Калинка Кюпер от Германия получи отличието „Българка на годината 2010”

3 thoughts on “Калинка Кюпер от Германия получи отличието „Българка на годината 2010””

1. Как една българка, живееща от 50 г. в Германия, успява да съхрани националното си самосъзнание и да зарази с ентусиазма си и германците? И по-жив ли е българският дух извън границите на България, отколкото вътре в нея?

   Отговорите на тези въпроси потърси Йорданка Йорданова. Актуалният повод е наградата „Българка на годината 2010“, присъждана от Държавната агенция за българите в чужбина. Тази година наградата спечели Калинка Кюпер, която напуска България преди 50 години.

   „Много често си задаваме въпроса: има ли днес герои? От историята, от преданията и приказките знаем за наши предци, които са извършили наистина велики неща. Но аз мисля, че героизмът е и точно в това постоянство, с което един човек защитава българщината. Това е героизъм. Лесно е някой да извърши геройство в един миг от живота си, когато наистина може да покаже много твърдост, упоритост, много вяра, но да показваш твърдост, упоритост и вяра в продължение на 35 години – за това се изисква повече от геройство. Изисква се много сериозен български дух, много голяма обич към всичко българско“, казва Росен Иванов, председател на Държавната агенция за българите в чужбина.

   Калинка Кюпер

   България като съдба

   Като „35 години геройство“ той определя активната дейност на живеещата в Есен Калинка Кюпер за запазването на българското самосъзнание и българската култура. Миналата седмица Росен Иванов лично й връчи наградата „Българка на годината 2010“. Родената през 1942 година в Бургас Калинка Кюпер заминава за Германия преди 50 години заедно със съпруга си – Райнер Кюпер. Написва учебник по български език за чужденци, преподава български на германци в Есен и Дюселдорф.

   Калинка Кюпер основава и едно от най-активните дружества в чужбина – българо-германското дружество „Иван Вазов“, което се занимава с културна и хуманитарна дейност. Дружеството подпомага болници, детски домове и училища в България. Калинка Кюпер е избрана за „българка на годината“ сред 29 номинации от 16 държави. На въпроса на какво се дължи нестихващият й ентусиазъм, свързан с България, Калинка Кюпер отговаря лаконично: „Това ми е предадено от моите родители.“

   Явно по примера на своите родители Калинка Кюпер успява да предаде и на своята дъщеря, а по-късно и на внучката си, особената привързаност и интереса към България. „И двете говорят перфектно български. Имат много богат речник и нямат никакъв акцент. Никой не може да разбере, че живеят в чужбина“, споделя Калинка Кюпер.

   Живеят в Германия, а все гледат към България. Това важи и за двете, разказва Калинка Кюпер. Дъщеря й завършва медицина в България: „Ние имахме възможност дъщеря ни да се информира как стои въпросът с образованието в България. Установи, че в Германия можеш да бъдеш студент до пенсия, тогава беше така, през 80-те години. А тя просто искаше да учи.“

   Да отстояваш българското

   30 години по-късно нещата и в България, и в Германия са се променили, но нагласата в семейството на Калинка Кюпер си остава същата. 14-годишната й внучка вече крои планове за следване в България. Възможно ли е всъщност българският дух да бъде по-силен извън границите на България, отколкото вътре в страната? Ето как мисли Росен Иванов:
   „Сензитивността на българина към България става по-силна, когато той излезе извън държавата. Когато човек живее в чужбина, той става много по-чувствителен към всичко българско, така че мисля, че духът на българите извън България понякога наистина е по-силен, защото те са принудени при по-трудни обстоятелства да отстояват своята българска кауза.“

   В случая на Калинка Кюпер обаче усещането към българското е константна величина и ще си остане такава и след приза „Българка на годината 2010“. „Не се чувствам различно, защото винаги съм се чувствала българка“, казва Калинка Кюпер.

   Автор: Й. Йорданова,

2. Винаги работим по желанията на читателитете ни:

   Списък
   на получените номинации за удостояване с отличието
   „Българка на годината” на им. на Св. Злата Мъгленска
   на Държавната агенция за българите в чужбина

    Диляна Байрактарова, Гърция – Номинация на Българо-гръцкото дружество за приятелство и взаимопомощ и вестник „Български глас”;
    Дорис Александрова, Холандия – Номинация на информационен портал „Емигрант БГ”;
    Гергана Ценова, Испания – Номинация на Българското национално радио, Радио България;
    Мария Атанасова-Гусейнова, Азербайджан – Номинация на Общественото сдружение „Подкрепа за развитието на азербайджанско-българската дружба”;
    Силвия Минкова, Гърция –Лична номинация
    Анна-Мария Гюзелева, Италия – Номинация на вестник „Труд”, на Българската програма на Радио Ватикана и Българската национална телевизия;
    Румяна Угърчинска, Франция – Номинация на Столична библиотека;
    Светлана Кампс, Германия – Номинация на Българското училище „Паисий Хилендарски”, Мюнхен;
    Тася Тасева, Австралия – Номинация на иницативна група от българите в Австралия под ръководство на Надя Жерева;
    Дорис Дукова, Колумбия – Номинация на Българо-колумбийска фондация Алианза, на Международна академия по българознание, иновации и култура (МАБИК) и на Организация на обединените българи (ОББ);
    Надежда Маркова, Ливан – Номинация на Асоциацията на българките в Ливан;
    Василка Хаджипапа, Кипър – Номинация на вестник „Българският вестник” в Кипър;
    Жанна Суслина, Украйна – Номинация на колектива на Болградската гимназия „Г.С.Раковски”;
    Мария Пинти, Украйна – Номинация на Асоциацията на българите в Украйна;
    Нина Топалова, Молдова – Номинация на Българската община в Република Молдова;
    Петя Цанева, Испания – Номинация на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ) и на Асоциация „Балкан”;
    Даниела Начева, САЩ – Номинация на Българския културен център в Детройт, щат Мичигън, САЩ;
    Антонина Иванова, Украйна – Номинация на Български младежки клуб „Актив”;
    Калинка Кюпер, Германия – Номинация на Дипломатическото бюро в Бон, Посолство на Република България във Федеративна република Германия;
    Виолета Желязкова, САЩ – Номинация на Българо-американския културен център в Лос Анджелис, САЩ;
    Дора Костова, Украйна – Номинация на вестник „Роден край”;
    Снежана Симеонова, Сърбия – Номинация на Неправителствени организации от град Ниш – „Балкан”, „Рила” и „Цариброд”;
    Елена Панчева, Молдова – Номинация на иницативна група от студенти и завършили студенти от Български християнски студентски съюз;
    Мария Христова-Клейманс, Белгия – Номинация на Асоциация BuBel Friends.

   ––

3. Материалът съобщава:
   „Тази година в ДАБЧ са получени 29 номинации за приза от 16 държави.“
   Може ли да публикувате имената им?
   Кой са номинираните от САЩ?
   А от Чикаго?
   Днес в Чикаго е студено – 22 по Целзий.
   Ник