На 1 януари – Нова година – по традиция се организира кукерски събор. В България по време на Нова Година и Заговезни се провеждат специални обредни ритуали наречени Кукерски игри. Кукерските игри са изпълняват само от мъже, който обличат предварително изработени от всеки участник специални маски. В кукерската дружина всеки член си има роля и функция. Най-разпространеният кукерски обичай е кукеруването на Нова година. След настъпването на Новата година, дружината тръгва от къща на къща и подобно на коледарите, са чакани и желани гости. В къщата те играят различни комични или битови сценки, а домакините ги даряват с храна и вино.
Кукерството е един от символите на страната ни. Ритуалът се датира още от езическото минало на държавата ни, а целите му били най-различни. Най-често кукерите с ритуалите си целят да изгонят злите сили и да донесат здраве и добра реколта на съселяните си.
Млади и стари се обличат в народни носии, маскират се и започват да гонят злите духове. Кукерските игри и обичаи се изпълняват само от мъже, главно ергени.
Всяка кукерска дружина си има водач, който единствен е женен мъж, сиреч стопанин с установено социално положение (в източна България има само по една дружина, водена от булка и младоженец – мъже). Водачите в останалите краища са: кукер, баба или кукерица-кукерска булка, цар, плюфкач, харачари (двама или четирима), берберин. В източна България водачите са облечени в обичайните булчински и младоженски костюми. В останалите части на България са облечени с кози, овчи или сърнешки кожи с козината отвън, имат кожени маски на главите или пък са с начернени лица. На кръста са окачени звънци (чанове), в ръка се държи обагрен в червено дървен фалос и пометаш (дървен прът с привързан накрая парцал за измитане на пещта). Най-старинни се считат маските представящи вида на овен, козел и бик. Тяхното задължително присъствие в Кукерските игри доказва тезата, че кукерските игри по произход са свързани с древните дионициади. Въздействието на маскираните кукери допълнително се подсилва и от звука на окачените по тях медни и тучени (ляти, бронзови) звънци.
Повечето от маските са с дървена конструкция. Върху нея са налепят разноцветни конци, лепят се парченца разноцветни платове, огледала, лъскави пайети и други елементи. Най-старинни се считат маските представящи вида на овен, козел и бик. Някои маски имат две лица. От едната страна носът е чип и лицето е добродушно; от другата носът е гърбав, а лицето зловещо. Тези маски са символ на доброто и злото, които съществуват неразделно в света и са неотменими. Голямо значение за символиката на маските имат и цветовете на украсата. И тук преобладава червеният цвят – символ на плодовитостта на обновяващата се природа, на слънцето и огъня; черният цвят олицетворява земята и нейната богиня майка, а белият е символ на водата и светлината.
Кукерските игри целят чрез специални магически танци и страшните маски да бъдат уплашени и прогонени завинаги злите духове и орисници, така че да има богата реколта през следващата стопанската година.
Първият обреден момент в кукерския обичай е обхождането на всички домове с пожелания за здраве, плодородие и благополучие, при което се събират подаръци от стопаните (брашно, боб, яйца и др.). Във всеки дом кукерите изпълняват различни битови и комични сцени. Накрая, на селския мегдан, кукерите играят буйни танци, като раздрънкват силно окачените по тях звънци.
Вторият основен момент е обредното заораване и засяване, където централна фигура е царят. Обикновено се избира най-личният стопанин, с първо мъжко дете или баща на близнаци, за да бъде плодородна годината. За „царя” може да бъде сложена трапеза на селския мегдан, на която той хапва три залъка, отпива вино и нарича за здраве, берекет и плодовитост. След това подкарва впрегнатите в ралото кукери, изорава три бразди в кръг и ги засява. Кукерите символично убиват царя (или крадат кукерската булка – на изток) с носеното оръжие (за царя) – кросно – след което това обредно лице възкръсва. В днешно време не съществува Цар, а младоженец и булка. Младоженецът носи в ръка кутия, в която всеки пуска по някоя пара.
Обхождането на къщите става само през нощта: „Не бива слънцето да ги свари по пътищата.“ След обикалянето на цялото село коледари, дивиджии и камили се събират сутринта на мегдана, където са излезли всички селяни. Те ги развличат с весели сцени, играят своебразни буйни кукерски танци. Подскачат високо, „за да расте високо житото“, раздрънкват звънци, размахват саби и топузи. Борят се камилите от две групи и по резултатите от тази борба се гадае за благополучието през годината. Вярват, че ако паднат капки кръв ще има берекет през годината. Обичаят завършва с общо селско хоро на мегдана. Със събраните пари и храни участниците в карнавала си устройват гощавка.
В сцените, които разиграват маскираните лица, и в диалога, който водят, се чувства гротеска, пародия. Ако артистичността на участниците е на високо ниво, то зрелището може да има не само развлекателен, но и естетически характер.
През нощта срещу Васильовден групата обикаля къщите, водят се шеговити разговори с домакините. Подаряват им се краваи, пари и булката за благодарност целува ръка на стопанина. По време на посещенията по домовете, по улиците, при среща с различни случайни хора или с насъбралите се зрители кукерите правят комични и цинични закачки, разиграват различни сцени. Зрителите също се закачат и шегуват с маскираните. Шествието е шумно и весело. Игрите са наситени с богата зрелищност, действена конфликтност, разнообразни костюмирани персонажи, комически сцени и ефектни импровизации. Това е едно истинско народно празненство, пълно със свежест, хумор и сатира – народен театър на открито, в който зрители и изпълнители са действащи лица. На смеха приписват особена магическа сила и се стремят да въздействат с нея на животинския и растителен свят. Често магическата функция в народните обреди е наситена с театрални елементи.
