Автор: Петко Симеонов
От огласените СРС-та, ако са СРС-та, според мен, е ясно:
1. Законите за използване, съхранение и унищожение на СРС-тата не се спазват. Това се върши през целия преход и всички го знаят. Инструментализацията на властта, включително на специалните служби и съдебната система за преследване на неудобни някому лица, или за имуществени облаги е обичайна практика. Борбата за кокала и воят при неговото изпускане са видими.
В конкретния случай СРС-тата започнаха да излизат, след като беше пуснат под „домашен арест“ Алексей Петров. Яне Янев го посети, излезе от дома му и ни обеща интересни развития „в бъдеще“. Не зная дали Петров е „Октопод“ или не е, това е работа на прокуратурата и съда, но сме свидетели на синхроничност, която ни кара да подозираме, че той не е случайно лице в българския ъндерграунд.
Оставете за момент въпросите – дали е така, или не, дали са верни СРС-тата. Един индивид, една неясна група хора, които и да са те – агенти под прикритие на ДАНС, водопроводчици, банкери или трите заедно, са в състояние, когато са засегнати интересите им, да дестабилизират легитимната власт.
От една страна, имаме държавни институции за частна употреба, от друга – индивиди, които могат да разрушат тези институции. Маскен бал, където бал няма, маскирани има.
2. От съдържанието на СРС-тата се потвърждава, че управляващите в България, както е известно и без се-ре-се-та, постоянно, вече двайсет години организират, контролират и използват контрабандата за лични, партийни и корпоративни интереси. Слуховете, че през изминалите години, в строго следена ритмичност са се носили „куфарчета“ от митниците на този или онзи управник, който със своите дружки е покровителствал контрабандата, са верни. Потвърждават ги видимото благополучие на митничари и властници, далеч несъответно на декларирани доходи и платени данъци.
3. Има един въпрос, който днес се задава от медиите: „Премиерът Борисов кадрувал ли е в митниците?“
Да пренебрегнем защо и как го е правил.
Кой трябва да кадрува в държавния апарат, включително и в митниците? Опозицията ли?
Ако изпълнителната власт не може да върши кадрови подбор и отбор в държавния апарат, включително и в митниците, каква отговорност може да носи за функционирането на този апарат? Никаква.
4. Излезлите СРС-та, включително СРС-то от Горна Оряховица, както СРС-то от процеса срещу министър Николай Цонев ни дават възможност да погледнем отстрани за равнището на междуличностните взаимодействия при изпълнението на служебни задължения у нас.
Разговаряме като простаци и полукриминални типове. Стилът на междуличностната комуникация, ако може да се употреби думата „стил“, изпепелява длъжностните характеристики на социалните роли: премиер, генерал, лекар, съдия, следовател… Системен всеобщ стремеж за неглижиране на дълга. Неговото окарикатуряване, осмиване, свеждането му до равнището на гнуслива пачавра, от която трябва максимално бързо да се отървем и да си станем пак ние: непорасли хлапета от махалата. Деца с мустаци, каращи джипове и играещи си на чичо доктор.
5. Бойко Борисов в СРС-тата е този, който е. Генералът на Царя! Той беше посрещнат с големи надежди, че най-после ще сложи край и положи начало. Беше мислен за герой. Един нов Крали Марко. Започнаха да се пускат СРС-тата и сега тръгва обратният процес – бандит, престъпник…
Еднакво примитивно е да го смяташ за месия или да го смяташ за сатана. Не е нито едното, нито другото, но нашето политическо говорене е такова. На футболни запалянковци: има дузпа, няма дузпа. Да живей! Долу! През 40-те и 50-те години възрастните често употрябаваха израза „Горе-долу Стамболов!“, с което се казваше, че са comme ci, comme ça. С други думи: в политиката няма нищо сигурно и трайно. Сега изразът може да се опресни – „Горе-долу Костов, Царя, Бойко“.
6. Как ще се развие конкретният случай, не зная. Ясно е, никак не е случайно изваждането на СРС-тата. Настъпени са страхотни интереси. Но пък и Борисов трябва да си плати. Комично е: тези, които вадят СРС-та викат до небето „стига милиционерщини!“
Онова, за което трябва да си дадем много ясна сметка и предприемем съответните мерки, е:
-Възпитание на децата и младежите в уважение към държавата и закона. Възрастните сами трябва да се стремят да се променят;
-Широка, трайна дискусия в медиите за дълга, дължимото поведение и спецификата на социалните роли.
7. Търси се политическа сила и лидери с достатъчна политическа воля, да сложат край на безобразния социален ред, цъфнал в последните двайсет години. Безкомпромисно! Независимо от СРС-та, вой и скандали. Змията в земята. Иначе – държавата и народа си закопаваме.
Източник: авторски коментар на П. Симеонов във Фейсбук http://www.facebook.com/?ref=home#!/note.php?note_id=183582441676141&id=100000564440248
