Българите вече са на „ти“ с компютрите, но политиците още се държат за компотите

Само за 9 дни избирателите спестиха пари, които са достатъчно, за да се въведе гласуване през интернет. Познайте дали това ще стане!

Aвтор: Петьо Цеков / в-к Сега/

Светът ми се променя… Почнал съм да мисля като Симеон Дянков… И с две ръце подкрепям заключението на вицепремиера, че българите са дорасли да гласуват през интернет. Че „резултатите от електронното преброяване на населението показват готовността на българите да гласуват по интернет и че електронното правителство на България може да стане реалност в нашата действителност“.

Много се надявам Дянков да превърне идеята за електронно гласуване и дигитализация на услугите в своя пътеводна звезда и да я следва неотлъчно до края на мандата си. Щото и преди сме чували хора, дето твърдят, че ей сега ще се роди е-правителство, дигитално правителство, онлайн правителство или въобще както това се нарича. Всичко започва с гръмовно решение на изпълнителната власт, минава през похарчване на няколко милиона и раздаване на куп въодушевени интервюта и накрая забива без резултат.

Затова не съм голям оптимист

Дори фактът, че лично Бойко Борисов преброи (вярно, с чужда помощ) по интернет едночленното си домакинство, не може да ме направи оптимист. Защото много правителства идваха и си отиваха, но никой не си направи труда да проследи как расте броят на домашните компютри, как се развиват локалните интернет мрежи, колко хора имат мейл, колко се регистрират във „Фейсбук“ и социалните мрежи, колко теглят филми и музика, с какви скорости… Ако това бе сторено, големите глави щяха да са наясно, че българинът не само е грамотен да си направи някаква регистрация, но

отдавна живее паралелен живот в мрежата

Българите отдавна са готови за гласуване през интернет и за е-правителство. Проблемът е, че правителството не е готово за онлайн българите. 41% се преброиха електронно за 8-9 дни. Активността в столицата достигна 68.7%, във Варна – 54,3% Разбира се, завършилото преброяване на населението по интернет си имаше своите слабости. Сървърите забиваха, паролите не пристигаха в началото… Но проблемите за първи път бяха отстранени бързо и без излишна истерия. Сега в интернет се коментират само някои безумни или направо излишни въпроси. Какво значение за целите на статистиката има дали кухнята ми е с врата или без? Кога „човекът, който носи парите вкъщи“, стана глава на домакинство? Кой реши, че мъж без брак не може да има дете? Но тези главоблъсканици нямат отношение към интернет, те ще бъдат зададени и при посещенията на живо. Самото електронно преброяване бе на висота. Всички – и организаторите, и хората, бяха на висота. И затова не само сме една от 7-те страни в ЕС, която се брои и електронно, но с голяма вероятност ще бъдем на първо място в съюза по процент преброили се електронно. Този факт ме топли. Да, затъваме, в криза сме, бедни сме, пак почнаха да избухват бомби по улиците, но това, което се случи, е нещо хубаво и трябва да го отчетем и да го поощрим.

Например ако не тази година, то сигурно съвсем скоро избирателната активност в България ще падне под 41%. Ако имаме възможност да гласуваме през интернет от вкъщи,

дали избирателната активност ще бъде по-висока?

Със сигурност ще бъде, разбира се.

Точно затова не съм оптимист.

Ако имаха желание за дигитализация, последните правителства нямаше да изхарчат 167 милиона лева (!), за да направят някакъв измислен „единен портал за достъп до електронни административни услуги“. През този сайт те щедро са ни предоставили възможността да ползваме дистанционно 24 от всички 1300 услуги, за които трябва да молим чиновниците на държавата и общините. И това служи като чудесно оправдание да не съкращават ударно размножаващата се държавна администрация!

Ако разрешат да гласуваме от вкъщи, политиците няма да могат да купуват гласовете. Няма да могат да фалшифицират изборни протоколи. Ще объркат тънките си сметки, защото ще се гласува масово и в чужбина. Сигурно и електронните резултати могат да се манипулират, но засега политиците ни са дорасли да манипулират само хартиените резултати и твърдо се държат за тях. А и

със сигурност компютърът е по-малко корумпиран от човек

И не слушайте тъжната песен за цената на едно подобно нововъведение. Само за 9-те дни на електронното преброяване гражданите спестиха 4 млн. лв. Още преди години спецове като Мишо Константинов бяха изчислили, че долу-горе толкова ще струва на страната ни да въведе е-гласуване, а поддържането му по-нататък ще е много по-евтино. Само за сведение – през последното десетилетие изборите у нас поскъпнаха страшно много и един вот гони 20 млн. лв. Сега на избори, за да гласува един човек, бюджетът харчи средно 5 лв.

Знам, че гласуването по интернет поставя много въпроси, но всички те като че ли се въртят в общественото пространство само за да обидят нашата интелигентност. Нямало да има тайна на вота, щяло да има Family Voting?! Честно казано, това са пълни глупости. Тук не млатим жените си на лягане и ставане. В България отдавна има електронно банкиране, има и дебитни карти – всички те имат пароли и никой не се разхожда по улиците с PIN, изписан на тениската. Нито една банка не си задава хамлетовски въпроси – дали пък жената не скача по главата на мъжа, за да го накара против волята му да изтегли пари от сметката си.

Затова – пуснете достъпа през интернет, спестете пари и с тях направете метро от София до Пловдив, ако щете.

Източник: http://www.segabg.com/

––––––––––––––
Б.Р. Временните обществени съвети на българите в чужбина са организацията зад граница, на която първа основна задача е въвеждането на интернет гласуването в Изборния кодекс и провеждане на е-вот още от следващите избори тази есен. За повече информация вижте тук и на официалната страница на Обществените съвети: http://globalbulgaria.org/