Автор: Даниела Горчева
“Аз толкова мога! Давам си здравето и нервите. От сутрин до вечер. Толкова мога! Намерете, който може повече.”
Не бива да злорадстваме от това признание на българския премиер, който раздразнен от невярната любов народна, обяви преди време своята политическа импотентност на всеослушание.
Всъщност, Бойко Борисов може много.
Може от пожарникар да стане горд собственик на частна охранителна фирма с … „не си знаем броя на джиповете” (както сам заяви в началото на политическата си кариера през 2001).
Може от телохранител на комунистическия диктатор Тодор Живков да стане телохранител на изгонения от комунистите цар (по време на чието царуване, пардон – премиерстване, бе издигнат паметник на правешкия му предшественик).
Може от телохранител (за по-шик: бодигард) на царя – премиер да стане главен секретар на МВР и да се сдобие по този случай с чин полковник.
Може за отрицателно време (в рамките на има – няма 2-3 години) да стане не само полковник, генерал, генерал-лейтенант, но и кмет на София.
Може от съдружник на Румен Николов – Пашата, Иво Каменов (ТИМ), Алексей Петров и други подобни читави момчета, да се превърне в борец срещу … организираната престъпност.
Може и още много – като например, от лоялен член на БКП, отказал да подпише декларация за деполитизация през 1990, днес да радва българското общество с антикомунистическата си реторика. И същевременно да кара това същото общество да ръкопляска на типично комунистическия му, по-точно милиционерски, а още по-точно мутренски манталитет.
Както виждате, няма място за подигравки по отношение на възможностите на Бойко Борисов, който може да бъде и пожарникар, и милиционер, и телохранител, и генерал, и кмет, и премиер.
Въпросът не е колко може Бойко Борисов, защото е ясно, че може много.
Въпросът е колко може българското общество, което гласува доверие на толкова можещия Бойко Борисов, че чак си го избра за премиер.
Въпросът е и дали причината за този избор е, както твърди антропологът Харалан Александров, в изтръгнатите (заради насилствената текезесация) от корените си български селяни, захвърлени сред панелните гета и оставени сами с екзистенциалния си ужас пред неразбираемата градска среда и съвременна цивилизация, включваща напоследък и още по-неразбираемата демокрация, които са си избрали свой селски цар, овластен селянин, проявяващ моженето си с дебелашко самочувствие?
Или защото, както твърди Стефан Груев, след половин век болшевизация моралната тъкан на българското общество е увредена фатално?
Толкова увредена, че това общество вече не прави разлика между добро и зло, загубило е инстинкт за самосъхранение и е готово да повери управлението на държавата на телохранителя на Тодор Живков и на съдружника на Румен Николов – Пашата, Иво Каменов и Алексей Петров?
И ако е второто, както подозирам, то просто ще продължим да живеем в страната „Толкова си можем” и ще си живеем, както можем и докогато можем.
Докато не се случи едно от двете логични последствия от такова „можене”: или – след поредното жестоко опарване да поумнеем най-после, или … да се довършим. Ако е второто, ще е жалко, но – справедливо.
Източник: сп. Диалог, бр.61
http://iankov.blogspot.com/2009/08/2.html
„До г-н Бойко М. Борисов – Министър-Председател на България
До г-н Цветан Г. Цветанов – Заместник Министър-Председател
и Министър на вътрешните работи
Искане за предоставяне
на обществена и правосъдно-релевантна информация
<b. . .
Четвърто:
Неотдавна по официален начин стана публично известно, че съдията Димитър Бонев Гочев е бил агент на комунистическата Държавна сигурност.
Тъй като държавно-политическият режим, в полза на който посоченият агент е работел, официално и чрез Закон е обявен за престъпен; тъй като понастоящем съществуват всички необходими факти, доказателства, аргументи, съображения и основания в полза на тезата, че функционерите на престъпния комунистически режим са продължили и в момента продължават да действуват против Истината, Справедливостта, Правото, Демокрацията и Нормалното обществено функциониране; и тъй като в частност съществуват всички необходими условия и предпоставки да бъде считано, че постановявайки своето решение като съдия, агентът на ДС Димитър Бонев Гочев е действувал изцяло в престъпен интерес на „партията” БСП, в която именно както по време на постановяването на съдебното решение, така и днес, са заемали и заемат висши ръководни постове видни ръководители на престъпната комунистическа Държавна сигурност, чийто агент е бил и посоченият съдия, то ПОВЕЧЕ ОТ ОЧЕВИДНО Е, ЧЕ СЪДЕБНОТО РЕШЕНИЕ, КОЕТО Е БИЛО ПОСТАНОВЕНО ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА ПОСОЧЕНИЯ СЪДИЯ, ПОДЛЕЖИ НА ОТМЯНА.
