Автор: ФАНИ ЧОДЖУМОВА /в-к Новинар/
Всички любители на телевизионните новини станаха свидетели на една силно сантиментална и трогваща гледка. А именно срещата с шефа на митниците и бивш висш дългогодишен служител на МВР Ваньо Танов след петчасовия разпит в Националната следствена служба относно пуснатите в публичното пространство записи, издаващи негови разговори с премиера Бойко Борисов.
Пред репортерите от всички телевизии Танов съобщи, че пуснатите на публиката СРС-та са абсолютно менте. Той каза също така, че не са запазени оригиналните записи от спецсредствата, те навярно са унищожени, но презаписите са манипулация на врага.
Дотук добре. Но в един момент изненадващо възрастният мъж с болка съобщи, че семейството му е било подложено на жесток натиск, за да бъде забъркано в скандал с контрабанда. По-специално синът на Танов е трябвало да бъде въвлечен в организирана престъпна група, за да бъде ударен бащата. Няма да позволя никой да се гаври със семейството миq категоричен бе Танов.
Очите на този мъж-планина в същия момент се насълзиха. Репортерите онемяха, виждайки навлажнените очи на Танов. Силната драма обаче настъпи, когато шефът на митниците се прибра в колата си и истински се разплака.
Какво нарани толкова много този човек, през чийто поглед е минало много, чиято глава как ли не е патила, както казват възрастните хора? Очевидно Танов и неговото семейство са живели известно време в деветте кръга на ада. Той съобщи преди време за подслушването заради сина му.
Каза, че е имал информация, че ще стане обект на службите за подслушване, а синът му ще бъде пришит към организирана престъпна група за контрабанда. Танов обаче успял да предупреди младия мъж за това, което му се готви, посъветвал го също така да върне колата, купена от него на лизинг, за да не може врагът да подхвърли в нея контрабандните стоки.
Така Танов спасил сина си от резила, който му готвели. Тогава обаче шефът на митниците разказваше това с гняв. Миналия четвъртък – със сълзи на очи. Какво се е случило? Възможно е Танов да е бил изтощен до краен предел от петчасовия разпит, възможно е също така да е установил нещо друго, ужасяващо след престоя си в службата, което направо го е обезсърчило.
Въпросът обаче не е точно в сълзите на този мъж. Аз се питам ако това се случи на моето семейство и Танов не е наблизо да ме предупреди, как мога да го защитя? Отговорът е ясен: Никак. Защото аз нямам дългогодишните връзки в МВР, нямам там своите кръгове, които могат да ме предупредят за подготвяната срещу мен и семейството ми гнусна операция.
Сигурна съм, че ако, не дай Боже попадна в полезрението на спецслужбите, с мен и семейството ми е свършено. Синът ми ще изгние в затвора, аз ще напусна любимата си работа, защото с такива като мен никой няма да иска да има вземане-даване. С една дума семейството ми ще бъде тотално разбито.
Както, впрочем се случи преди години с това на висшия магистрат Николай Колев, който бе убит. Но Колев също имаше своите механизми да се справи с дрогата-провокация, която бе „открита” в колата му. Той също знаеше коя служба в МВР на какво е способна и като топмагистрат успя да докаже, че всичко, извършено с него е манипулация.
А аз как ще докажа, че синът ми не се дрогира, или че не участва в престъпна група за контрабанда, след като нямам свой гръб? Ами ако подхвърлят дрога в колата му? Тогава с моето семейство наистина е свършено. Ето това е страшният въпрос, който трябва да стряска съня на управляващите. Мисълта за защитата и сигурността на обикновените хора.
Благодарение на кадрите на Държавна сигурност, които трайно се настаниха в живота ни и станаха милионери, докато ни разказваха какви храбреци са били, когато са слухтели и донасяли за нас, ние бавно и полека се превърнахме в държавата-ухо. Това ухо пусна своите пипала навсякъде.
Има частни структури, които се крият по апартаменти и вършат своята отровна работа, като закачат телефоните ни и ни записват. Всъщност записват не всеки, а посочения от този, който стои над тях. Дъртите оперативни работници на ДС вършат своята работа за сметка на нас, както винаги.
Но това се случва, защото ние не се усетихме навреме и не ги сложихме там, където им е мястото – в ъгъла. Нека повече не им даваме думата. Ченгетата от старите ленти нямат място в обществото ни. Ако ги изхвърлим, ще спим спокойно и няма да се страхуваме за семействата си.
http://www.novinar.net/
.
