На 11 февруари е празникът на св. Влас – покровителят на домашните животни. Рано сутринта жените приготвят обредни хлябове. Мъжете почистват обора, сресват воловете и ги водят на водопой. По време на водопоя натопяват краваите във водата, начупват ги и раздават на добитъка… От воловете и козите се взима по малко вълна за лек; жените не предат, за да не става „влас” в очите им; не месят, за да не „власява” брашното. Празнуват и овчарите, за да не се раждат „власати” (с груба вълна) агънца.
Днес е Власовден. Празнува се за здравето на впрегатния добитък, главно воловете. Според традиционните представи болестта, която мори воловете, се нарича влас, в нейна чест е и празникът. Обичайно-празничният комплекс включва редица обредни действия, практики и забрани, чийто общ смисъл е предпазващ. Във всяка къща стопанките замесват и опичат по два обредни хляба. Единият се нарича св. Влас, другия – св. Петка. В същото време мъжете почистват обора, изчесват воловете и ги изкарват на водопой. Преди да тръгнат, ги захранват и набождат на рогата им краваи. Хлябовете се прекаждат в обора. От хляба св. Влас слагат в храната на животните; от хляба св. Петка раздават по съседите. Докато утоляват жаждата си, стопанинът им натопява краваите във водата, след това ги начупва и раздава на добитъка и на присъстващите там мъже, както и на всеки срещнат по пътя обратно към дома. Тези действия са за здравето на воловете, за да не ги лови болестта влас (особена болест в червата и стомаха им). Вярва се, че волът е опасан с девет колана и на Власовден се разпасва, затова през този ден воловете не трябва да работят, за да не окуцеят. На този ден воловете не се впрягат, за да не се пресилят. За здравето на добитъка на съседите се раздават питки, намазани с мед или рачел.
В някои региони при раздаване на хлябовете хората „бодат” с глави и мучат, имитирайки поведението на животните, затова празникът се нарича още Муковден.
В Северозападна България „секат влас“ на говедата, като замахването със секирата е придружено от мучене. От воловете и козите се взима малко вълна за лек.
На Власовден се спазват някои забрани. Жените не предат, за да не става „влас“ в очите им; не месят, за да не „власява“ брашното. Мъжете не впрягат волове, защото се вярва, че дори „опасан в девет колана“, волът този ден се разпасва. Празникът се спазва и от овчарите, за да не се раждат „власати“, с груба вълна овце. В Централна България Власовден се празнува и за нивите да не ловят „влас“, т.е. да няма празни класове.
Власовден е тясно свързан с предхождащият го Чуминден. Обредните практики са еднакви: в основата им лежи идеята за омилостивяване чрез житна жертва на болестотворните демони. Отделянето на празника говори от една страна за остатъци от тотемични преживелици, а от друга страна характеризира аграрно-скотовъдното битие на българина и ценността на впрегатните животни.
Църковен празник: Свщмчк Власи Севастийски, посечен през 312 г.
На този ден празнуват именниците: Власо, Власю, Власа.
Ето една традиционна рецепта за празника:
Кашник
Необходими са: 1 кг брашно; 0,250 кг прясно мляко; 5 яйца; 0,300 кг краве масло и сол на вкус.
От брашното, хладкото прясно мляко, разбитите яйца и солта се замесва тесто. Оформя се кръгла пита, която, след като се изпече, докато е топла, се намазва с маслото.
На 11 февруари е празникът на св. Влас – покровителят на домашните животни. Празнува се за здравето на впрегатния добитък, главно воловете. Според традиционните представи болестта, която мори воловете, се нарича влас, в нейна чест е и празникът. Обичайно-празничният комплекс включва редица обредни действия, практики и забрани, чийто общ смисъл е предпазващ. Рано сутринта във всяка къща стопанките замесват и опичат по два обредни хляба. Единият се нарича св. Влас, другия – св. Петка. В същото време мъжете почистват обора, изчесват воловете и ги изкарват на водопой. Преди да тръгнат, ги захранват и набождат на рогата им краваи. Хлябовете се прекаждат в обора. От хляба св. Влас слагат в храната на животните; от хляба св. Петка раздават по съседите. Докато утоляват жаждата си, стопанинът им натопява краваите във водата, след това ги начупва и раздава на добитъка и на присъстващите там мъже, както и на всеки срещнат по пътя обратно към дома. Тези действия са за здравето на воловете, за да не ги лови болестта влас (особена болест в червата и стомаха им). Вярва се, че волът е опасан с девет колана и на Власовден се разпасва, затова през този ден воловете не трябва да работят, за да не окуцеят. На този ден воловете не се впрягат, за да не се пресилят. За здравето на добитъка на съседите се раздават питки, намазани с мед или рачел.
В някои региони при раздаване на хлябовете хората „бодат” с глави и мучат, имитирайки поведението на животните, затова празникът се нарича още Муковден.
В Северозападна България „секат влас“ на говедата, като замахването със секирата е придружено от мучене. От воловете и козите се взима малко вълна за лек.
На Власовден мъжете организират борби на мегдана и вярват, че който победи, ще има най-яките волове. Организират се и състезания с каруци, в които впрягат воловете. Изследователите предполагат, че в народния култ към св. Власий са съхранени езически представи, свързани със славянския бог Велес, почитан като господар на дивата природа.
На Власовден се спазват някои забрани. Жените не предат, за да не става „влас“ в очите им; не месят, за да не „власява“ брашното. Мъжете не впрягат волове, защото се вярва, че дори „опасан в девет колана“, волът този ден се разпасва. Празникът се спазва и от овчарите, за да не се раждат „власати“, с груба вълна овце. В Централна България Власовден се празнува и за нивите да не ловят „влас“, т.е. да няма празни класове.
Власовден е тясно свързан с предхождащият го Чуминден. Обредните практики са еднакви: в основата им лежи идеята за омилостивяване чрез житна жертва на болестотворните демони. Отделянето на празника говори от една страна за остатъци от тотемични преживелици, а от друга страна характеризира аграрно-скотовъдното битие на българина и ценността на впрегатните животни.
Църковен празник: Свщмчк Власи Севастийски, посечен през 312 г.
На този ден празнуват именниците: Власо, Власю, Власа.
Обреден кравай
Традиционната храна за празника включва:
Шарена пита
Баница
Кашник
Необходими са: 1 кг брашно; 0,250 кг прясно мляко; 5 яйца; 0,300 кг краве масло и сол на вкус.
От брашното, хладкото прясно мляко, разбитите яйца и солта се замесва тесто. Оформя се кръгла пита, която, след като се изпече, докато е топла, се намазва с маслото.