В този именно смисъл:
Þт. нар. „политическа партия БСП” никога не е имала и в момента няма легитимен статус;
Þпрез последните почти две десетилетия БСП напълно достойно е продължила стогодишните традиции на престъпната терористична организация БКП;
Þцялото досегашно (включително и правителствено!!!) участие на БСП в политическия живот на България е нелегитимно, престъпно и терористично;
Þучастието на БСП във всички, вкл. и в последните парламентарни избори, е нелегитимно, нелегитимно е и нейното присъствие в сега действуващото Народно събрание.
Пето:
Ноторно известно е, че още през юни и юли 2007 г. заместник-председателят на предишната Комисия по досиетата Евгени Димитров публично заяви, че лично е бил установил принадлежността към ДС на голямо множество съдии, имената на които сегашната Комисия просто е „скрила”.
. . .
Засега Мафията разсекрети агентурната принадлежност само на Председателя на съдебния състав, постановил посоченото престъпно Решение на Върховния съд. Но преди това, в съответствие със сключения договор със сатаната, Димитър Бонев Гочев беше пребогато възнаграден, като бе институционализиран за член на Европейския съд за защита на човешките права в Стразбург (със заплата и привилегии, на които биха завидели дори повечето президенти на републики!) и като член на българския Конституционен съд (с аналогични финансови облаги и привилегии).
Разбира се, днес България щеше да е съвсем друга, ако на 9 март 1993 г. Димитър Гочев не беше препотвърдил договора си със сатаната.
Николай Урумов също така не беше пренебрегнат – скоро след съдбоносното за България решение от 9 март 1993 г. той беше назначен за Председател на отделение във Върховния административен съд и днес все още е на върха на магистратския сатанинско-мафиотски слугинаж.
Маргарита Златарева също така получи щастието да се радва на 30-сребърников член в кресло на Конституционния съд.
Шесто:
Ноторно известно е, че:
Þименно по време на управляващия мандат на БСП Правителството (Министерският съвет) бе издигнало кандидатурата на Димитър Бонев Гочев за съдия в Международния наказателен съд в Хага;
Þтова несъмнено е било свързано именно с неговата не само агентурна свързаност с ДС, но и с мафиотската му свързаност с БСП, в полза на която той е бил постановил посоченото съдебно решение.
Във връзка с това на основание правната регламентация на достъпа до обществена информация предявавам пред сегашното Правителство искане да ми бъде предоставена лично на мен, и отделно на Съда и на Прокуратурата цялата налична в МС и МВР документацзия, свързана с името на съдията (лицето) Димитър Бонев Гочев.
Седмо:
На основание така посочените факти и изложените съображения предявявам пред Върховния Касационен съд настоящия Иск за отмяна на въпросното влязло в сила съдебно решение.
Приложение: един брой копие за надлежно връчване на ответника.
03 Август 2009 г. Янко Н. Янков
Октомври 2009 г.
„Премиерът Бойко Борисов заяви в предаването „На четири очи“ на Нова телевизия, че е грешка, че Българската социалистическа партия не е забранена. Наглост е партията, която е правила атентати в църкви, която е избивала хора по лагерите – социалистическата партия, бившата комунистическа, да нарича партия ГЕРБ авторитарна, каза министър-председателят.
БСП ни дърпа назад и ще дърпа държавата, докато я има. Грешка е, че една компартия, която е правила терористични актове и е убивала хора, която си признава, че цялата тази история е нейна, не е забранена и трябва да е ментор на обществото, каза Бойко Борисов.“ ( http://www.moreto.net/novini.php?n=62601 ).
Въпроси с понижена трудност:
1. Смятате ли, че „обещаването не е като даването“, т.е. бихте ли допуснали, че Премиерът Борисов и МВР Министърът Цветанов са предоставили на Съда и на ищеца дължимите от тях материали по горното дело?
2. Бихте ли се надявали, че днешният български Съд ще има куража да поиска въпросните материали от Премиера и Заместника?
3. Вярвате ли, че сегашните независими магистрати ще се опълчат на майката-Мафия и ще дадат ход на делото?
[Припомнете си 21 юни 2010 г. – тогава проф.Янко Н. Янков-Вельовски беше нападнат при опит да бъде убит точно пред северния вход на Софийската Съдебна палата; спаси го Божието Провидение – отърва се само със счупено на 5 (пет) места дясно рамо].
А БСП и нехае за Бойко Борисовите закани…