От какво е бягал? От комунизма или от родителите си? На какво се е надявал? На американската мечта? Соня Каникова за удивителната трагедия на Дойчин Кръстев – българина, чиято история обикаля от месеци медиите в САЩ.
Съдът в Портланд, САЩ, произнесе присъдата си над „мистериозния” българин: Дойчин Кръстев ще прекара две години и един ден във федерален затвор, което най-вероятно ще бъде последвано от депортация. Неговата адвокатка, цитирана от местните медии в Орегон, казва, че бившият Дани Кайзер, „Дач”, Джейсън Евърс – имена, използвани от Кръстев години наред, за да може да живее в САЩ, възнамерява да изгради живота си в България заедно със своята американска годеница.
„Потънах вдън земя!“
Малко преди произнасянето на присъдата Дойчин Кръстев е трябвало да се срещне със семейството на Джейсън Евърс, 3-годишното момченце, отвлечено и убито през 1982, чиято самоличност Дойчин открадва през 1996 година. Семейството се чувства силно оскърбено от деянието на Кръстев, който според медийните съобщения се е извинил за причинената болка.
Лъжец или жертва?
Но изказванията на сестрата на истинския Джейсън Евърс подсказват, че семейството е далеч от прошка и иска само едно: да види Кръстев депортиран. Той се е извинил публично и на своето семейство в България, както и на американското семейство, което през 90-те години го довежда в САЩ, за да може Дойчин да завърши американски училища и университети. „Извинявам се, че потънах вдън земя”, казва той в изявление за съда.
Строгост, стигаща до тирания
Съдът разкри документи, показващи, че Дойчин Кръстев е бил роден в Москва на 20 ноември 1973 година. След като напуска (или побягва) от престижния университет „Дейвидсън” в Северна Каролина, той наистина потъва вдън земя. Живял е в Колорадо, по-късно е имал имоти в Орегон и в Айдахо, а може би най-много поразява американците това, че е работил за правоохранителна държавна агенция. От 2002 година „Джейсън Евърс” работи като инспектор, след това и следовател за Комисията за контрол на алкохола на щата Орегон. Комисията контролира разпространението, продажбата и консумацията на алкохол. Като инспектор Евърс/Кръстев оставя тежки спомени у притежателите на барове поради изключителната си строгост, някои казват: стигаща до тирания.
Живее със семейство на съветник в Белия дом
Кръстев получи значително по-малка присъда от исканите първоначално от прокурора 8 или 10 години. От една страна, той се призна за виновен, от друга – в съдебната зала в Портланд чрез видео много хора са свидетелствали в полза на Кръстев. Майката на обвиняемия също е свидетелствала чрез видео. Тя е казала, че момчето било жестоко бито в училище в България на 11-годишна възраст, от което му останал тик.
Бившият съветник в Белия дом Майкъл Хоровиц, с чието семейство Дойчин живее след идването си в САЩ, също е казал, че младият Кръстев е изчезнал поради силен страх от връщане в България. А приятели и роднини както от България, така и от САЩ, описали Дойчин Кръстев (за много от тях той си остава „Джейсън Евърс”) като интелигентен, трудолюбив и винаги готов да се притече на помощ човек. И любител на шаха.
Под незаконно присвоеното от него чуждо име Дойчин Кръстев, по всичко личи, е водил един изряден, дисциплиниран и доста успешен живот. Преди да бъде арестуван за подправена самоличност той работи, има си къща за 316.000 долара в Бенд, Орегон (която сега се конфискува от банката), има си и годеница.
Дори специалният агент от Държавния депарамент Патрик Дъркин, който разследва случая, заяви пред една от местните телевизии в Портланд: „Той е може би най-дисциплинираният обвиняем, който съм срещал за всичките 25 години на кариерата си.”
„Никога няма да узнаете кой съм!“
В този сучай бъдещето сякаш изглежда по-ясно от миналото. Разкриването на самоличността на „Евърс” разкри и една смайваща – повече човешка, отколкото криминална – история. Какво може да накара едно двайсетинагодишно момче, едва излязло от детска възраст, да вземе решение, чиято радикалност не би била по силите на повечето възрастни? От какво е бягал, на какво се е надявал?
Кръстев страда от травма, причинена от комунизма?
Знаем само, че яростно е отказвал да разкрие истинската си самоличност пред американските власти след като беше арестуван като фалшив „Джейсън Евърс” миналата година. „Когато го арестувахме, той каза „Никога няма да узнаете кой съм”, казва специалният агент Дъркин. След почти девет месеца жарък интерес от страна на властите и медиите се разкри, че „Евърс” е Дойчин Кръстев. Но никой не знае кой е Кръстев, а самият той изглежда просто не желае да е Кръстев.
Той остава енигматично затворен. От какво е бягал? На какво се е надявал? Дали е бягал от себе си? Възможно ли е наистина да е бягал от комунизма и да се е надявал на американската мечта? Възможно ли е да е бягал от родители и правила и да е търсил свобода и независимост? Или от травмирана и съкрушена персона като е търсил изцеление в нова самоличност? Бягал от лъжи и се надявал да се спаси с измама?
Не го прави, момче!
Американската полиция признава, че няма обяснение за действията му. Майкъл Хоровиц вярва, че Кръстев вероятно страда от травма, причинена от „живот под режима на комунизма”. Разните американски, а и български медии гледат на Дойчин Кръстев като на лъжец, измамник и престъпник, а някои българи в чатовете го смятат и за родоотстъпник, и това им служи за обяснение на тази сложна и странна трагедия. Други съчувстват – но без да знаят за какво.
На това място в разсъжденията си усещам колко непосилно и самотно може да бъде бремето на чуждите предположения и обяснения и си казвам, че ако бях Кръстев, може би първият ми импулс щеше да е да избягам отново от всичко това и да заживея под чужда самоличност. (Опасна мисъл, не го прави, момче!)
Автор: Соня Каникова
