КОМЕНТАТОР, КОЙТО СИ Е НАПРАВИЛ ТРУДА ДА ДОЙДЕ ОТ ВИДИН. И МИ КАЗА, ЧЕ Е ПРЕБРОИЛ ПО ПЪТЯ КЪМ СОФИЯ 17 ПАМЕТНИКА ОТ РОДА НА ТОЗИ, КОЙТО СИМВОЛИЧНО ОБРАДИХМЕ В СТОЛИЦАТА.

ОСВЕН ВСИЧКО ДРУГО НАБЛЮДАТЕЛНИЯТ Г-Н ТИНКОВ ДОБАВЯ ДЕТАЙЛИ, КОИТО КОЛЕГИТЕ ЖУРНАЛИСТИ НЕ СА ЗАБЕЛЯЗАЛИ (ОСОБЕНО ДРАЗНЕЩО Е ОБОБЩЕНИЕТО В ДОПИСКИТЕ, ЧЕ ИМАЛО ВЗАИМНОСТ В ОБИДИТЕ И ЗАМЕРЯНЕТО, ДОКАТО ИСТИНАТА Е, ЧЕ САМО НЯКОЛКО ДУШИ ОТ ЗАКОННИЯ НИ МИТИНГ БЯХА ПРОВОКИРАНИ СЛЕД ОКОЛО 40 МИНУТИ МЪЛЧАНИЕ И ОТВЪРНАХА ВЕРБАЛНО НА ПРОВОКАЦИИТЕ, КОИТО НЕ СЕКНАХА ПО НАЙ-АГРЕСИВЕН НАЧИН ОТ СТРАНА НА ЧЕРВЕНАТА АГИТКА – С ЯЙЦА, ЧУЧЕЛА, СВИРКИ, И ДРУГИ АТРИБУТИ НА ПОБОЙНИЦИТЕ ОТ СТАДИОНИТЕ).

ЕТО СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ПАВЕЛ ТИНКОВ ОТ ВИДИН:

Вече няколко пъти писах в блога Ви, по повод на състоялия се протест пред паметника на Съветската армия. Въпреки това /четейки продължаващите коментари/, смятам за необходимо да насоча вниманието на всички върху няколко особено важни /от моя гледна точка/ факта, подминавани от всички:

– групичката на червената агитка, очакваше в готовност още преди да се появят първите участници в протеста.

– полицията, въпреки че стовари, леки автомобили, арестантски фургони и др авто-техника почти час преди протеста, се правеше, че не забелязва „червените скинари“.

– Кордон от полицаи беше завардил всички подстъпи към паметника и още преди началото на събитието спираше всеки приближил гражданин с въпроса“ Вие за или против протеста?“.Сиреч, въпреки липсата на разрешение за провеждането на контрапротеста, той беше толериран от полицията! Попитах застанала близо до мен полицайка /от кордона, разделящ двете групи: защо пазителите на реда допускат това нарушение, на което женицата, с явно неудобство отвърна:“Такива са указанията от Общината.“

– Може да не съм прав, но за мен беше важно да знам колко човека участваме в протеста.
За мое съжаление бяхме не повече от 800 човека. Срещнах се със стари познати, които ме посрещнаха с усмихнатото: „Здравей, червен Видин!“ Помислих си, колко „синя“ е почти двумилионна София, която при поне милион активно население е изкарала на протеста по-малко от промил! Ще се окаже, че над 90 процента от онези, участвали в грандиозния митинг на Орлов мост не са били сини! Били са от тези, които искат /и се надяват/ някой да ги „оправи за 800 дни“! Мъка! /както казва Седефчов/.

– Червените отрочета бяха ТОЧНО 47 ЧОВЕКА!!! Лично ги преброих /не беше трудно/.

– Най-цензурен от дивашките им крясъци беше „фашистки лумпени“. Искаше ми се кротко да им обясня, че точно те са лумпенизираната /и употребявана/ част от комуноидната им камора, че докато те си дерат гърлата и мръзнат на снега, синчетата и дъщеричките на „червената аристокрация“ следват в престижните университети на прогнилия запад, плувайки в разкоша на откраднатите от татковците милиони народна пара! Нямаше начин – не можех да ги надвикам.

– Г-н Инджев, не намалявайте бройката на участвалите в протеста /шегувам се, разбира се/! Шествието ни обгради паметника, но не бяхме „хванати за ръце“. Бяхме в колона от по трима-четирима в редица!

На всички участвали – приятелски поздрави!

Източник: http://ivo.bg/