Фондация „Помощ за благотворителността“ ( http://www.cafonline.org/ ) публикува доклад за дарителството за 2010 година, който поставя България на 141 място.
Социолозите разглеждат даряването на време или средства в помощ на другите като свързващ елемент в обществото. Почти всички страни, култури и религии имат своите традиции в даряването. Те са комплексни и са се оформили вследствие на историята, традициите и религията на съответната страна. Нивото на даряване в една държава показва до каква степен е силно гражданското общество на тази страна – степента, в която хората имат възможност и са готови да допринесат за решаването на проблеми в техните общности, а и отвъд техните страни.
Този доклад е базиран на данни от изследване на Gallup’s WorldView World Poll (www.worldview.gallup.com ), което е направено в 153 страни, които заедно представляват около 95% от населението на света. Изследването задава въпроси от различен аспект на живота днес. Респондените са на възраст над 15 години и са жители на малки градове.
Изследователите питат хората кой от трите благотворителни акта са направили в последния месец:
Да дарят пари на организация?
Да положат доброволен труд и да отделят от времето си за организация?
Да помогнат на непознат, който има нужда от помощ?
Ето някои от основните и интересни открития в доклада:
Всяка нация дарява по различен начин. Наблюдава се разнообразие във всичките 153 изследвани държави. Даряването на пари за благотворителност варира от 4% в Литва до 83% в Малта. Полагането на доброволен труд варира от 2% в Камбоджа до 61% в Туркменистан.
Помагането на непознати в нужда е основния начин, по който светът помага. 20% от населението на света е положило доброволен труд месец преди интервютата, 30% е дарило пари за благотворителност, а 45% са помогнали на непозна в нужда. Австралия и Нова Зеландия заедно са най-даващите държави в света. Още осем страни от три региона имат коефициент над 50%.
Щастливите нации даряват повече от богатите нации. Връзката между даряването на пари и щастието е по-силна (коефициент 0.69) от връзката между даряването на пари и БВП на една страна (0.58). На основата на това доклада заключава, че даряването е повече емоционален акт, отколкото рационален.
На глобално ниво, колкото повече остаряваме, толкова повече даряваме за благотворителност. Данните от изследването показват, че колкото повече остаряваме, толкова повече даваме (и като време и като пари). Полагането на доброволен труд обаче варира от държава в държава. Например в Северна Америка, 34% от американците между 15 и 24 години полагат доброволен труд, но двойно повече са – 76% хората на възраст над 50 години. По отношение на пол, жените са по-склонни да дават пари от мъжете. Мъжете обаче от своя страна е по-вероятно да полагат доброволен труд и да помогнат на непознат в нужда.
Резултатите от всички 153 държави са разделени на региони. България разбира се попада в района на Централна и Източна Европа. Повечето от страните в този регион попадат в долната част на индекса. В пет от 26те държави в този регион, по малко от 10% от населението са дарили пари за благотворителност в рамките на месец преди изследването. Въпреки това, в повечето страни от региона, повече от една трета от населението е било ангажирано в една от трите форми на даряване.
Докладът може да бъде прочетен на: http://www.cafonline.org/pdf/0882A_WorldGivingReport_Interactive_070910.pdf
Източник: http://www.ngobg.info
