30 водещи фотографи, създали визуалната история на България от 1960 г. до 1989 г. са събрани в първия том на трилогията „Големите фоторепортери”. С нелеката задача – да направи първата енциклопедия на фотожурналистиката у нас, се заема фотографът Цветан Тончев, който в лични разговори, по спомените на техни близки и колеги, разкрива любопитни факти и професионални техни тайни.
Много любопитна е снимката на корицата. Малко хора знаят за нея. Тя от Румяна Бояджиева и е била плакат на World Press Photo за 1966 г. Аз научих изключително любопитни неща от Димитър Дейнов, който и сега работи в БТА и известен период от време – 10 години от живота му, минаха като кореспондент на Асошиейтед прес“, каза Тончев.
Получили световно признание и награди от фотоконкурси, българските фотографи, работили в този период, не са пощадени от политическата цензура.
Стигало се е дотам, че има инструкции от Централния комитет на партията, когато се направи фотография на членовете на Политбюро на Мавзолея, когато посрещат манифестациите, кой до кого да бъде и е имало и комични ситуации, в които един човек, който е долу на входа на мавзолея и междувременно е повишен в длъжност и трябва да седи до другите членове на Политбюро, те изрязват с една ножица неговата глава и я слагат горе“, разказа фотографът. „В книгата публикувам и една снимка от Рачо Стоянов във в-к „Работническо дело” някъде 80-те години, където ясно личат как са изрязани главите на някои хора, подредени са правилно и най-смешното е, че главата на Тодор Живков е някак си най-голямата.“
„По времето на социализма не можеше да се показват трагедии, няма катастрофи, явяват се само усмихнати хора, спретнати тъкачки, гроздоберачки, работнички, които ръкомахат“, обясни Цветан Тончев.
След промените архивът на много от редакциите изчезва. Негативите на голяма част от фотографиите са безвъзвратно изгубени. „Безкрайно ценният, уникален архив на сп. „Отечество” е изчезнал. Никой не знае къде са снимките на Иво Хаджимишев, на Петър Божков, на Шавар Шартин, на Георги Бурмов. Всичко това е изчезнало някъде. Няма диря от него. Има тук-там остатъци, аз едва събрах за книгата илюстрация, като съм сканирал списания и вестници и затова много от фотографиите – емблематични фотографии, са с лошо качество. Точно така се зароди в мен идеята да инициираме комитет за създаването на един музей на фотографията.“
След този първи том предстои да излязат и големите фоторепортери на България от началото до 1960 г. и от 1989 г. до наши дни.
Източник: http://bg.time.mk/read/93d3a98046/e72d38cffb/index.html
