Връх за Първанов, падение за ласкателите

Истинският интелектуалец трябва да сочи с пръст грешките на политиците, а не с глазура от мили думи да помага за всеобщото зомбиране и отсъствие на памет

Автор: Диян Божидаров (в-к Сега)

Георги Първанов написа дебела книга, а хора с мастити научни титли се събраха, за да кажат колко добра е тя. Кое е смущаващото? Че някакъв политик се увековечил в 500 страници? Не. А че фигури, призвани да дават пример, полягат в краката на човек, чието достойнство се изчерпва с функцията му „силен на деня“. Стават част от неговата политическа кауза, която знаем, че е политиканска.

Сценката е грозна

и не бива да бъде подминавана, макар животът често да ни предлага подобни гледки.

„Президентът е постигнал един политически връх, който може да му служи за скок към други върхове“, заяви професор Андрей Пантев. Академик Антон Дончев възхвали „формулата на национално съгласие“, която президентът измислил.

„Тази книга е извор за българската история“, добави академик Георги Марков. Произведението на Първанов всъщност е сборник от речите и изявите му през първия мандат. Като ги говорят тези неща, вярват ли си?

Да бяха ласкателите хора, които правят кариера чрез слагачество, щеше да е разбираемо. Но те, въпреки че периодично се изкушават от политически агитки, са авторитети в своите области. И образът им страда от политикански залитания.

Пантев е човек, който пълни студентски зали и унася в захлас всяка аудитория. Ерудиран, енциклопедичен, голям. Кладенец на науката. Антон Дончев е автор на „Време разделно“, Марков също е всепризнат историк. Пример са за много хора. Студенти им вярват, попиват поведението им. Нима те – ерудитите,

искат младите да приличат на Първанов,

да му вземат морала, принципите? Сигурен съм, че е обратното.

Интелектуалецът, ако е истински такъв, следва да съблюдава най-вече морала. Той не може да застане до неморален човек, ако ще последният да измисли вечния двигател. Защото така ще му прелее авторитет и ще го посочи за пример.

Вълнуват ли се тези интелектуалци как Първанов например от пръв враг на ДПС се превърна в човека, който даде мандат на Доган? И то при факта, че сделката бе уговорена предварително?

Да, времето е трудно. Пари няма, национално-отговорният президент често намира средства за наука. Помага на археологията, на някои творци, на спорта. Вероятно заради това преди три години проф. Николай Овчаров изостави разкопките и хукна да прави гражданско сдружение, предвестник на сегашното АБВ.

Но ако Първанов е помагал на учени, то това не бива да е заради снимката с тях. Задължение му е. Учените пък следва да съзнават значимостта на собствените си достижения. Приравнявайки се до който и да е политик, обезценяват науката.

Превръщат се в псевдоинтелектуалци

Може да се намерят десетки аргументи срещу горните съждения – какво толкова са направили, те не говорят за човека, а за книгата, застават зад принципи като баланс, помирение и т.н. Само че това са празни думи.

Нима не е ясно, че нахвърляното от Първанов още утре ще бъде забравено? Че президентът не е нито ляв, нито социален? Славят го, защото е президент. А ако не беше и все пак бе написал книга, дори и епохална по творчество и съдържание, нямаше да я отворят дори.

Не е задължително подобно поведение да е породено от традиционния стремеж да попаднеш в отбора на актуалния властник. Може да се дължи на грешното разбиране за важно и маловажно, характерно за цялото общество. В България за значимо се смята всичко, което започва и свършва с политиците.

Те диктуват събитията, темите на деня, празниците в календара. Така и книгата на Първанов нямаше как да не спечели незаслужена слава. Но кои, ако не интелектуалците, стига да ги има, трябва да кажат на хората кое е важно, кое не? Кое е хубаво и лошо. Да прекарат границата на допустимост.

Да застанат с авторитет и с цялата сила на житейския си опит да кажат: „Не, недопустимо е президентът да е бил агент на ДС и четири години да го крие“ (все през първия мандат). Или: „Не може премиерът да се държи арогантно с народа“. Тонове книги да напишат двамата, хиляди гладни да изхранят,

подобни действия ги правят деградирали

Истинският интелектуалец трябва да сочи с пръст грешките им, а не с глазура от мили думи да помага за всеобщото зомбиране и отсъствие на памет.

Но това вече е сложна тема. Тя е за липсващата българска интелигенция, която можеше да бъде ума, съвестта и превенцията на обществото от политиците. Има хора с красиви умове и сърца, които можеха да бъдат духовни водачи на нацията, но медийната глъчка подмина величавото им уединение. Други си отидоха. Вместо тях изплуваха образи като Кирил Маричков, който наскоро взе орден от президента и се разсърди, че наградата закъсняла.

Утре Първанов вероятно ще е никой. Но и да не беше така, истинският интелектуалец трябва да стои далеч от него. Както и от другите политици, които времето разтваря.

Хората, които по един или друг начин са влезли в ролята на морални примери и корективи, също носят отговорност към нацията. Тя дори е и по-голяма от тази на политиците и време е да стартира разговор за нея.