Автор: Божидар Чеков
За празниците, Саркози и Меркел си отдъхнаха заслужено. С неимоверни усилия те спасиха еврото и закрепиха разклатеното скеле на Евросъюза. Благодарение на Франция и Германия, с участието на МВФ, 750 милиарда бяха събрани в европейски „защитен” фонд. От тях 110 милиарда за Гърция и 85 милиарда за Ирландия. Сумите са не само сериозни, те са главозамайващи. Европейската Централна банка „забрави” своята независимост и започна да купува обезценените облигации на Гърция, Ирландия, Португария и Испания. През цялото това напечено време, Барозо и неговата комисия потънаха в коридорите на парламента, с единствената грижа, да не срещат журналисти. На тяхно място Меркел и Саркози преправиха набързо Лисабонския договор, като си присвоиха правото да надничат в бюджетите на страните с дефицит. Двамата управници премахнаха 125-я член от договора и с това се приключи с финансовия суверенитет на страните членки. За Евросъюза беше време годината да приключи преди някой от неговите членове да обяви фалит. Като грохнал от ударите на противника боксьор, брюкселската институция се просна на табуретката в ътъла на икономическия ринг в очакване на следващия рунд.
Най-странното в случая е, че мачът започна блестящо за 17-те членки на еврозоната. Въвеждането на обща валута през 1999 година, веднага даде тласък на европейския стокоoбмен. Европейската централна банка разкопча селективно кесията с евтини кредити. Прави впечатление, че финансистите отвъд океана и от Брюксел направиха един същи избор. Те се надвесиха над пазара на „бедните”. Този неизползван достатъчно сегмент на капиталистическата икономика се оказа изключително привлекателен на първо време. По принцип броят на бедните и на по-малко богатите, желаещи да живеят по-добре е неограничен . Благодарение на кредитните инжекции, гърци, ирландци, португалци и испанци се юрнаха към консумацията. В продължение почти на десет години, никой не помисли за допинг-проби или за възвращаемост на парите. Към края на 2002 година, дълговете на испанските предприятия и домакинства беше 95% от БВП на страната. За 6 години същите задължения достигнаха 170%! В даваната за пример Ирландия, през 2002 година, задълженията на потребителите бяха 88% от БВП. През 2008 година, следствие на двуцифрения ù растеж, вътрешния дълг достигна 185%. Европейските „тигри” на развитие будеха възхищение и завист. Еврото биеше рекорди по световните борси. Благодарение на неговата висока стойност, цените на петрола търгуван в долари – падаха и улесняваха туризма и потреблението. Хиляди българи, поляци и източноевропейци намериха препитание по строежите в Испания и Ирландия. Англичани и ирландци инвестираха в Банско, Слънчев бряг и другаде. Лихвите върху кредитите, които ползуваха, бяха не само ниски, а понякога след приспадане на инфлацията, ставаха дори отрицателни. През това време вътрешното потребление на „богатите” страни членки на еврозоната растеше скромно – с по 5% годишно, докато износът им се катереше стремглаво нагоре. Само през 2007 година Германия отбелязва бюджетен излишък от 130 милиарда евро. Финансовите факири бяха изнамерили магическа формула: по-бедните държави да дърпат икономиките на по-богатите, превръщайки се в техни първи клиенти и кредито-консуматори. Добре скроеното прехвърляне на топката между европейските интитуции, правителства, банки, производители и потребители, можеше да продължи още няколко години, ако не беше фалирала внезапно американската банка Lehman Brothers. С нейните 500 милиарда долара потънаха и надеждите на бедните да живеят над платежоспособните си възможности. Палачинката се обърна и кредиторите от цял свят дръпнаха юздите на длъжниците. За изплащане на борчовете, започна паническо търсене на „свежи” пари. Оказа се, че ликвидността е кът. За най-затъналите в дългове, лихвите на световните пазари достигнали 8-9% станаха убийствени! Само държави с традиционно стабилни икономики можеха да спасят положението.
Притиснати от всякъде, грцките управляващи изиграха най-драматичната постановка. В ролята на Антигона, новият президент Георгиос Папандреу проплака: „Аз току що стъпвам на престола! Мен едва вчера ме избраха. Какви са ги дробили преди – не знам. Ако искате да си получите поне част от 300-тата милиарда – памагайте!” Уплашени от възможнастта да пият по една студена вода, вместо да получат парите си, кредиторите – клекнаха. Брюксел забрави „пакетите Делор” от милиарди, отпуснати на татко му – Андеас Папандреу. Никой не си спомни, че от 1985 година в продължание на 15 години, „хубавият Георги” беше министър на какво ли не. По негово време гърците получаваха евросубсидии за агнешки стада, чиято бройка надвишаваше всички овци на Балканите взети заедно. Хванати, че продават повече зехтин отколкото раждаха маслиновите гори, растещи по бреговете на цялото Средиземно море, южните ни съседи, минаха между капките. Българското сирене с гръцки етикети, също остана на страна. Брюксел затвори очи и пред неплащането на здравни осигуровки на българските работници и работнички. Спасяването на Гърция, се оказа по-важно от търсене на отговорност за неплащане на данъци и на ДДС. Бомбаджиите от Солун и Атина обаче едва ли ще се примирят със скъпата междуевропейската солидарност. Публично тайна е факта, че Германия запълва техния дефицит срещу 5% лихва с пари, които взима на финансовия пазар срещу 2,7%!
Шампионите на европейския растеж – ирландците, реагираха различно от гърците. Горди, първоначално те отказаха намесата на Брюксел във „вътрешните им работи”. Извоювали с оръжие своя суверенитет, островитяните се опитаха да намерят сами пари за попълване на дефицита от 32%! Само след като тази задача се оказа непосилна, министър-председателят Бриан Ковен прие условията на МВФ и Еропейската централна банка. С тази си капитулация пред европейските банкери, той може би сложи край на политическата си кариера. Неговата саможертва спаси за момента страната от фалит. През това време безработицата надмина 14% и 65 хиляди работници и служители напуснаха острова. В последно време, повече от 100 дипломирани ирландци седмично заминават за чужбина. Бюджетната суровост наложена от кредиторите на потъналите в дългове държави не успокоява финансовите пазари. Безпокойството около бъдещето на еврото расте. Саркози и Меркел през цялата 2010 година обвиняваха банкерите за спекулативните им инвестиции и призоваха за основни промени на капитализма. По този начин те педагогически посочиха благодетелите на единствения полезен за обществото труд. Капиталите трябва да се пренасочат към производство, не към спекула. Техният призив заслужава внимание, но не дава убедителен отговор на въпроса за дълговете на закъсалите европейски държави. Ако Германия продаде 50 локомотива на Бразилия и още толкова на Индия, външния ù дълг ще се стопи на половина. Ето защо немските облигации се търгуват като топъл хляб. Но Гърция? За всички специалисти е ясно, че нейният дълг ще изчезне само, ако китайците започнат да се къпят със зехтин, вместо с вода…
Париж, Януари 2011г.
––––––––––
Б.Р. Още статии от Божидар Чеков (или за него) на нашия сайт – линк.
